Уикипедия

Иво Прокопиев: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Bbakardjiev (беседа | приноси)
74 редакции
Bbakardjiev (беседа | приноси)
74 редакции
Допълнена е статията с повече информация за разпространениете в медиите твърдения за Иво Прокопиев и причините за тях
Ред 30:
Групата текущо развива основни бизнес направления в сферата на финансовите услуги (Финансиа груп), недвижимите имоти (Лендмарк Холдингс) и възобновяемата и чиста енергия (Соларпро Холдинг). В допълнение на основните бизнес линии АФХ инвестира успешно във високи технологии и в перспективни индустриални и инфраструктурни проекти.
 
„Икономедиа“ АД<ref>[http://www.economedia.bg/izdania.php „Икономедиа“ АД - издания]</ref> е издателска група за бизнес медии в България. Иво Прокопиев е съосновател на издателството през 1993 г. и е първият редактор на основния и&#768; вестник „Капитал“ в продължение на седем години. Понастоящем медийната група притежава повече от десет издания, сред които са единственият бизнес ежедневник „Капитал Daily“, седмичникът „Капитал“ и новинарският уебсайт Dnevnik.bg.▼
През 2000 г. холдингът приватизира „Каолин“ АД. <ref>[http://www.alfafinance.bg/show/597_za_nas/ Алфа Финанс Холдинг - история], сайт на „Алфа Финанс Холдинг“ АД.</ref> През 2001 г. започва дело в Разград заради съмнения за злоупотреби при приватизацията <ref>[http://ludmilafilipova.com/content/view/38/135/lang,bg/ Специален доклад (сп. „Busines Week“, 19 март 2007 г.), с.1], личен сайт на Людмила Филипова.</ref>. Сред шестимата, обвинени за престъпления по служба, свързани с приватизацията на завода, са Иво и Александър Прокопиеви. <ref>[http://ludmilafilipova.com/content/view/38/135/1/3/lang,bg/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD Специален доклад (сп. „Busines Week“, 19 март 2007 г.), с.4], личен сайт на Людмила Филипова.</ref> След 2 години обвиняемите са оправдани окончателно във [[Върховен касационен съд|Върховния касационен съд]]. В свои интервюта Иво Прокопиев посочва, че това дело е лично отмъщение на тогавашния главен прокурор [[Никола Филчев]], заради журналистически разследване на в-к „Капитал“, което уличава неговия брат в незаконна търговия с антики.<ref>[http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2001/04/11/16597_tainata_na_edin_prokuror/ „Тайната на един прокурор“], в. „Дневник“, 11 април 2001 г.</ref>▼
 
През 2002 г. Иво Прокопиев става един от учредителите на Сдружение „Инициатива Глобална България“ <ref>[http://www.temanews.com/index.php?p=tema&iid=490&aid=11605 „Глобалната България“], сп. „Тема“, бр. 47 (60), 25 декември 2002 г.</ref>, заедно с [[Цветелина Бориславова]], която по това време е председател на надзорния съвет на СИБанк; [[Светослав Божилов]], акционер в СИБанк; Франк Бауер, изпълнителен директор на Българо-американския инвестиционен фонд, [[Красимир Гергов]], шеф на рекламна агенция „Крес“, [[Венелина Гочева]], главен редактор на в. „[[24 часа]]“, [[Иван Кръстев (политолог)|Иван Кръстев]], директор на [[Център за либерални стратегии|Центъра за либерални стратегии]], [[Левон Хампарцумян]], директор на [[Булбанк]], шефа на [[bTV]] Алън Парсънс, [[Красен Станчев]], директор на [[Институт за пазарна икономика|Института за пазарна икономика]], [[Сашо Дончев]], шеф на „[[Овергаз]]“, [[Валентин Златев]], шеф на „[[Лукойл България|ЛУКойл]]“, Огнян Шентов, основател и шеф на Центъра за изследване на демокрацията, Стефан Попов, председател на „[[Отворено общество]] България“. ▼
 
