|
| потомци=
| наследник=[[Яков Драгаш]]
| съпруга= [[Кера Тамара]] , [[Евдокия Велика Комнина]]
| втори брак=
| трети брак=
}}
'''Константин Деян''' (наричан и Константин Драгаш) е самостоятелен (според сръбската [[историография]] ''[[Сърби|сръбски]]''<ref>Oxford Dictionary of Byzantium, том 1, ISBN 0195046528, стр. 505, USA, 1 991</ref>) средновековен владетел на [[Велбъждско деспотство|Велбъждкото деспотство]] от [[1378]] г. до [[1395]] г.
Константин е син на българския велможа и [[деспот]] [[Деян Драгаш]] от първия му брак с Владислава, знатна девойка, произхождаща от [[боляр]]ски [[Род (общност)|род]], или с [[Теодора-Евдокия]] (еднокръвна сестра на сръбския цар [[Стефан Душан]]).<ref>Срвн. ''Велбълждско княжество'' в ''Енциклопедия България'', Издание на Българската академия на науките, София, 1978, том 1; ''Константин Драгаш'' в ''Енциклопедия България'', 1982, том 3; Jelisaweta Stanojevich Allen: ''Constantine Dragas'' в ''The Oxford Dictionary of Byzantium'', 1991, ISBN 0-195-04652-8; I. Dujčev: ''Dejan'' и ''Dragaš, Konstantin'', I. Djurić: ''Dragaš'' в ''[[Lexikon des Mittelalters]]''; Dorde S. Radojvic: ''Dragasi'' в ''Enciklopedija Jugosvije'', Zagreb, 1984, том 3; Mathias Bernath: ''Historische Bücherkunde Südosteuropa'', том 1, 1978, ISBN 3-486-48591-1, стр. 581; Дочка Владимирова-Аладжова: ''Велбъждско княжество'' и ''Константин Драгаш'' в ''Енциклопедичен речник Кюстендил'', Издателство на Българската академия на науките, София, 1988</ref>
== Биография ==
При завладяването на [[Балкани|балкански]]те земи от османските турци, Константин ДрагашДеян се признава за васал на [[Мурад I]] с цел да запази целостта и обособеността на владението си, както и [[собственост]]та и [[живот]]а на [[поданик|поданици]]те си. В историческата наука съществува предположение, че взима участие в К[[Косовска битка|осовската битка]] на страната на Мурад I /заедно с [[Крали Марко]]/, воден освен от васалските си задължения, но и по политически и користни съображения /заграбване на част от неговите бащини владения от [[Лазар Храбелянович]]/. Вероятно за Косовския бой ([[1389]]) изпраща подкрепления на Мурад I към войската му, понеже тя преминава за К[[косово поле|осово поле]] през [[Велбъждско деспотство|Велбъждското деспотство]].
[[Деспот]] Константин ДрагашДеян загива заедно с [[Крали Марко]] /също османски [[васал]]/, сражавайки се на страната на [[Баязид I]] в [[Битка при Ровине|битката при Ровине]] срещу [[Влашко|влашки]]я владетел [[Мирчо Стари]] /единственият влашки владетел в [[история]]та, който успява да завоюва [[Добруджа]] - малко време преди тази [[битка]], стигайки в [[поход]] до [[Карнобатско поле|Карнобатското поле]]/ в днешна [[Румъния]] през [[1395]] година.
Според някои [[историк|историци]], малко преди смъртта си, деспот Константин ДрагашДеян започва строежа на [[Погановски манастир|Погановския манастир]] „Свети Йоан Богослов“.
На името на Константин ДрагашДеян османските турци кръщават град [[Велбъжд]] - [[Кюстендил]], т.к. практиката им е била да назовават завладените от тях [[селище|селища]], по името на последния им [[християни|християнски]] [[владетел]]. <ref>{{cite book |last= |first= |authorlink= |title= Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ |year= 1988 |publisher= БАН }}</ref>
== Хипотеза ==
[[Картинка:Constantine KeraThamara Keratsa Desislava Tetraevangelia Ivan Alexander.jpg|ляво|мини|250п|Миниатюра та Лондонското евангелие на Цар [[Иван Александър]], на която се смята, че като царски зет е изобразен Константин Деян]]
Според [[Йордан Иванов]] Константин ДрагашДеян е бил женен за [[Кера Тамара Българска|Кера Тамара]], дъщерята на българския [[цар]] [[Иван Александър]]. Именно като зет на царя, според Иванов, Константин е бил изобразен в [[Лондонско евангелие|Лондонското евангелие]] на Иван Александър до [[Кера Тамара Българска|Кера Тамара]], където е посочен като ''"Константин деспот, зет на великия цар Иван Александър"''. Сред аргументите, които историкът посочва в подкрепа на тезата си, са двуглавите орли, с които са украсени одеждите на ''деспот Константин'' от миниатюрата. Българският учен тълкува този хералдически символ като герб на [[династия]]та [[Неманичи]]<ref>[http://www.promacedonia.org/hm2/hm_6_1.html Матанов, Христо. Югозападните български земи през XIV век]</ref>, роднинските връзки с която Драгашите изтъкват неведнъж. Така в една своя грамота от 20 май 1380 г. Константин Драгаш посочва, че смята за свои „прародители и предходници” сръбските царе.<ref>[http://www.promacedonia.org/hm2/hm_5_3.html#68. Матанов, Христо. Югозападните български земи през XIV век]</ref> Тезата на Иванов е оспорвана сред историците.<ref>{{cite book |last= Матанов|first= Христо|authorlink= Христо Матанов|title= Кой е бил деспот Константин от миниатюрите на Лондонското евангелие |year= 1985 |publisher= Исторически преглед, № 7}}</ref> Известно е, че през [[1371]] г. [[Кера Тамара Българска|Кера Тамара]] е вече вдовица, и че Константин Драгаш е починал през [[1395]] г. Следователно по-вероятно е ''деспот Константин'' от Лондонското евангелие да е друга (различна) личност, за която не се знае нищо повече, освен че става въпрос за царски зет, носил титлата ''"[[деспот]]"'' (виж [[Константин Балшич]]). В средновековната българска църква в с. [[Станичене]] e открито погребение на най-високопоставен български феодал, управлявал Нишката област на царството, облечен в такава златотъкана дреха с везани двуглави орли и с шест царски монограма на Иван Александър ''"Цар на българи и гърци".''
== Потомци ==
Константин ДрагашДеян има дъщеря и син.
Дъщеря му [[Елена Драгаш]] през [[1393]] г. се омъжва за [[Византия|византийския]] [[император]] [[Мануил II Палеолог]] и става [[Византия|византийска]] [[императрица]]. Елена Драгаш има двама синове, последните двама византийски императори - [[Йоан VIII Палеолог]] и [[Константин XI Палеолог]], явно кръстени на нейния баща и чичо - Константин Драгаш и [[Йоан Драгаш]].
Синът му [[Яков Драгаш]] го наследява през [[1395]] г. като [[велбъжд]]ски [[деспот]]. Скоро приема исляма и името [[Якуб]], като запазва владенията си до смъртта си. Наследен е от сина си [[Юсуф]], роден като [[Стефан Драгаш]] и също ислямизиран, като през [[1452]] г. [[султан]] [[Мехмед II]] централизира империята и Велбъждското деспотство окончателно изчезва от политическата карта.
Константин ДрагашДеян, посредством последните византийски [[василевс]]и и наследници на [[римски император|римските императори]], се явява чрез [[Тома Палеолог]] и [[София Палеологина]], прародител на първия руски [[цар]] [[Иван Грозни]].
== Източници ==
|
