Разлика между версии на „Лъгадина“

редакция без резюме
м (→‎Личности: -, replaced: GRC-флаг → флагче|Гърция (15) редактирано с AWB)
{{Селище инфо|Гърция
| име = {{PAGENAME}}Лъгадина
| име-местно = Λαγκαδάς
| вид = град
| знаме =
| герб =
| гео-ширина = 40.7500
| гео-дължина = 23.0667
| карта3 = Гърция Лъгадина
| карта3-текст = Лъгадина
| област = Централна Македония
| дем = Лъгадина
 
== История ==
[[Файл:Archaeological Museum of Thessaloniki, Greece Detail Lagadina.jpg|ляво|мини|100п|Бюст, намерен в района на Лъгадина, 200 - – 250 година сл. Хр. [[Солунски археологически музей]]]]
Етимологията и на трите имена - – българското ''Лъгадина'', турското ''Лангаза'' и гръцкото ''Лангадас'' идва от стробългарската дума л{{Уникод|ѫ}}гъ (лонг), ''гористо влажно място''.<ref>Каракасиду, Анастасия. Житни поля, кървави хълмове. Преходи към националното в Гръцка Македония (1870 - – 1970), Ciela, София, 2008, стр. 31.</ref><ref name="Δήμος Λαγκαδά">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.lagadas.gr/DB91A425.el.aspx| заглавие = Λαγκαδάς| достъп_дата = 2014-06-08 | издател =Δήμος Λαγκαδά }}</ref>
 
=== В Османската империя ===
През март 1430 година султан [[Мурад II]] се установява в Лъгадина и оттам ръководи последния щурм срещу Солун, сложил край на осемгодишната обсада на града и поставил началото на османското му управление.<ref name="имбър">{{cite book | last = Имбър | first = Колин | year = 2000 | title = Османската империя 1300-1481 | publisher = Амисития | location = София | pages = 160 | isbn = 954-90556-2-0 | lang = bg}}</ref>
 
В [[19 век]] Лъгадина е паланка, населена предимно от българи гъркомани и турци, център на каза в [[Османска империя|Османската империя]]. [[Александър Синве]] („[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]“) в 1878 година пише, че в ''Лангадес'' (Langadès) живеят 720 гърци и мюсюлмани.<ref>[[:fr:s:Page:Les Grecs de l’Empire Ottoman.djvu/17|Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 33.]]</ref> В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в [[1878]] година и отразяваща статистиката на мъжкото население от [[1873]] ''Лангадина (Лангаза)'' е показан като паланка със 150 домакинства със 121 жители [[мюсюлмани]] и 493 жители [[българи]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.153.</ref>
 
В 1900 година според [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в ''Л{{Уникод|ѫ}}гадина (Лангаза)'' живеят 1&nbsp;500 [[българи]] християни, 525 [[турци]], 15 евреи и 250 цигани.<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_11.htm Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 170.]</ref> Според Кънчов
{{цитат|Тепърва сѫ изложени на погръчанье българитѣ въ паланката Лѫгадина или Лангаза и село [[Лъгиново]] или Лайна. Въ тѣхъ мѫжското население е двоезично. Въ много семейства е въведенъ гръцкиятъ езикъ чрезъ смесени женитби, но и българскиятъ е още въ общо употрѣбление... Лѫгадина и Лѫгиново сѫ имали смесени бракове съ гръцкитѣ съседни села около [[Бешик гьол|Бешикъ]]. Забелѣзано е, че по-богатичкитѣ български селяни обичатъ да търсятъ жени отъ гръцки села. Щомъ влезе гръкиня въ българско семейство, тя налага своя езикъ на децата и кѫщата става двоезична.<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_1_b5.htm Кънчовъ, Василъ. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 75.]</ref>}}
 
По данни на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в [[1905]] година в Лъгадина има 800 жители българи [[Цариградска патриаршия|патриаршисти]] гъркомани и 500 [[гърци]], като в градчето има две гръцки училища.<ref>Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 196-197.</ref> Според Анастасия Каракасиду в края османското владичество ''Лангаза'' е предимно „славяноезично“ селище.<ref>Каракасиду, Анастасия. Житни поля, кървави хълмове. Преходи към националното в Гръцка Македония (1870 - – 1970), Ciela, София, 2008, стр. 69.</ref>
[[File:Lagadina Bulgarian Seal.JPG|мини|Печат на българското Лъгадинско общинско управление, 1913 г.]]
При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година един човек от Лъгадина е доброволец в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 670 и 860.</ref> В града се установява българска военно-административна управа, като начело на Лъгадинска околия е назначен [[Михаил Думбалаков]]<ref>Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 - – 1916, Торонто, 2006, стр.125</ref>. По-късно българските части са изтласкани от гръцките военни.<ref>Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 - – 1916, Торонто, 2006, стр.185</ref>
 