2003 - 2005 година е период на възход за бизнеса на Иво Прокопиев. Твърди се<ref>[http://www.standartnews.com/basni_za_milioneri/enicharyat-138801.html „Еничарят“], в. „Стандарт“, 8 март 2012 г.</ref>, че с подкрепата на [[Лидия Шулева]], която е роднина на съдружника му Иван Ненков, и по това време е вицепремиер, фирматаFирмата на Прокопиев „Булброкърс“ става посредник и консултант в редица приватизационни сделки: „Булброкърс“, заедно с „Морган Стенли“, съветва кабинета за приватизацията на „[[Булгартабак]]“. Консултант е при продажбата на ТЕЦ-овете „[[ТЕЦ Русе Изток|Русе]]“, „[[ТЕЦ Варна|Варна]]“ и „[[ТЕЦ „Бобов дол“|Бобов дол]]“, както и в приватизацията на седемте електроразпределителни дружества, продадени на [[ЧЕЗ]], ЕВН и ЕОН. В определени медии се<ref>[http://www.standartnews.com/basni_za_milioneri/enicharyat-138801.html „Еничарят“], в. „Стандарт“, 8 март 2012 г.</ref> твърди, че това се случва с подкрепата на [[Лидия Шулева]], която е роднина на съдружника му Иван Ненков, и по това време е вицепремиер, но доказателства за тези твърдения липсват и те остават в сферата на спекулациите.
 
През 2003 г. „Булброкърс“ участва като [[мениджър]] или комениджьр при предлагането на дялове от: „Булгартабак“ - 12,8%, [[ДЗИ]] - 20%, „Проучване и добив на нефт и газ“. „Булброкърс“ в консорциум с гръцката [[ОББ]] и Национална банка на Гърция печели поръчката за т.нар. пул „Мечта“. В него са групирани най-добрите части от държавните предприятия, които да се пуснат на [[Българска фондова борса|Българската фондова борса]].
 
„Булброкърс“ консултира държавата при продажбата на остатъчния дял от 35% от акциите на [[БТК]] на борсата, а по-късно, през 2005-а, в Управителния съвет на БТК влиза и роднината на Лидия Шулева и изпълнителенизпълнителният директор на „Булброкърс“ - Иван Ненков. По поръчка на [[Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията|Министерството на транспорта]] през декември 2000 г. „Булброкърс“ изготвя стратегия за приватизация на „Параходство български морски флот“ и „Българско речно плаване“ (БРП). През юни 2005 г., преди смяната на властта, „Каолин“ печели конкурса за приватизация на 70% от БРП.
 
През 2006 г. бизнесът на Иво Прокопиев се отъждествява с „Алфа Финанс Холдинг“, дейността на който е в 3 основни направления: финансови услуги чрез „Булброкърс“, недвижими имоти чрез „Алфа дивелопмънтс“ и индустриални минерали чрез „Каолин“. По линия на „Алфа дивелопмънтс“ Прокопиев работи по общи проекти с настоящия президентПрезидента [[Росен Плевнелиев]], който по това време е представител на германската строителна компания „Линднер“, построила „[[Бизнес парк София]]“. Когато „Линднер“ продава бизнес парка на инвестиционния фонд „Грамърси имърджинг маркетс“ (Gramercy Emerging Markets Fund) за 180 милиона евро, управлението на бизнес парка е поверено на „Алфа дивелопмънтс“ на Иво Прокопиев, а негов управител става управителят на дружеството на Иво Прокопиев - Елица Панайотова <ref>Теодора Василева, [http://www.capital.bg/biznes/kompanii/2006/09/29/284742_nov_stopanin_v_ofisa/ „Бизнес парк София“: Нов стопанин в офиса“], в. „Капитал“, 29.09.2006 г.</ref>.
 
