Чарлз II: Разлика между версии

}}

 

 

== Биография ==

Чарлз е втори син на [[Чарлз I]] и [[Хенриета-Мария Бурбон-Френска]], роден на [[29 май]] [[1630]] г. Прекарва младежките си години във времето на Гражданската война, а след екзекуцията на баща си през [[1649]] г, бяга във [[Франция]]. След това отива в Холандия, а през [[1651]] г. заминава за [[Шотландия]], където е прокламиран кралския му сан. Водената от него 10 000 армия е разбита през септември 1651 при [[Уустър (Англия)|Уустър]] от [[Оливър Кромуел]]. Чарлз се спасява и следващите седмици планира бягството си във Франция. Чарлз 8 години обикаля [[Европа]], преди да бъде поканен да се върна в Англия от нацията. Жени се за [[Катарина де Браганса]] (португалска инфанта), от която няма законни деца. Най-голямото му извънбрачно дете – Джеймс Скот, херцог Монмаут, прави опит след смъртта на баща си да стане крал на Англия и е екзекутиран по заповед на чичо си [[Джеймс II]], брат на Чарлз.

 

Чарлз пристига в [[Лондон]], за да бъде коронясан на [[29 май]] [[1660]] г., навръх 30-я си рожден ден. Той е извънредно толерантен към тези, които осъждат баща му на смърт – само 9 от заговорниците са екзекутирани. Той е и същевременно силно толерантен по отношение на религията – не само заради политическа мъдрост, но и поради морални съображения. Кралската власт и привилегии са силно ограничени от Парламента. Чарлз финансира администрацията си, чрез митнически данъци и пенсията, която е получавал от [[Луи XIV]] (първи братовчед на Чарлз). Кралският прерогатив – душата на Тюдоровата монархия почти изчезва. В този период от историята на Англия се оформят политическите течения в Парламента, които ще са основа по-късно на двете големи политически партии в Англия. Благородниците развиват Консервативната партия, с намерение да запазят властта на краля над Парламента. От друга страна търговците – протестанти и техните поддръжници от времето на Гражданската война създават парията на Вигите, която да се бори за разширяване на външната търговия и първенство на Парламента на политическата сцена.

 

 

През [[1670]] г. Чарлз сключва съюз с Франция срещу [[Холандия]]. Френската поддръжка се дължи на обещанието на Чарлз, че в удобно време ще възстанови католицизма. Това време никога не идва за Чарлз и той никога не връща Англия под контрола на Рим. Вигите използват католицизма за да подронят авторитета на краля. Те разпалват нова антикатолическа вълна в Англия. Вигите повдигат тази параноя за да отстранят от правото да наследи короната братът на Чарлз – католикът Джеймс. Тайтъс Оутс – англикански свещеник се обявява за антикатолически пожари и обвинява кралицата и приближените ѝ, че искат да убият Чарлз. Десет души стават жертва на фалшиви доказателства, манипулацията на Оутс успява, жертвите са екзекутирани, а в страната се надига мощна антикатолическа вълна. Доминиращите в Парламента виги се опитват да изключат от заемането на всякакви [[публична длъжност|публични длъжности]] католиците. Последните години от царуването на Чарлз са заети с осигуряването на трона на брат му Джеймс и засилването на Консервативната партия.