Фьодор Достоевски: Разлика между версии

Благодарение на едно посещение с лейтенант-полковник Беликов, Достоевски се запознава със семейство Александър Иванович Исаев и Мария Димитриевна Исаева. Скоро той се влюбва в Мария, но тя никога не му отвръща със същото. След като Достоевски изпраща писмо на генерал Тотлебен чрез Врангел, в което се извинява са дейността си в няколко утопични кръга, през есента на 1856 г. Достоевски придобива правото да публикува книги и да се ожени. След като съпругът ѝ заминава за [[Кузнецк]] през август 1855 и смъртта му по-късно същата година, Мария се съгласява да се премести с Достоевски в [[Барнаул|Барнаул.]] Но по-късно отхвърля предложението му и заявява, че не са един за друг и че финансовото му състояниеи е много лошо. По-късно той отива в Кузнецк и открива, че Мария има връзка с 24-годишен учител. Въпреки всичко на 7 февруари 1857 г. Мария се омъжва за Достоевски в Семипалатинск. Семейният им живот е като цяло нещастен, а и тя била шокирана от епилептичните му припадъци за които не знаела. Двамата живеят предимно разделени.

 

 

[[File:Dostoevskij 1863.jpg|thumb|170px|Достоевски през [[1863]] г.]]

 

До закриването на 24 май 1863 г. от царския режим (заради неразбиране на публикация на Страхов за полския бунт в Русия) сп. „Време“ е много популярно и в последната си година има повече от 4000 читатели. „Време“ и наследникът му от 1864 г., сп. "Епоха, следват философията на [[консерватизъм|консервативното]] и [[славянофилство|славянофилско]] движение [[Почвеничество]], което Достоевски подкрепя по време на заточението му и годините след него. От август до октомври 1863 г. Достоевски прави второ пътуване из Европа. В Париж се запознава с втората си любов, Полина Суслова и губи всичките си пари на комар във Висбаден и [[Баден-Баден]]. От Висбаден пише на Врангел и го моли за заем от 100 [[талер]]а и за първи път споменава за новия си роман. Изневяра на Суслова и [[хазартна зависимост|хазартната зависимост]] на Достоевски водят до раздялата им. Достоевски моли брат си за пари, а след смъртта му през юли 1864 г. моли същото и барон Врангел. Два месеца преди смъртта на Михаил, съпругата на Достоевски умира от туберкулоза и той остава самотен родител на доведения си син Паша и на семейството на Михаил. Освен това поема и паричните задължения на Михаил, свързани с финансирането на „Епоха“ и за да не банкрутира е зависим от помощта на приятели и роднини.

При пристигането им в Женева през септември, Достоевски започва работата по „[[Идиот (роман)|Идиот]]“ и за 23 дни успява да напише 100 страници. Смъртта на Соня е съкрушителна за родителите ѝ, а здравето на Анна е разклатено от честите ѝ посещения до гробищата. В началото на юни 1868 г. се преместват във [[Вьове]] с надеждата, че по-добрата атмосфера ще помогне на Достоевски да завърши романа. Три месеца по-късно отпътуват за [[Милано]], където Анна учи италиански и работи като преводачка. След три месеца отпътуват за [[Флоренция]].

 

 

През май майката на Анна пристига временно при семейството за да им помага. Понеже в жилището им няма достатъчно стаи те наемат друго, на улица близо до пазара, но там летните жеги и доста оживеното място не им допадат. Три месеца по-късно майката на Анна си заминава, а Достоевски заминава с жена си за [[Прага]]. Но след 3 дни са принудени да продължат пътуването защото не успяват да намерят обзаведен апартамент в [[Прага]], а мебелите са прекалено скъпи за да купуват такива. Така през август пристигат в Дрезден където наемат апартамент в английския квартал.

 

=== Последни години ===

 

През лятото на 1876 г. Достоевски отново страда от задух. Заминава за трети път за Емс, където лекарите му казват, че при здравословен климат може да живее още 15 години. Когато се завръща в Русия, император [[Александър II (Русия)|Александър II]] му заповядва да го посети в двореца и да му представи „Дневниците“. Също така императорът го моли да образова синовете му Сергей и Павел. Тази среща води до увеличаване на кръга на познанствата на Достоевски и той става чест гост на някои салони в Петербург. Запознава се с много влиятелни личности, включително принцеса София, Лев Толстой, поета Яков Полонски, политика граф Сергей Вите, журналиста [[Алексей Суворин]], музиканта [[Антон Рубинщейн]] и художника [[Иля Репин]].

 

 

По това време Достоевски става почетен член на [[Руска академия на науките|Руската академия на науките]]. В началото на 1878 г. той слуша реч за „Божия човек“ на Владимир Соловьов, която го повлиява силно за следващия му роман. През февруари 1979 г. той получава почетно удостоверение от Академията, а през пролетта на същата година е поканен да вземе участие в международен конгрес по авторско право, оглавяван от [[Виктор Юго]]. Достоевски отказва поканата поради смъртта на 16 май 1979 г. на сина си Альоша, който не преживява операция от епилепсия. По-късно Достоевски е избран за председател на Славянското благотворително дружество в Петербург, а през лятото е избран за член на почетната комисия на Асоциацията за международна литература и изкуство в която членували Виктор Юго, Лев Толстой, Иван Тургенев, [[Паул фон Хайзе]], [[Алфред Тенисън]], [[Антъни Тролъп]], [[Хенри Уадсуорт Лонгфелоу]] и [[Ралф Уолдо Емерсън]].

 

[[File:Dostoevski grave at Alexander Nevsky Monastry.jpg|thumb|150px|Гробът на Достоевски в [[Тихвинското гробище]]]]

 

Най-известната част от книгата е главата „[[Великият инквизитор]]“, която е [[парабола (литература)|парабола]] за [[Второ пришествие на Христос|Второто пришествие на Христос]] в [[Севиля]], когато Исус е затворен от 90-годишен псевдорелигиозен [[велик инквизитор]]. Вместо да му отговаря, Исус го целува и Инквизиторът го освобождава, но го предупреждава да не се връща повече. Повечето съвременни критици приемат, че това е атака от страна на Достоевски срещу католическата църква и социалистическия атеизъм, които са представени като Инквизитора. С този роман той предупреждава читателите за ужасно откровение, което ще се състои и което вече е ставало в миналото. За Достоевски [[Дар на Пипин|Дарът на Пипин]] и [[Испанска инквизиция|Испанската инквизиция]] са опорочили [[християнство]]то.

На 3 февруари 1880 г. Достоевски е поканен на откриването на паметника на Пушкин в Москва. Откриването е насрочено за 26 май, но е отложено за 6 юни, поради смъртта на императрица [[Мария Александровна]]. Два дни по-късно Достоевски изнася запомняща се реч в голяма зала, по време на която много хора плачат, някои са истерични, докато други припадат или напускат залата. Речта му е посрещната с бурни аплодисменти и дори дългогодишният му съперник Тургенев го прегръща.

 

 

{{цитат|Истина, истина ви казвам: ако житното зърно, паднало в земята, не умре, остава си само; ако ли умре, принася много плод.|}}