Разлика между версии на „Византийско владичество над българските земи“

 
== Завладяване ==
През средата на [[10 век]] [[Византия]] се съюзява с [[Киевска Рус]] и България трябва да воюва сама срещу двете държави. Русите съумяват да превземат столицата [[Преслав]], с което България губи цялата източна част от териториите си. Мълчанието на изворите за периода [[971]] - [[976]] г., дава възможност за различни предположения. Не е ясно, дали по това време западната част от царството, на което през 971 г. официално е сложен край, продължава да функционира като самостоятелна държава в хода на протичащия бунт на Комитопулите. B 976 ромеите са прогонени от североизточна [[Мизия]] с [[Добруджа]] и дн. [[Бесарабия]] от болятите [[Петър и Боян]]. През 977 г. на престола е възкачен [[цар Роман]], с което царската власт в страната формално е възстановена. В хода на неспирната война с Византия, която протича с променлив успех, но в началото на 11 век България постепенно започва да клони към заник.
 
В последните години от войната, при [[Битка при Беласица|битката при Беласица]] през [[1014]] г., [[император]] [[Василий II]] пленява 15 000 български войници, ослепява ги и отново ги освобождава, като на всеки 100 оставя по един водач с едно око. Вследствие от ужасяващата гледка [[цар]] [[Самуил]] получава [[сърдечен удар]] и умира. Четири години по-късно, през [[1018]] г. след смъртта на [[Иван Владислав]], България пада напълно под властта на Византия. Последното огнище на българската съпротива е [[Томор (крепост)|крепостта]] на планината [[Томор]] в [[историко-географска област|област]]та [[Кутмичевица]] (днешна южна [[Албания]]).