Фокс (племе): Разлика между версии

| по_места = [[Съединени американски щати|САЩ]] – [[Мичиган]], [[Уисконсин]], сега в [[Айова]], [[Канзас]] и [[Оклахома]]

}}'''Фокс''' ({{Lang-en|Fox}}) е [[Северна Америка|северноамериканско]] [[индианци|индианско]] [[племе]] от [[алгонкинско езиково семейство|Алгонкинското езиково семейство]], което играе важна роля в колониалната история на [[Северна Америка]].

Тясно свързани със сауките, фокс първоначално живеят на юг и на запад от тях в източната част на Долен Мичиган, в сравнително мирен район преди [[Боброви войни|Бобровите войни]] (1629 -1701). С изместването на френската търговия с кожи на запад към [[Големи езера|Големите езера]] нещата бързо се променят. Племената [[хурони]], [[тиононтати]], [[отава (племе)|отава]] и [[неутрал]] бързо изчерпват запасите си от кожи в своите територии и започват да търсят нови ловни райони. Въоръжени добре от французите, те нападат племената в Долен Мичиган. Защитавайки родината си със старите традиционни оръжия, племената са принудени да отстъпят пред по – добрепо–добре въоръжените нападатели. Първите, които напускат Мичиган са [[потауатоми]]те. [[Сауки]]те и фокс устояват на нападенията по – дългопо–дълго време, но когато през 1642 г. около 2 000 Неутрал и отава унищожават едно голямо укрепено село на [[маскутен]] в централната южна част на [[Мичиган]], фокс, сауките, [[кикапу]] и маскутен изоставят родината си и се преместват в Уисконсин. След няколко сблъсъка с местните [[илиной (племе)|илиной]], [[уинебаго]] и [[меномини]], племената се установяват трайно в [[Уисконсин]], когатокъдето ги срещат първите европейци през 1666 г. По това време фокс живеят по поречието на [[Фокс Ривър]] в централен Уисконсин и са едно от водещите племена в региона. Първите френски оценки на населението им са за около 5 000 души, но вероятно са били двойно повече преди Бобровите войни. На французите, фокс изглеждат доста по – дивипо–диви и неконтролируеми от другите туземци, които вече познават. Според тях фокс не са контактни и винаги са готови за война. С това първите френски сведения за племето се изчерпват. Едва след посещението на [[Никола Перо]] и отец Алоа данните за тях стават по – подробнипо–подробни.

След множество междуплеменни войни и двете големи вонивойни, които водят срещу французите, фокс почти изчезват като племе. Оставайки едва около 500 души до 1734 г., те се присъединяват към сауките и свързват по – нататъшнатапо–нататъшната си съдба с тях. Изправени пред много врагове двете племена се изместват на запад в Айова. След Войната на Черния ястреб, постепенно сауките и фокс се разпръскватразпръсват като едни отиват в Канзас и Оклахома, а някои остават в Айова и впоследствие получават резервати. <ref name="Sultzman">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.dickshovel.com/sf.html | заглавие= „История на саук и фокс“|фамилно_име= Sultzman|първо_име= Lee}}</ref>

Фокс не е истинското им име. Самите те се наричат Мескуаки (Мешкуакихаки, Мескуакихук), което означава Хоро„Хора на червената земя (пръст)“. Ранните френски изследователи срещат една тяхна ловна група и ги попитали кои са. Индианците отговарят, че са от Уагош – (лисица) – името на един от основните им [[клан]]ове. Оттогава цялото племе става известно с името фокс – лисица. [[Оджибуей]]те и други [[алгонкински народи]] ги наричат Отагами (Одугамийг) – хората от другия бряг. Сауките ги наричат Асакиуаки, [[дакота]] – Беждеке, [[ирокези]]те – Скенчиои, [[виандот]] – Скакешуруну, хуроните – Скенчиоронон, шоените – Мшкуакита, уинебаго – Уачереке и потауатомите – Уакушек.<ref name="Sultzman"></ref>

Езиково и културно фокс са тясно свързани със сауките и често двете племена са смятани от европейците за едно племе. Всяко племе обаче си е отделно и независимо, със свои [[вожд]]ове и традиции. Също като сауките, фокс имат силно развито чувство за племенна идентичност и индивидуалност. За разлика от останалите народи от района на Големите езера, тяхната политическа и обществена организация са по – добрепо–добре организирани. Живеят в големи села през цялата година и не се разбиват на малки ловни лагери през зимата. [[Земеделие]]то доставя по – голяматапо–голямата част от храната като жените са собственици на нивите. Диетата си допълват с диви растителни храни, а след като се сдобиват с коне някъде около 1760 г. започват да провеждат ежегоден всеобщ лов на бизони в прериите на Уисконсин и [[Илинойс]]. Дрехите им са изработени главно от еленова кожа като основното облекло за мъжете е набедреник, легинси, ризи и мокасини, а за жените рокли, къси легинси и мокасини. През зимата използват кожени наметала. Татуировките и боядисването на лицата и телата са широко разпространени.<ref name="Sultzman"></ref>

