Черепово: Разлика между версии

Черепово е разположено в малка падина на западните склонове на [[Сакар]] планина. Селото лежи на пътя [[Харманли]]-[[Тополовград]], който свързва Пловдивска и [[Област Хасково|Хасковски области]] с Черноморието и [[Бургас]]. Основният поминък на населението е земеделието и животновъдството -зърнопроизводство , зеленчукопроизводство , лозарство и все по малко тютюнопроизводство . Ж[[животновъдство|ивотновъдство]] - предимно овцевъдство.

Селото е в пределите на България от 1885 г., и до 1906 г. е носело името Гюдюлери. Името е превод от турски, и трябва да означава „място, където има много чирепи”, т.е. парчета от керамични съдове.От там селото е именувано неправилно на Черепово , вместо по по-правилната форма '''"Чирепово"'''

'''Праисторически паметници , Античност и Средновековие'''

В м.Голям баир , в съседство с долмена се забелязват следите на селище от Ранно желязната епоха .На други места в селото се откриват останки на селища и останки от по късните епохи , почти без прекъсване до наши дни.

Може със сигурност да се каже , че животът на територията на с.Черепово не е прекъсвал от тъмните времена на неолита насам, та до наши дни . В тежки времена са се сменяли селищата , от една местност в друга , но поне една малка част от жителите на тези селища и техните потомци - не са напускали родните си места за дълго.

Според местни хора и изследванията на местния краевед от втората половина на 20-ти век даскал Грозьо Шопов , археолози и други изследвачи на историята на селото първите предания са за жителите на неголямото с.Карач , които преди около 300-350 г. , при една лоша реколта ,отказали да платят годишния данък на селото на османските власти и убили изпратения турски данъчен агент .Уплашени от ответните мерки на турците ,жителите на Карач се укрили в недалечна местност защитени от гъстите и дъбови гори. . Минали години ,успокоили се времената , дъбовата гора постепенно изчезнала за да отвори място за дворове , градини и мери.Така именно на това "ново"място възниква днешното с. Черепово.

Селото било нападано три пъти от кърджалиите. Особено жестоко е било третото нападение станало при "Карлъшката река", когато населението пострадало най-много , но и това нападение бива успешно отблъснато от общите усилия на българи и турци ,въпреки многобройните жертви сред защитниците. С това време е свързана и легендата за хайдутина [[Кара Кольо]], който кръстосвал горите и [[Сакар]]. Тук, край Черепово, той имал скривалище, наричано и днес Каракольовата дупка, където останал да се крие, защото заболял, и бил наглеждан от череповци.