Хромозома: Разлика между версии

2 байта изтрити ,  преди 5 години
м
без интервал преди запетая
м (→‎При еукариоти: -, replaced: [ядро] → [клетъчно ядро|ядро] редактирано с AWB)
м (без интервал преди запетая)
 
Всяка хромозома се състои от две части, които се наричат '''хроматиди'''. Те са напълно идентични помежду си и са резултат от удвояването на ДНК чрез процеса репликация. Всяка хроматида следователно съдържа една молекула [[ДНК]]. При клетъчното делене те се отделят една от друга. Всяка хроматида се обособява като хромозома за съответната дъщерна клетка.
Мястото на свързване на двете хроматиди се означава като '''центромер'''. Там се намира и т.нар. '''първично прищипване''' , което разделя хроматидите на две рамена. Рамената могат да са с еднаква или различна дължина. Крайните участъци на рамената се наричат '''[[теломер]]и'''. При някои хромозоми се наблюдава и т.нар. '''вторично прищипване''', което се означава като организатор на ядърцето. Чрез вторичното прищипване се формира участък от хромозомата – '''сателит'''. В него са съсредоточени гените за [[Рибозомна РНК|рРНК]], които образуват [[ядърце]]то на интерфазното [[клетъчно ядро|ядро]].
 
Размерът на рамената, броят и местоположението на вторичните прищипвания, както и формата и големината на сателита са специфична [[морфология|морфологична]] характеристика на всяка хромозома.
== Видове хромозоми ==
В зависимост от местоположението на центромера и дължината на двете рамена на хромозомата,. разделяме хромозомите на :
*'''Метацентрични''' – двете рамена са почти еднакви по дължина , /p=q/.
*'''Субметацентрични''' – двете рамена се различават по дължина, като по-дългото рамо се означава с “q”, а по-късото рамо с “р”, /p<q /.
*'''Акроцентрични''' – центромерът е разположен почти в единият край на хромозомата, поради което едното рамо е много по-дълго от другото, /p<<q /. При човек при тези хромозоми може да се наблюдават и сателитите, такива са №13, 14, 15, 21 и 22.
43 645

редакции