Час: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
LordBumbury (беседа | приноси) м без интервал преди запетая |
||
Ред 9:
Правилното изброяване на часовете е: 0 часа̀ - полунощ, 1 часа̀ - един час след полунощ и т.н. до 12 часа̀ на обед и т.н. до 24 часа̀ отново в полунощ. 0 часа и 24 часа съвпадат и са един и същи час. В говоримия език е прието също денонощието да се дели на сутрин, предиобед и т. н. - казва се "7 часа̀ сутринта", "11 часа̀ преди обед", "2 часа̀ следобед", "8 часа̀ вечерта".
Благодарение на документираните доказателства за използване на слънчеви часовници в Египет, повечето историци смятат, че именно древноегипетската цивилизация е първата, която дели денят на по-малки части. Първите слънчеви часовници представляват просто забити в земята пръти, по дължината и посоката на сянката на които се съди за времето. Около 1500 г. пр. Хр. египтяните изобретяват по-съвършен слънчев часовник. Той има форма на буквата Т и е градуиран така, че да разделя времето между изгрев и залез слънце на 12 части. Това делене отразява използваната в Египет дванадесетична бройна система – важността на числото 12 обикновено се свързва или с факта, че толкова е броят на лунните цикли в рамките на една година 1
При положение, че не са разполагали с изкуствени източници на светлина, хората от онези епохи разглеждали денят и нощта по-скоро като две противоположности, а не като части на едно и също денонощие. При невъзможността да използват слънчевия часовник нощем, разделянето на тъмния интервал от залез до изгрев слънце се оказва по-сложно, отколкото деленето на деня. Във времената, когато са използвани първите слънчеви часовници обаче, египетските астрономи вече първи са наблюдавали една съвкупност от 36 звезди, които разделят небесния кръг на равни части. Течението на времето през нощта може да бъде отмервано с появата на 18 от тези звезди, като 3 от тях се свържат с вечерния полумрак и други три – с полумрака на разсъмване, когато въобще е трудно да се наблюдават звезди. Така за времето на пълна тъмнина остават 12 звезди, като по този начин нощта отново се разделя на 12 части (друг реверанс към дванадесетичната система). По време на Новото Царство (от 1550 до 1070 г. пр. Хр.) тази система за отчитане на времето е опростена до използване на съвкупност от 24 звезди, 12 от които маркират времето през нощта. Клепсидрата, или водният часовник, също се използва за измерване времето през нощта и представлява вероятно най-точният уред за измерване на време в античния свят. Уредът за измерване на време, образец от който е намерен в храма на Амон в Карнак и е датиран към 1400 г. пр. Хр., представлява съд с наклонени вътрешни стени за компенсиране на намалението на хидростатичното налягане, върху който са нанесени няколко скали с по 12 деления за измерване времето нощем през различните месеци.
| |||