Тихо Брахе: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м форматиране; вътр. препратки; форматиране: 2x заглавие-стил, 2x й→ѝ, 2x нов ред, кавички (ползвайки Advisor)
Ред 23:
}}
 
'''Тихо Брахе''' (на [[датски език|датски]]: ''Tycho Brahe'') е известен [[Дания|датски]] [[астроном]] и [[алхимик]].
 
Той предлага свой вариант, обясняващ астрономическите наблюдения, като предполага, че [[Планета|планетите]] обикалят около [[Слънцето]], а то, както [[Луната]] и цялата звездната сфера, се върти около [[Земята]]. Предложението на Тихо Брахе добива особена значимост след като църковните власти заклеймяват [[коперник]]овата [[хелиоцентризъм|хелиоцентрична система]] по време на процеса срещу [[Галилео Галилей]].
 
Още в средата на 17в.[[17 век]] е издадена първата биография на Тихо Брахе, написана (на [[Латински език|латински]]) от [[Пиер Гасенди]].<ref> Gassendi P.,1654, [http://www.europeana.eu/portal/record/09407a/FF195D510011931E20CFD5EE47396E19B9074D5A.html ''Tychonis Brahei, equitis dani, astronomorum coryphaei, vita'']</ref>
Предложението на Тихо Брахе добива особена значимост след като църковните власти заклеймяват [[коперник]]овата [[хелиоцентризъм|хелиоцентрична система]] по време на процеса срещу [[Галилео Галилей]].
 
== Биография ==
Още в средата на 17в. е издадена първата биография на Тихо Брахе, написана (на латински) от [[Пиер Гасенди]].<ref> Gassendi P.,1654, [http://www.europeana.eu/portal/record/09407a/FF195D510011931E20CFD5EE47396E19B9074D5A.html ''Tychonis Brahei, equitis dani, astronomorum coryphaei, vita'']</ref>
=== Ранни години ===
Тихо Брахе е роден на [[14 декември]] [[1546]] година в замъка [[Кнутсторпс бори]] в [[Сконеланд|Скания]], която по това време е владение на Дания, а днес е част от [[Швеция]]. Произхожда от благороднически род. Баща му Ото заема тогава поста комендант на кралския замък в Хелзинборг, а чичо му Йорген е [[вицеадмирал]] на датския флот и същевременно едър земевладелец .
 
На 13 години Брахе става студент в [[Копенхагенски университет|Копенхагенския университет]], където го подготвят по семейна традиция за държавническа дейност. Тук се случват две събития, койтокоито си казват думата за целия му нататъшен живот. На [[дуел]] със свой съкурсник, (за да решат кой е по-добър математик), Брахе губи част от носа си. През останалата част от живота си е трябвало да прикрива липсата със [[протеза]] от сплав на злато и сребро. Второто събитие повлияло на живота му е едно частично [[слънчево затъмнение]], за което се знаело предварително. От този момент се пристрастява към астрономията, започва да изучава астрономични трактати[[трактат]]и, като един от тях е „Алмагест“„''Алмагест''“ на древногръцкия астроном [[Клавдий Птолемей]].
== Произход ==
Тихо Брахе е роден на [[14 декември]] [[1546]] година в замъка [[Кнутсторпс бори]] в [[Сконеланд|Скания]], която по това време е владение на Дания, а днес е част от [[Швеция]]. Произхожда от благороднически род.
 
На 17 години отбелязва в записките си, че [[Юпитер (планета)|Юпитер]] и [[Сатурн (планета)|Сатурн]] са толкова близо, че почти са се съединили. Забелязва, че Алфонсовите таблици грешат с почти един месец за това събитие, а пруските, макар и по-точни, давали разлика от няколко дни. Това довежда Брахе до извода, че астрономията изисква точни и постоянни наблюдения.
Баща му Ото заема тогава поста комендант на кралския замък в Хелзинборг, а чичо му Йорген е вицеадмирал на датския флот и същевременно едър земевладелец .
 
На [[11 ноември]] [[1572]] г. Брахе забелязва в небето ярка [[звезда]], на място където преди това нямало нищо. Звездата свети близо до зенита[[зенит]]а, северозападно от съзвездието [[Касиопея (съзвездие)|Касиопея]]. Звездата продължавала да блести, и след месец почти се изравнява по блясък с [[Венера (планета)|Венера]], после започва бавно да гасне, и през март [[1574]] г престава да се вижда. Това е SN1572, [[свръхнова|свръхнова звезда]], станала известна като "Звездата„Звездата на Тихо"Тихо“.
На 13 години Брахе става студент в Копенхагенския университет, където го подготвят по семейна традиция за държавническа дейност. Тук се случват две събития, който си казват думата за целия му нататъшен живот. На дуел със свой съкурсник (за да решат кой е по-добър математик) Брахе губи част от носа си. През останалата част от живота си е трябвало да прикрива липсата със протеза от сплав на злато и сребро. Второто събитие повлияло на живота му е едно частично слънчево затъмнение, за което се знаело предварително. От този момент се пристрастява към астрономията, започва да изучава астрономични трактати, като един от тях е „Алмагест“ на древногръцкия астроном [[Клавдий Птолемей]].
 
