|
| fossil_range = {{Fossil range|410|0|earliest=600}}
}}
'''Гъбите са гадни мръсни пустиняци,особено гъбата от 11 а клас,соу никола войводов гр враца,тя толко дебела че просто ми е жал да я гледам.като оди земята реве под нея.'''
'''Гъбите''' са [[Царство (биология)|биологично царство]] [[еукариот]]ни [[организми]], неподвижно прикрепени, без [[хлорофил]], [[лист]]а и [[стъбло|стъбла]]. Те са сухоземни форми, макар че развитието им изисква влага. Само най-примитивните от тях живеят във [[вода]]. Най-голяма група представляват почвените гъби. Други са [[паразит]]и върху [[Животно|животни]] или [[Растение|растения]]. Трети се намират върху органични отпадъци, продукти, [[стъкло]], [[дървесина]]. Все още няма материя, върху която не биха могли да се развият при наличие на топлина и влага. Тялото им е изградено от нишки ([[хифи]]). Съвкупността от хифи се определя като [[мицел]]. При по-нисшите организми мицелът е [[Протиста|едноклетъчен]]. При едни форми [[Клетка|клетки]]те имат сферична форма с едно [[Клетъчно ядро|ядро]] (квасни гъбички), а при други мицелът има типичен вид – клетката е силноразклонена и многоядрена ([[хлебен мухъл]]). При по-висшите гъби мицелът е [[Многоклетъчно|многоклетъчен]] (синьо-зелена плесен) и клетките са двуядрени.
Гъбите, заедно с [[Бактерия|бактерии]]те, имат голямо значение за [[биосфера]]та. Те разграждат [[Органични съединения|органичните съединения]] чрез [[гниене]]то и минерализацията и ги довеждат до прости неорганични вещества. Така се затваря [[Хранителна верига|хранителната верига]] и неорганичните вещества могат да се усвоят от зелените растения за изграждане отново на органични съединения. Гъбите, особено почвените, спомагат за повишаване на почвеното плодородие. Микоризните гъби подпомагат храненето на дървесните и някои [[тревисти растения]]. Например [[Орхидея|орхидеи]]те и [[салеп]]а не могат да съществуват без [[симбиоза]] с микоризни гъби.
[[Наука]]та, която се занимава със систематично изследване на гъбите, включително техните [[генетични]] и [[Биохимия|биохимични]] свойства, тяхната [[таксономия]], тяхното използване от хората като източник на храна, [[лекарства]] и [[психотропни вещества]], както и опасността от [[отравяне]] или [[инфекция]], се нарича [[микология]]. За първи път се публикуват описания на гъби през [[1729]] г. от Pier Antonio Micheli.
== Основни характеристики ==
Преди появата на молекулярните методи за филогенетичен анализ, таксономистите приемат гъбите за част от царство Растения, поради някои сходства в техния начин на живот: както гъбите, така и растенията, са предимно неподвижни и имат известно подобие в общата [[морфология]] и средата на обитаване. Подобно на растенията, гъбите често растат в [[почва]]та, а някои от най-разпространените форми образуват биещи на очи плодни тела, които понякога наподобяват растения като [[Листнати мъхове|мъховете]]. Днес гъбите се обособяват в самостоятелно царство, различно от тези на растенията и животните, от които те изглежда са се отклонили в своята еволюция преди 1 милиард години.{{hrf|Burns|2006|758 – 761}}{{hrf|Baldauf|1993|11558 – 11562}} Гъбите споделят някои морфологични, биохимични и генетични характеристики с други групи организми, докато други характеристики са специфични за тях и ясно ги разграничават от останалите царства.
=== Общи характеристики ===
* С останалите еукариоти:
Както и при останалите еукариоти, клетките на гъбите имат ограничено с [[клетъчна мембрана|мембрана]] [[клетъчно ядро]] с [[Хромозома|хромозоми]], които съдържат [[ДНК]] с некодиращи области (интрони) и кодиращи области (екзони). Освен това гъбите имат ограничени с мембрана цитоплазмени [[Органела|органели]] като [[Митохондрия|митохондрии]], стеролосъдържащи мембрани и [[Рибозома|рибозоми]] от тип 80S.{{hrf|Deacon|2005|4}} Те използват характерен набор от разтворими [[въглехидрати]] и акумулиращи съединения, включително [[полиол]]и (например манитол), [[дизахарид]]и (например трехалоза) и [[полизахарид]]и (например [[гликоген]], който се среща и при животните{{hrf|Deacon|2005|128 – 129}}).