=== В Гърция ===
 
=== Преброявания ===
* [[1913]] - – 3600 души
* [[1920]] - – 3329 души
* [[1928]] - – 5152 души
* [[1940]] - – 5859 души
* [[1951]] - – 7645 души
* [[1961]] - – 6752 души
* [[1971]] - – 6707 души
* [[1981]] - – ?
* [[1991]] - – ?
 
== Личности ==
* {{флагче|Гърция}} Димитриос Карамицос или Хадзигеоргиу (Δημήτριος Καραμήτσος ή Χατζηγεωργίου), гръцки андартски деец, четник, убил двама албанци и човек на име Трифон<ref>[http://media.ems.gr/ekdoseis/ektos_seiras/ekd_eksi_gigeneis.pdf Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр.58]</ref>
* {{флагче|Гърция}} Димитриос Икономидис (Δημήτριος Οικονομίδης), гръцки андартски деец, агент от втори ред, през Балканската война работи с капитан Фортунас<ref>[http://media.ems.gr/ekdoseis/ektos_seiras/ekd_eksi_gigeneis.pdf Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр.58]</ref>
* {{BGR-флаг}} Запрен Стоянов (1884 - – ?), опълченец от Македоно-одринското опълчение, четата на [[Стефан Чавдаров]]<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.670.</ref>
* {{флагче|Турция}} [[Зюбейде ханъм]] (1857 - – 1923), майката на Ататюрк
* {{флагче|Гърция}} Николаос Константилас (Νικόλαος Κωνσταντίλας), гръцки андартски деец, агент от трети ред, куриер<ref>[http://media.ems.gr/ekdoseis/ektos_seiras/ekd_eksi_gigeneis.pdf Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр.58]</ref>
* {{флагче|Гърция}} Пасхалис Пульос (Πασχάλης Πούλιος), гръцки андартски деец, четник<ref>[http://media.ems.gr/ekdoseis/ektos_seiras/ekd_eksi_gigeneis.pdf Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр.58]</ref>
* {{флагче|Гърция}} Петрос Пендас (Πέτρος Πέντας), гръцки андартски деец, агент от втори ред, убит от дейци на ВМОРО през 1907 година<ref>[http://media.ems.gr/ekdoseis/ektos_seiras/ekd_eksi_gigeneis.pdf Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр.58]</ref>
* {{флагче|Гърция}} Томас Пульос (Θωμάς Πούλιος), гръцки андартски деец, четник<ref>[http://media.ems.gr/ekdoseis/ektos_seiras/ekd_eksi_gigeneis.pdf Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр.58]</ref>
* {{флагче|Гърция}} Фотиос Герембакакис (Φώτιος Γερεμπακάκης), гръцки андартски деец, четник при [[Андреас Папагеоргиу]] - – Велицас между 1904-1908 година<ref>[http://media.ems.gr/ekdoseis/ektos_seiras/ekd_eksi_gigeneis.pdf Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр.58]</ref>
* {{флагче|Гърция}} Христос Бусьос (Χρήστος Μπούσιος), гръцки андартски деец, агент от втори ред<ref>[http://media.ems.gr/ekdoseis/ektos_seiras/ekd_eksi_gigeneis.pdf Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр.58]</ref>
* {{флагче|Гърция}} [[Христос Дремлис]], гръцки андартски капитан
 
;Починали в Лъгадина
* {{флагче|Гърция}} [[Емануил Аргиропулос]] (1889 - – 1913), гръцки инженер и авиатор
* {{флагче|Гърция}} [[Яни Рамненски]] (1885 - – 1923), гръцки андартски капитан
 
== Литаратура ==
* [http://www.promacedonia.org/rami/surin_lygadinsko.html Н.Сурин. Погърчването на българите в Лъгадинско. Спомени от Македония]
* Κοσμάς Ν.Β., Το γλωσσικό ιδίωμα του Λαγκαδά, ανάτυπον εκ του ΙΒ' τόμου των «Μακεδονικών»„Μακεδονικών“, Θεσσαλονίκη 1972.
 
== Побратимени градове ==
 
*{{flagicon|Bulgaria}} [[Сандански]], [[България]]