През 2008 г. Алфа дивелопмънтс купува 75% от компанията „Лендмарк“, което включва 23 имота<ref>Десислава Лещарска, [http://www.mediapool.bg/ivo-prokopiev-razshiryava-biznesa-si-s-imoti-news138992.html „Иво Прокопиев разширява бизнеса си с имоти“], mediapool.bg, 16.05.2008 г.</ref>. Също през 2008 г. Иво Прокопиев стартира нова телевизия - RE-TV<ref>Светослав Спасов, [http://www.temanews.com/index.php?p=tema&iid=69&aid=1982 „Информационно прояснение“], сп. „Тема“, бр. 47 (318), 26 декември 2007 г.</ref>. За начинанието му помагат други двама от основателите на „Глобална България“ - директорът на Центъра за либерални стратегии Иван Кръстев и бившият прокурист на СИБанк Светослав Божилов. Основни функции в телевизията изпълняват бившият шеф на пресцентъра на СДС Асен Григоров, бившата шефка на новините на БНТ по времето на мандата на Лили Попова - Мирослава Нейнска, както и други журналисти.
 
През декември 2012 г. Алфа банк за малко да стане собственик на „Икономедиа“<ref>[http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1655786 „Заради кредити „Алфа банк“ запорира „Капитал“ и др., Иво Прокопиев обжалва“], в. „24 часа“, 30.11.2012 г.</ref>, която Иво Прокопиев е заложил срещу кредит. Точно в деня, в който Иво Прокопиев погасява изцяло дълга си към Алфа банк – 21 декември 2012 г., Българо-американската кредитна банка на Цветелина Бориславова предоставя на „Ам рисърч“ (дъщерно дружество на „Алфа финанс холдинг“) кредит в размер на 3 350 000 евро, което повдига съмнения, че дългът към „Алфа банк“ е платен с тези пари<ref>http://reporterbg.com/index.php?id=68754</ref>, но това твърдение е публично отхвърлено от акционерите в издателлството, като се посочва, че те са единствените му кредитори. ▼
През 2005 г. трима от членовете на „Глобална България“ — Цветелина Бориславова, Иван Кръстев и Светослав Божилов създават „Типинг пойнт“ заедно с вече покойния [[Александър Божков]] — министър на промишлеността в правителството на [[Иван Костов]]. След като Божков заболява от рак, неговото място заема Иво Прокопиев. Според някои източници <ref>[http://www.klassa.bg/news/Read/article/236655_%D0%A6%D0%92%D0%95%D0%A2%D0%95%D0%9B%D0%98%D0%9D%D0%90+%E2%80%93+%D0%94%D0%A0%D0%A3%D0%93%D0%9E%D0%A2%D0%9E+%D0%9B%D0%98%D0%A6%D0%95+%D0%9D%D0%90+%D0%9E%D0%9B%D0%98%D0%93%D0%90%D0%A0%D0%A5%D0%98%D0%AF%D0%A2%D0%90.+%D0%92+%D0%A0%D0%90%D0%97%D0%9A%D0%9E%D0%A8%D0%90+%D0%9D%D0%90+%D0%A2%D0%A0%D0%9E%D0%99%D0%9D%D0%90%D0%A2%D0%90+%D0%9A%D0%9E%D0%90%D0%9B%D0%98%D0%A6%D0%98%D0%AF „Цветелина – другото лице на олигархията. В разкоша на тройната коалиция“], klassa.bg, 31.10.2013 г.</ref> <ref>http://reporterbg.com/index.php?id=56891</ref>, именно чрез лобирането на „Типинг пойнт“ в кабинета на [[Бойко Борисов]] през 2009 г. попадат четирима министри - Росен Плевнелиев, Николай Младенов, Трайчо Трайков и Симеон Дянков, а опитите на „Типинг пойнт“ за политическо инженерство днес са подпомагани от президента Росен Плевнелиев.▼
 
== В медиите ==
▲„Икономедиа“ АД<ref>[http://www.economedia.bg/izdania.php „Икономедиа“ АД - издания]</ref> е издателска група за бизнес медии в България. Иво Прокопиев е съосновател на издателството през 1993 г. и е първият редактор на основния и&#768; вестник „Капитал“ в продължение на седем години. Понастоящем медийната група притежава повече от десет издания, сред които са единственият бизнес ежедневник „Капитал Daily“, седмичникът „Капитал“ и новинарският уебсайт Dnevnik.bg.
 
