Японска градина: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 19:
Период Едо (1615 – 1867). По време на този период, властта преминава в клана Токугава, от който са и всички шогуни. Те преместват столицата в град Едо (съвременно Токио). По това време, Япония, с изключение на пристанището Нагасаки, е почти затворена за чужденци, и японците не са допускани да пътуват до всяка страна, с изключение на Китай и Холандия. Императорът остава в Киото като лидер фигурант, с власт само над културните и религиозни въпроси. Шогуните не отделят големи средства за издръжка на императорите, но предоставят щедри субсидии за изграждане на градини. <ref>Miyeko Murase, ''L'Art du Japon'', pg. 277 – 281</ref>
В периода Едо се появява нов вид [[японска архитектура]], наречена „Sukiya-zukuri“.Сградите са разположени така, че винаги градината да се наблюдава по диагонал, а не направо. Този стил се нарича с поетичното име Ganko, което означава буквално „ято на диви гъски в полет“.
Период Мейжи (1868 – 1912). – в този период се усеща влиянието от Запад – пренасят се и много нови растения. Много от най-старите частни градини са били изоставени и се рушат. През 1871 г. нов закон трансформира много градини от периодите Momoyama и Едо в обществени паркове, с цел да се съхранят.
| |||