Погребенията се извършват след провеждането на различни ритуали. Мъртвият е обличан в най – хубавитенай–хубавите му дрехи, увиват го в рогозка и го полагат с крака на запад върху дървено скеле или в плитък гроб. Изтъкнатите войни са погребвани в седнало положение. Върху гробовете е поставяно пакетче тютюн. Траурът трае 6 месеца, през което време роднините спазват някои ограничения. [[Тютюн]]ът и [[калюмет]]а са свещени и играят важна роля, както в обикновения така и в церемониалния живот. Всеки ритуал, церемония, преговори, и други започват и завършват с тях.<ref name="Sultzman"></ref>

Идвайки в Уисконсин фокс не са добре посрещнати от местните племена. След няколко сблъсъка с илиной се установяват по поречието на Фокс Ривър, между река Уисконсин и езерото Уинебаго, част от територията на племето уинебаго. След кратка война, в която уинебаго са почти унищожени, фокс и другите бежанци почти не срещат съпротива срещу заселването им в Уисконсин. По същото време Бобровите войни достигат западните части на Големите езера. В рамките на няколко години, до 1656 г., ирокезите последователно се разправят с хуроните, тиононтатите, [[алгонкин]], неутрал и [[ери (племе)|ери]]. Много малко хора от тези племена оцеляват и намират убежище на запад в Уисконсин. В началото на 1660те1660^те повече от 20 000 бежанци се събират в Уисконсин, притискайки местните уинебаго и меномини отвсякъде. Струпването на толкова много хора в сравнително тесен район скоро води до конфликти и борба за територии и природни ресурси. В този период фокс са в съюз с кикапу и маскутен и воюват с илиной. Идването на французите в региона допълнително утежнява обстановката. Още от самото начало фокс не искат французите в Уисконсин, тъй като тяхната търговия с кожи донесла само нещастия на племето по – ранопо–рано. Същевременно големи ирокезки отряди, следвайки бежанците достигат до Уисконсин. През зимата на 1666 г. голям отряд [[сенека (племе)|сенеки]] атакуват фокс и убиват 70 от тях. В следващите години племето продължава да стои настрана от французите и търгува с тях само, за да се снабдяват с оръжие и боеприпаси, за да воюват с дакота и оджибуейте. През 1685 г., чрез посредничеството на французите враждуващите племена сключват примирие. Пет години по – къснопо–късно самите французи стават причина за възобновяване отново на военните действия. Причината е таксата, която френските търговци трябва да плащат, за да преминат през територията на фокс. Французите поискали от оджибуейте да спрат това и така тласкат племената към война. Оджибуейте се съюзяват със старите си врагове дакота и заедно успяват да изтласкат фокс от горното течение на Сент Кроа Ривър, а французите подпомагани от други техни индиански съюзници атакуват селата им при Фокс Портидж. След изтласкването на ирокезите на изток след 1690 г., за племената в Уисконсин настават по – добрипо–добри времена. През 1696 г. обаче спирането на френската търговия със заповед от краля води до подновяване на междуплеменните войни и постепенното разпадане на алгонкинско – френския алианс, организиран за борба с ирокезите. Фокс подновяват военните действия срещу дакота и същевременно в съюз с уинебаго изтласкват [[каскаския]] от земите им.<ref name="Sultzman"></ref>