* С животните:
Гъбите нямат [[хлоропласт]]и и са [[хетеротроф]]ни организми, използващи като източник на енергия вече образувани органични съединения.{{hrf|Alexopoulos|1996|28 – 33}}
* С растенията:
Гъбите имат [[клетъчна стена]]{{hrf|Alexopoulos|1996|31 – 32}} и [[Вакуола|вакуоли]].{{hrf|Shoji|2006|226 – 227}} Размножават се както полово, така и безполово, и подобно на низшите растения, като [[Папратовидни|папратите]] и мъховете, образуват [[Спора|спори]]. Подобно на мъховете и [[водорасли]]те, гъбите обикновено имат хаплоидно ядро.{{hrf|Deacon|2005|58}}
* С [[еугленид]]ите и бактериите:
Висшите гъби, еугленидите и някои бактерии отделят [[аминокиселина]]та <small>L</small>-лизин чрез характерни стъпки на биосинтез, известни като алфа-аминоадипатен път.{{hrf|Zabriskie|2000|85 – 97}}{{hrf|Xu|2006|43 – 64}}
Клетките на повечето гъби израстват като тръбовидни удължени и подобни на нишки структури и се наричат хифи. Те могат да съдържат множество ядра и да се удължават в краищата си. Всеки край съдържа група натрупани [[Секреторно мехурче|секреторни мехурчета]] (клетъчни образувания, съставени от [[Белтък|белтъци]], [[липид]]и и други органични [[молекули]]).{{hrf|Alexopoulos|1996|27 – 28}} Както гъбите, така и оомицетите растат чрез нишковидни хифни клетки.{{hrf|Alexopoulos|1996|685}} За разлика от тях подобно изглеждащи организми като нишковидните [[зелени водорасли]] растат чрез последователно клетъчно делене, образувайки верига от клетки.{{hrf|Deacon|2005|128 – 129}}
Както някои растителни и животински видове, повече от 60 вида гъби извършват [[биолуминесценция]].{{hrf|Desjardin|2008|170 – 182}}
=== Специфични характеристики ===
{{раздел-мъниче}}
== Устройство ==
[[File:Schéma champignon.jpg|thumb|Устройство на гъба]]
[[Пигмент]]ираната клетъчна обвивка е изградена от [[хитин]]ово вещество или (при някои по-нисши видове) от [[целулоза]] и [[пектин]]. В клетките на гъбите липсват хлоропласти. В клетките като резервно вещество не се натрупва [[скорбяла]] както при растенията, а [[гликоген]] и [[мазнини]] характерни за животните. Както при растенията мицела нараства непрекъснато с връхната си част и има неограничен растеж. При гушестите гъби тялото има по-дебели хифи, които в плодните тела са плътно долепени, образуващи по-твърда материя на пънчето и гуглата.
== Хранене ==
Гъбите се хранят несамостойно, т.е. вземат наготово органични вещества от околната среда. Според начина си на хранене те се разделят на [[сапрофит]]ни, [[паразит]]ни и [[Микоризна|микоризни]] гъби:
* '''Сапрофитните гъби''' приемат [[хранителни вещества]] от хранителни продукти, умрели животни и гниещи вещества. Такава гъба е например хлебния мухъл. Благодарение на тях се подпомага разлагането на остатъците от организмите и превръщането им в минерални [[сол]]и.
* '''Паразитните гъби''' се развиват и хранят върху или в живи растения, животни и дори други гъби. Такива са например [[главова ръжда|главовата ръжда]], [[мораво рогче|моравото рогче]] и [[лозова мана|лозовата мана]], а от ядливите гъби – [[пъстърва (гъба)|пъстървата]], [[зимна припънка|зимната припънка]], [[сярна гъба|сярната гъба]] и [[пънчушка]]та. Последната е полупаразит и се развива често върху стари пънове, тъй като отчасти се храни от мъртва дървесина.