През годините изданията на "Икономедиа" демонстрират опозиционно отношение към всяка власт, с което си навличат гнева на голяма част от политическия елит. Голяма част от журналистическите разследвания на вестник "Капитал" оличават в различни нарушения и престъпления бивши и действащи политици, което неминуемо се отразява на издателя му. Отделно обществените постове, които Иво Прокопиев заема, го правят удобна мишена за медийни атаки.
▲През декември 2012 г. Алфа банк за малко да стане собственик на „Икономедиа“<ref>[http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1655786 „Заради кредити „Алфа банк“ запорира „Капитал“ и др., Иво Прокопиев обжалва“], в. „24 часа“, 30.11.2012 г.</ref>, която Иво Прокопиев е заложил срещу кредит. Точно в деня, в който Иво Прокопиев погасява изцяло дълга си към Алфа банк – 21 декември 2012 г., Българо-американската кредитна банка на Цветелина Бориславова предоставя на „Ам рисърч“ (дъщерно дружество на „Алфа финанс холдинг“) кредит в размер на 3 350 000 евро, което повдига съмнения, че дългът към „Алфа банк“ е платен с тези пари<ref>http://reporterbg.com/index.php?id=68754</ref>.
 
▲През 2000 г. холдингътАлфа Финанс Холдинг АД приватизира „Каолин“ АД. <ref>[http://www.alfafinance.bg/show/597_za_nas/ Алфа Финанс Холдинг - история], сайт на „Алфа Финанс Холдинг“ АД.</ref> През 2001 г. започва съдебно дело в Разград, заради съмнения за злоупотреби при приватизацията <ref>[http://ludmilafilipova.com/content/view/38/135/lang,bg/ Специален доклад (сп. „Busines Week“, 19 март 2007 г.), с.1], личен сайт на Людмила Филипова.</ref>. Сред шестимата, обвинени за престъпления по служба, свързани с приватизацията на завода, са Иво и Александър Прокопиеви. <ref>[http://ludmilafilipova.com/content/view/38/135/1/3/lang,bg/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD Специален доклад (сп. „Busines Week“, 19 март 2007 г.), с.4], личен сайт на Людмила Филипова.</ref> След 2 години обвиняемите са оправдани окончателно във [[Върховен касационен съд|Върховния касационен съд]]., ,като В свои интервюта Иво Прокопиев посочва, че това дело е лично отмъщение на тогавашния главен прокурор [[Никола Филчев]], заради журналистически разследване на в-к „Капитал“, което уличава неговия брат в незаконна търговия с антики.<ref>[http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2001/04/11/16597_tainata_na_edin_prokuror/ „Тайната на един прокурор“], в. „Дневник“, 11 април 2001 г.</ref>
 