Ефектът от забраната на търговията с кожи е че междуплеменните войни стават още по – ожесточенипо–ожесточени, а френските търговци са ограбвани и убивани с обезпокоителни темпове. За да се въведе ред в региона, френските власти се опитват да възстановят търговията, построявайки за целта Форт Пончартрейн в [[Детройт]], и приканват племената да се заселят наблизо. Скоро около поста се събират хиляди индианци и ефектът е като в Уисконсин по – ранопо–рано – много хора на едно място, а твърде малко ресурси. Много скоро между отделните племена избухват спорове и французите едва успяват да задържат мира между тях. Положението се влошава още повече, когато през 1710 г. в Детройт пристигат около 1 000 фокс и техни съюзници кикапу и маскутен. Тъй като това е родината им преди Бобровите войни, новодошлите безцеремонно заявяват на останалите да се съобразяват с това. Недоволни от претенциите им, отава, хуроните, потауатомите, [[пеория (племе)|пеория]] и [[маями (племе)|маямите]] искат от французите да изгонят фокс. Французите заобикалят искането им и племената решават да вземат решението на проблема в свои ръце. През 1712 г. отряд отава и потауатоми напада ловна група маскутен в южен Мичиган. Маскутен бягат в селото на фокс при Детройт, за да търсят помощ. Двете племена решават да отвърнат на удара и се подготвят за война. Когато французите се опитват да ги спрат яростта на войните се насочва срещу тях. На 13 май 1712 г. фокс, маскутен и кикапу атакуват Форт Пончартрейн, слагайки началото на Първата война фокс (1712 – 1716). Първоначалната атака на форта не успява и е последвана от обсада, и ако обединените виандот, отава, потауатоми, мисисауга и други племена не се притичат на помощ на французите форта нямало да издържи. Много войни от тези племена атакуват в гръб фокс. В последвалото клане повече от 1 000 фокс, кикапу и маскутен са убити. Около 100 фокс успяват да се измъкнат и намират убежище при ирокезите. Малцина други се връщат при роднините си в Уисконсин. През оставащите години от войната французите и техните съюзници в Детройт ще платят скъпо за това клане. В продължение на три години французите не успяват да се организират и да спрат непрекъснатите нападения на обединените фокс, кикапу и маскутен. Неспособни да се справят с тях, французите предлагат мир и фокс изтощени от войната приемат. Мирът не включва пеория (френски съюзници), с които фокс продължават да воюват. През 1724 г. обединените кикапу, маскутен, уинебаго и фокс атакуват селото на пеория в Старви Рок – Илинойс. Пеория са спасени от пристигналите навреме френски войници от Форт дьо Шартр, които принуждават нападателите да отстъпят. Същевременно фокс отварят нов фронт на запад срещу [[осейджи]]те, [[ото]] и [[мисури (племе)|мисури]]. За да се борят с толкова много врагове на фокс са нужни още съюзници и те успяват да се съюзят с дакота. На французите този нов съюз изглежда доста подозрителен. Изведнъж, след 70 години на непрекъсната война, дакота и фокс стават съюзници и французите взимат това за британски заговор срещу тях. Французите решават да се разправят веднъж завинаги с фокс. Освен подкрепата на илиной, французите могат да разчитат и на Макинак оджибуей, както и на племената Детройт (отава, виандот, потауатоми, мисисауга и Сагино оджибуей). През 1726 г. 20 френски войници и 500 войни илиной атакуват фокс. Фокс успяват да се оттеглят навреме и атаката се проваля. На следващата година французите за първи път заговарят на съюзниците си за пълно унищожение на фокс. С помощта на подаръци, преговори и обещания французите успяват да изолират фокс от съюзниците им. Така в началото на Втората война фокс само кикапу и маскутен все още са на страната на фокс. Това се променя, след като кикапу и маскутен отказват да убият френските си пленници по настояване на фокс. Разярени, фокс нападат група кикапу – маскутен, която е на посещение в селото им и убиват всички. С този необмислен и прибързан акт фокс се лишават и от последните си поддръжници, а за да си отмъстят кикапу и маскутен се присъединяват към французите. През зимата на 1729 г. отряд уинебаго, меномини и оджибуей нападат ловен лагер на фокс и убиват 80 мъже и отвличат 70 жени и деца. Притиснати отвсякъде от врагове, през лятото на 1730 г. около 1 000 фокс решават да отидат да живеят при сенеките в Ню Йорк. За да стигнат до там те трябва да преминат през земите на илиной. Фокс изпращат посланици с молба да им бъде разрешено да преминат мирно. Илиной се съгласяват, но по – късно дългогодишната вражда надделява и илиной организират преследване. Преследвачите настигат фокс близо до днешния [[Блумингтън]]. Фокс отстъпват и построяват защитно съоръжение с намерението да се защитават. Илиной обсаждат крепостта и изпращат пратеници да свикат подкрепления. През август от Форт дьо ШяртрШартр пристигат 100 френски войници и 400 войни от племената [[кахокия]], пеория и мисури. Пристигат и още 200 войни кикапу, маскутен и потауатоми.и още 400 войни сауки, потауатоми и маями от Сейнт Джоузеф. През септември идват още войни от [[пианкашо]] и [[уеа]]. Заобиколени от над 1 400 врагове за фокс в крипостта няма изгледи за спасение. Въпреки че успяват да удържат крепостта, липсата на храна и прясна вода стават все по – големипо–големи. Накрая започват да хвърлят децата си от крепостта само и само да не попаднат в ръцете на враговете. През нощта на 8 септември се появява малък шанс за спасение. Разразява се буря и фокс решават да се възползват от нея и да се измъкнат. Планът им успява, но в последвалото преследване между 600 и 800 фокс са убити от французите и техните съюзници. Няма данни да са взимани пленници. След това всичко, което остава от племето са 600те600^те души останали в Уисконсин. Твърде малко, за да се борят срещу толкова врагове те намират убежище при старите си приятели сауките. До този момент сауките поддържат приятелски отношения с французите и се застъпват пред тях за фокс.<ref name="Sultzman"></ref>