=== Обсерватория Касел ===
На 17 години отбелязва в записките си, че [[Юпитер (планета)|Юпитер]] и [[Сатурн (планета)|Сатурн]] са толкова близо, че почти са се съединили. Забелязва, че Алфонсовите таблици грешат с почти един месец за това събитие, а пруските, макар и по-точни давали разлика от няколко дни. Това довежда Брахе до извода, че астрономията изисква точни и постоянни наблюдения.
 
На 11 ноември 1572 г. Брахе забелязва в небето ярка звезда, на място където преди това нямало нищо. Звездата свети близо до зенита, северозападно от съзвездието [[Касиопея (съзвездие)|Касиопея]]. Звездата продължавала да блести, и след месец почти се изравнява по блясък с Венера, после започва бавно да гасне, и през март 1574 г престава да се вижда. Това е SN1572, [[свръхнова|свръхнова звезда]], станала известна като "Звездата на Тихо".
 
== Обсерватория Касел ==
[[File:Uraniborg main building.jpg|мини|вляво|„Ураниборг“ в ''Der große Atlas'' на Жоан Бльо, 1663]]
През [[1575]] г. тойБрахе среща [[Вилхелм IV (пояснение)|Вилхелм IV Хесенски]] – запален любител на астрономията и собственик на обсерватория Касел, когото така пленява с познанията си по астрономия, че Вилхелм се обърналобръща към датския крал Фредерик II да окаже на Брахе помощ за построяването на астрономическа обсерватория. Кралят предложилпредлага на Тихо остров Вен, разположен в Зундския пролив, на двадесет20 километракм. от [[Копенхаген]]. През есента на [[1576]] г. започналозапочва строителството на обсерваторията „Ураниборг“ („Небесен замък“), а през [[1580]] г. зданието е завършено. През [[1584]] г. е построена още една сграда на обсерваторията, наречена „Стьорнеборг“(„Звезден замък“). Тук инструментите са под земята, за да се избегне влиянието на атмосферните условия.
 
Тихо Брахе съставя каталог на звездите, в който имало 788 звезди. С особена точност са определени директните изгреви[[изгрев]]и и залези[[залез]]и на 21 опорни звезди. При сравнение с днешните данни се оказва, че грешката му не надминава 40", а средните грешки при уточняване на положенията на другите звезди са около 1' . Това е и първият съвременен каталог на звездите, който изместилизмества каталозите на [[Хипарх]] и [[Клавдий Птолемей|Птолемей]].
 
=== В Прага ===
През [[1599]] г. Тихо Брахе се премества да живее и работи в [[Прага]] – тогавашната резиденция на императора на [[Свещената Римска империя]] [[Рудолф II]] и приелприема предложението му да стане придворен императорски математик. Половин година по-късно в Прага, по покана на Брахе, пристига и [[Йохан Кеплер]]. За пръв път се срещат на 04.02.[[4 февруари]] [[1600]] г. При Брахе Кеплер открива знаменитите първи и втори закон на движението на планетите, носещи неговото име. Те са изложени в книгакнигата „Astronomia„''Astronomia Nova seu Phisica Coelestis“Coelestis''“ („Нова астрономия или физика на небесата“).
 
На [[13 октомври]] 1600 г. Брахе се разболява тежко, състоянието му се влошава рязко, той губи съзнание и идвайки рядко на себе си, шепне: „Ne„''Ne frusta vixisse videar“videar''“ („Не напразно е живота проживян“).
 
Тихо Брахе умираУмира на [[24.10. октомври]] [[1601]] г. в Прага на 54-годишна възраст. Тържественото погребение е на [[4 ноември]] 1601 г. Гробът на великия астроном е запазен до ден днешен в [[Тинска църква|Тинската църква]] в Прага.
 
== Смесената система ==
[[File:Brahe_sky.jpg|thumb|Предложената от Тихо Брахе наредба (без мащаби)]]
Предложената от Тихо Брахе астрономическа система е практически еквивалентна на коперниканската. Различието между тях се изявява, когато се прави по-точна разлика между [[геометрия]] и [[физика]], което е постигнато от по следващите учени.
 
Брахе поддържа геоцентричния възглед, според който Земята е неподвижният център на вселената[[вселена]]та. Далечните звезди обикалят около нея със скорост право пропорционалнаправопропорционална на тяхното отстояние. Според Коперник такова движение е [[илюзия]] създавана от въртенето на земятаЗемята около оста йѝ. Фактът, че при движение на Земята по орбитата йѝ около слънцето не променя конфигурацията на звездите, той обяснява именно с огромното разстояние до тях.<ref>Това е т.н. [[паралакс]], който е бил наблюдаван едва с телескопите от 19в.</ref>
 
За външните планети (т.е.[[Сатурн (планета)|Сатурн]], [[Юпитер (планета)|Юпитер]], [[Марс]]) се преполагапредполага, че са на значително отстояние, многократно надхвърлящо разстоянието Земя-Слънце, така че на практика не може да се направи разлика, кое от двете тела е в центъра на техните [[Орбита|орбити]]. Вътрешните планети ([[Венера (планета)|Венера]] и [[Меркурий (планета)|Меркурий]]) обикалят съвсем близо около Слънцето и промяната в отстоянията им до Земята е малко.
 
== Посмъртно признание ==
Line 78 ⟶ 75:
* ''Tychonis Brahe Astronomiae Instauratae Progymnasmata'' (Прага, 1602/03; Франкфурт, 1610)
 
=== Бележки= ==
<references/>
 
== Външни препратки ==
{{commonscat-inline|Tycho Brahe}}