▲През 2005 г. трима от членовете на „Глобална България“ — Цветелина Бориславова, Иван Кръстев и Светослав Божилов създават „Типинг пойнт“ заедно с вече покойния [[Александър Божков]] — министър на промишлеността в правителството на [[Иван Костов]]. След като Божков заболява от рак, неговото място заема Иво Прокопиев. Според някои източници <ref>[http://www.klassa.bg/news/Read/article/236655_%D0%A6%D0%92%D0%95%D0%A2%D0%95%D0%9B%D0%98%D0%9D%D0%90+%E2%80%93+%D0%94%D0%A0%D0%A3%D0%93%D0%9E%D0%A2%D0%9E+%D0%9B%D0%98%D0%A6%D0%95+%D0%9D%D0%90+%D0%9E%D0%9B%D0%98%D0%93%D0%90%D0%A0%D0%A5%D0%98%D0%AF%D0%A2%D0%90.+%D0%92+%D0%A0%D0%90%D0%97%D0%9A%D0%9E%D0%A8%D0%90+%D0%9D%D0%90+%D0%A2%D0%A0%D0%9E%D0%99%D0%9D%D0%90%D0%A2%D0%90+%D0%9A%D0%9E%D0%90%D0%9B%D0%98%D0%A6%D0%98%D0%AF „Цветелина – другото лице на олигархията. В разкоша на тройната коалиция“], klassa.bg, 31.10.2013 г.</ref> <ref>http://reporterbg.com/index.php?id=56891</ref>, именно чрез лобирането на „Типинг пойнт“ в кабинета на [[Бойко Борисов]] през 2009 г. попадат четирима министри - Росен Плевнелиев, Николай Младенов, Трайчо Трайков и Симеон Дянков, а опитите на „Типинг пойнт“ за политическо инженерство днес са подпомагани от президента Росен Плевнелиев. Това твърдение е повод за задочна размяна на реплики между премиера Бойко Борисов и Иво Прокопиев, чрез медиите през късната есен на 2016 г., но в последствие премиерът Борисов посочва, че това не отговаря на истината и всички предложения за министри са дошли по линия на преговори между бизнес организациите, най-голямата от които е КРИБ, и синдикатите.
 
След напускането на България през 2010 г., Прокопиев се оттегля от органите за оперативното управление на „Икономедиа“ и продава активите си в „[[Летище Пловдив]]“ АД (2010 г.)<ref>[http://www.manager.bg/news/ivo-prokopiev-prodade-letishte-plovdiv „Иво Прокопиев продаде летище Пловдив“], сп. „Мениджър“,09/04/2010 г.</ref>, телекомуникационната компания „Спектър нет“ (2010 г.)<ref>[http://www.vsekiden.com/76821 „Иво Прокопиев продаде част от бизнеса си на М-тел“], vsekiden.com, 15.09.2010 г.</ref>, мола „Търговски парк Пловдив“ (2011 г.)<ref>[http://www.blitz.bg/news/article/99998 „Иво Прокопиев продаде пловдивския мол на Rockefeller Group“], blitz.bg, 17 февруари 2011 г.</ref>, „Каолин“ АД (2012 г.)<ref>[http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2012/12/21/1974547_germanska_kompaniia_pridobiva_6732_ot_kaolinad/ „Германска компания придобива 67.32% от „[[Каолин]] АД“], в. „Капитал“, 21 декември 2012 г.</ref>, както и ред недвижими имоти в страната<ref>[http://www.dnevnik.bg/biznes/2010/11/30/1002780_alfa_divelopmunts_prodava_8_imota/ „Алфа дивелопмънтс“ продава 8 имота“], в. „Дневник“,, 30 ноември 2010 г.</ref> <ref>[http://pressadaily.bg/publication/6506-%D0%A2%D0%B5%D1%80%D0%B5%D0%BD-%D0%BD%D0%B0-%D0%9E%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D1%80%D1%8A%D1%81%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D0%BD-%D0%B7%D0%B0-13-%D0%BC%D0%BB%D0%BD.-%D0%BB%D0%B2./ „Терен на Околовръстното продаден за 13 млн. лв.“], в. „Преса Дейли“, 27 ноември 2012 г.</ref> и чужбина.<ref>[http://www.infotourism.net/index.php?t=27895&m=1 „Иво Прокопиев продава хотел в Северна Гърция“], infotourism.net, 16.02.2011 г.</ref>
 