През 1734 г. френска експедиция, придружавана от войни оджибуей и меномини пристига в селото им и командващият иска от сауките да предадат фокс. Сауките категорично отказват и са нападнати. В суматохата на битката те и фокс успяват да избягат и преминават за по – сигурнопо–сигурно отвъд Мисисипи. Установяват се в източна [[Айова]], откъдето изпращат бойни отряди срещу французите и техните съюзници. През 1736 г. французите изпращат срещу тях втора наказателна експедиция. На следващата година индианските френски съюзници, разтревожени от геноцида, който се извършва срещу сауките и фокс се застъпват за тях и искат от французите да прекратят войната. Изправени пред нова война с оджибве и дакота в [[Минесота]] и големия конфликт с [[чикасо]] и [[натчези]]те на юг, французите се съгласяват да помилват сауките и фокс. Двете племена остават в Айова до 1743 г. До това време фокс осакатени от войните наброяват едва около 500 души, плюс още 100, които живеят при сенеките в [[Ню Йорк (щат)|Ню Йорк]]. Доста по – многобройнипо–многобройни, сауките са господстващо племе. След 1734 г., въпреки че всяко племе си има собствени вождове и традиции, така силно се смесват помежду си, че по – къснопо–късно на англичаните и американците им е доста трудно да ги възприемат като две отделни племена.

След установяването на британския контрол над [[Северна Америка]], белите селища бавно започват да се разпространяват все по – далечпо–далеч на запад. Още от началото на пристигането на британците в Илинойс, сауките и фокс се разбират добре с тях. През 1780 г. фокс се съюзяват с дакота и се опитват да си върнат долината на река СентСен Кроа, която сега е заета от оджибве, които изтласкват дакота от там през 1740 г. Войната с оджибве за долината продължава до 1783 г., когато оджибве нападат и унищожават 6 села на фокс по река Чипеуа. Фокс, които успяват да се спасят пресичат Мисисипи и се установяват в североизточна Айова, където пък влизат в конфликт с дакота.<ref name="Sultzman"></ref>

След [[Американска война за независимост|Войната за независимост]] белите селища достигат [[Мисисипи]], а след 1816 г. преминават и на запад от нея. През 1815 г. фокс подписват първото си споразумение със [[САЩ]]. Тъй като горната част на Мисисипи все още е военна зона и това възпрепятства заселването, за да въведе ред, през 1825 г. Съединените щати свикват всички местни племена на голям съвет в Преъри дьо Шиен, за да се определят границите между отделните племена и между индианците общо и САЩ. Племената се съгласяват да прекратят военните действия, но въпреки това след 1825 г. оджибве изтласкват дакота на юг към Айова, където пък последните се сблъскват със сауките и фокс. На нов съвет с американците във Форт Армстронг през 1832 г., сауките и фокс се съгласяват да отстъпят източна Айова. След това положението им става още по – труднопо–трудно. [[Война на Черния ястреб|Войната на Черния ястреб]] струва на двете племена 1/4 от населението им и половината от земите им, а след 1837 г. войната с дакота става още по – ожесточена. До 1846 г. двете племена продават и останалата им земя в Айова и се съгласяват да се преместят в резерват в [[Канзас]]. По време на преместването много от тях отказват да напуснат и се укриват в горите. Останалите са транспортирани до Канзас. През 1851 г. една група се измъква от резервата и се връща в Айова, и се присъединява към живеещите там. По – късно те закупуват земя за резерват близо до Тама, където днес живеят техните потомци, които се явяват единственото федерално признато племе в Айова.

Общата численост на на трите племенни образувания е около 5 500 души.