* '''Микоризните гъби''' се развиват по [[корен]]ите на [[дървета]]та, чрез оплитане на крайните коренчета или проникване в коровия им слой. По този начин те действат като коренови власинки и подпомагат всмукването на вода и минерални соли в дървото, а в замяна на това получават храна, [[витамин]]и, [[аминокиселини]] и биологичноактивни вещества.
Между паразитите и сапрофитите няма рязка граница. Често пъти взаимоотношенията между паразита и [[гостоприемник]]а са [[симбиоза|симбиотични]].
При някои видове гъби образуването на плодно тяло е невъзможно без връзка с дървета. Други видове съжителстват с различни видове дървета, като например:
* [[манатарка]] с [[габър]], [[бреза]], [[бук]], [[смърч]];
* [[масловка]] и [[червена млечница]] с [[иглолистни дървета]];
* [[брезовка]] с бреза.
== Размножаване ==
[[File:Fungus - Sexual reproduction.svg|thumb|300px|Полово размножаване на гъбите]]
По размножаване гъбите са спорови организми. Спорът е едноклетъчно образувание и може да се образува по безполов и по полов начин. Спорите при гъбите са предимно неподвижни. При малка група от примитивните се срещат зооспори.
По безполов път спорите се образуват по няколко начина:
* Мицелът на главните и ръждите се развива предимно в тялото на [[Житни|житните растения]]. Техните спори се образуват чрез разпадане на тялото им.
* [[Пъпкуване]]. Например при [[Квасна гъбичка|квасните гъбички]], вследствие на благоприятни условия в тестото (много храна, топлина и влага), майчината клетка образува пъпчица, т.е. нова дъщерна клетка, а тя от своя страна друга дъщерна. Това става толкова бързо, че дъщерните клетки не успяват да се откъснат от майчините и правят верижки. Бързото размножаване и активните жизнени процеси са причина за отделяне на голямо количество [[въглероден диоксид]] (СО<sub>2</sub>), който образува мехурчета (тестото втасва).
* На отделни хифи, които се разполагат отвесно нагоре, се формират топчести вмесилища. В тях се образуват до 10 000 черни спори. Това приспособление се нарича спорангий. Разпространяването на спорите се подпомага от движението на въздуха (хлебна мухъл).
* При синьо-зелената [[плесен]] върху изправени хифи се изграждат спори, но не в спорангии, а в отделни кичурчета със синьо-зелен цвят.
* Най-висшите гъби (гуглестите) образуват спори в специални плодни тела с пънче и гугличка. Самият мицел се намира в почвата. От долната страна на гугличката, под плодното месо се образуват спори, те са невидими за невъоръжено око (стотици от тях се събират на върха на игла), видим е споровия прашец. Елементите на висшите гъби (шапка, плодно месо, ламели, пънче, було, мицел) са характерни за всеки отделен вид и определят класификацията им. Ламелите могат да бъдат под формата на пластинки ([[мухоморка]], [[Булка (гъба)|булка]], [[печурка]], [[сърнела]], [[пачи крак]], [[Копринки|копринка]] и др.), при други това са тръбички ([[дяволска гъба]], манатарка, масловка, обикновена брезовка). Трети имат шипчета ([[рогатка]]). Във всички тези случаи гугличката служи за предпазване на спорите от намокряне, което би затруднило тяхното разпространение.
Половото образуване на спорите е характерно за по-нисшите гъби. При най-примитивните размножаването се извършва чрез полови клетки – [[Гамета|гамети]]. Гаметите могат да се намират в специални полови органи, но в повечето случаи става сливане на две вегетативни клетки. Когато се доближат две хифи на два мицела, се сливат клетки – извършва се [[оплождане]] и се образува слята спора ([[зигота]]). Такива спори има лозовата мана в края на лятото. Наричат се зимни, тъй като тяхната понижена жизненост им дава възможност да преживеят трудните зимни условия.
== Класификация ==
| 