В края на 2009 г. Съюзът на издателите в България, на който Иво Прокопиев е заместник - председател тогава, изпраща писмо до Министерство на финансите с искане за разкриване на информация в кои банки държавните предприятия държат парите си. От тази информация става ясно, че фалиралата вече Корпоративна Търговска Банка е предпочитаната от тях банкова институция и в продължение на няколко години изданията на "Икономедиа" публикуват множество разследвания по темата. От тях става ясно, че голяма част от парите на вложителите в КТБ са използвани за масово изкупуване на медии от компании собственост или свързани с депутата от ДПС Делян Пеевски, както и за политически инженеринг от страна на мажоритарния акционер в банката Цветан Василев. Тези разследвания превръщат Иво Прокопиев в основна мишена на медийната група около Делян Пеевски и Цветан Василев. От 2009 г. за него напрекъснато се публикуват очернящи материали и разледвания. Като следствие на това Иво Прокопиев завежда редица съдебни дела за вреди и клевети. За публикуване на неверни твърдения са осъдени вестниците "Телеграф", "Политика", "Всеки ден", "Монитор", сайтовете "Би Нюз" и ПИК, както и техните издатели Николай Бареков и Недялко Недялков. Осъден за разпространение на клевети и обиди е и един от основните говорители на атаките срещу Прокопиев - председателят на ПК "Екогласност" Емил Георгиев.
 
== Обществена дейност ==
През [[Преход на България към демокрация и пазарна икономика|годините на преход в България]] (след 1989 г.) Иво Прокопиев участва в множество ключови реформи и проекти както в публичния, така и в частния сектор. Като член на Икономическия съвет на [[Президент на България|президента]] [[Петър Стоянов]] през 1996-1997 г. той участва във въвеждането на [[валутен борд|валутния борд]] и реструктурирането на банковия сектор. Като председател на Надзорния Съвет на Националния социално-осигурителен институт през 2004-2005 като представител на работодателите<ref>Соня Спасова, [http://novinar.bg/news/darzhavata-izbra-ivo-prokopiev-da-nadzirava-pensiite_MTM5NTsxMg==.html „Държавата избра Иво Прокопиев да надзирава пенсиите“], в. „Новинар“, 10 септември 2004 г.</ref>, той е част от екипа, изготвил стратегията за пенсионна реформа в България. Като заместник-председател на Съюза на издателите в България през 2005–06 г. Иво Прокопиев има ключова роля в създаването и популяризирането на Етичния кодекс на българските медии и установяването на саморегулаторни органи в сектора на печатните медии.
 
▲През 2002 г. Иво Прокопиев става един от учредителите на Сдружение „Инициатива Глобална България“ <ref>[http://www.temanews.com/index.php?p=tema&iid=490&aid=11605 „Глобалната България“], сп. „Тема“, бр. 47 (60), 25 декември 2002 г.</ref>, заедно с [[Цветелина Бориславова]], която по това време е председател на надзорния съвет на СИБанк; [[Светослав Божилов]], акционер в СИБанк; Франк Бауер, изпълнителен директор на Българо-американския инвестиционен фонд, [[Красимир Гергов]], шеф на рекламна агенция „Крес“, [[Венелина Гочева]], главен редактор на в. „[[24 часа]]“, [[Иван Кръстев (политолог)|Иван Кръстев]], директор на [[Център за либерални стратегии|Центъра за либерални стратегии]], [[Левон Хампарцумян]], директор на [[Булбанк]], шефа на [[bTV]] Алън Парсънс, [[Красен Станчев]], директор на [[Институт за пазарна икономика|Института за пазарна икономика]], [[Сашо Дончев]], шеф на „[[Овергаз]]“, [[Валентин Златев]], шеф на „[[Лукойл България|ЛУКойл]]“, Огнян Шентов, основател и шеф на Центъра за изследване на демокрацията, Стефан Попов, председател на „[[Отворено общество]] България“.
 
Иво Прокопиев играе важна роля в обединяването на двете водещи бизнес асоциации – на чуждестранните инвеститори и местни предприемачи, в една силна конфедерация КРИБ ([[Конфедерация на работодателите и индустриалците в България]]). Между 2006 и 2010 г. е избран за председател на КРИБ. Конфедерацията представлява над 9000 икономически субекта и 45 клонови камари. Членовете на КРИБ генерират над 2/3 от [[Брутен вътрешен продукт|БВП]] на България и осигуряват над 700 000 работни места.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Иво_Прокопиев“.