Сийка Цончева: Разлика между версии

Родена на 22 септември 1926 г. в с. [[Джулюница (област Велико Търново)|Джулюница]], [[Великотърновско]]. Завършва гимназия в гр. [[Горна Оряховица]], след което и колеж за медицински сестри във [[Варна]]. Същевременно записва в Аероклуб – Варна курсове по парашутизъм. Там също тренира плуване и парашутизъм. Тя е първият треньор по гимнастика в родното си село.

През 1948 г. взима първия си изпит за пилот в Аероклуб – [[Граф Игнатиево]]. На следващата 1949 г. постъпва като курсант в [[Факултет „Авиационен“|НВВУ „Г. Бенковски”Бенковски“]]. Завършва през 1950 г. и е произведена в звание [[лейтенант]]. След завършването на инструкторски курс остава там като инструктор. В рамките на две години обучава курсантите за втори пилотски изпит. 

От 1952 г. е назначена на водолетище „Чайка“ – Варна. Като военен летец пилотира хидросамолетите [[Арадо 196|Арадо-196 А-3]] „Акула“, Хенкел-60 „Тюлен”„Тюлен“. След това службата я отвежда към военнотранспортния авиополк, където лети на [[:ru:У-2|По-2]], [[:ru:Як-12|Як-12]], [[Ли-2]] и вертолет [[Ми-1]].

От 17 февруари 1970 г. Сийка Цончева е част от Българската гражданска авиация – санитарно звено. Лети на самолет [[Антонов Ан-14|Ан-14]] „Пчьолка“. На 17 септември 1971 г. загива заедно с 11 души при изпълнение на полет [[Кърджали]] – [[София]].

Тя е единствената българка-летец, пилотирала военен, граждански, [[Хидроплан|водосамолет]] и [[Хеликоптер|вертолет]].<ref>Музей на авиацията - – Крумово</ref>

СПосмъртно решение № 676/ 2011г. на Общ. съвет гр. [[Лясковец]] посмъртное удостоeнаудостоена със звание „Почетен гражданин на Община Лясковец”Лясковец“ за принос в развитието на [[Военна авиация|военната авиация]].<ref>решение № 676/ 2011г2011 г. на Общ. съвет гр. Лясковец

Идеята [[Родопите]] да имат свое летище набира скорост през 60-те години на миналия век и е окончателно развита в началото на 70-те. Тогава край кърджалисйкия квартал "Гледка"„Гледка“ е създадено малко гражданско летище. Полосата на кърджалийската аерогара се използва основно от вертолети Ми-1, Ми-8 и мъничките транспортни самолети Ан-14, наричани галено "Пчьолка"„Пчьолка“. Тези машини осъществяват ежедневни пътнически полети между столицата и Кърджали. Сутрин в посока София, а вечер - – наобратно.

В ранното утро на 17 септември 1971 година, Ан-14 с борден номер LZ 7005 излита от Кърджали за София. Машината е управлявана от подполковник Сийка Цончева - – опитен летец с дългогодишен стаж . На борда пътуват 4 души екипаж и 8 пътника.<ref>[[Списък на самолетни катастрофи]]</ref> "Пчьолката"„Пчьолката“ изпълнява визуален полет по маршрута Кърджали - – [[Асеновград]] - – [[Пазарджик]] - – [[Вакарел]] - – София, но над [[Рила]] попада в мъгла . Полетът е навигиран от диспечер на РВД София. В този момент обаче отметката на кърджалийския Ан върху радара се застъпва с тази на транзитно преминаващ, на по-голяма височина, турски самолет. Диспечерът бърка двете машини и започва да подава невярна информация, дава указания за кацане, докато Ан-14 е още над Рила . Когато грешката е осъзната, в ефира прозвучава заповед за незабавно издигане на 1000 м, но вече е късно. Ан-14 се забива челно в скалите край връх Свети Дух близо до село [[Мала църква|Мала Църква]], [[Община Самоков]]. Оцелява само един от пътниците.