Уикипедия

Борис II: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
BotNinja (беседа | приноси)
Ботове
562 695 редакции
м без right/дясно в картинки (x1); форматиране: 1x А|А(Б)
Редакция без резюме
Ред 35:
Борис II става цар на българите в много сложна обстановка. От север [[Балкански походи на княз Светослав|нахлуват русите]], които превземат столицата [[Преслав]]. Впоследствие княз [[Светослав I|Светослав]] превзема и [[Пловдив]], след което се отправя към Югоизточна [[Тракия]]. Междувременно, през [[969]] г., византийският император [[Никифор II Фока]] е убит и на престола се възкачва [[Йоан Цимисхий]]. Новият император прави опит да се помири с княза, но предложението му е отхвърлено. Борис, който формално все още управлява България (но допуска руски гарнизон в [[Преслав]]), изпраща на русите помощни войски срещу [[Византийска империя|Византия]]. Светослав получава подкрепления и от другите си съюзници ([[унгарци]] и [[печенеги]]) и навлиза в Източна Тракия с 38 000-на армия. През лятото на [[970]] г. при крепостта Аркадиопол (дн. Люлебургаз при [[Одрин]]) войските му са разбити от византийския пълководец [[Варда Склир]]. Така Светослав е принуден да се оттегли обратно на север от [[Стара планина]].
 
През пролетта на [[971]] г. василевсът[[василевс]]ът се насочва към Преслав. След тежка битка с руско-българската войска императорът превзема българската столица (5 април [[971]]г). Първоначално той признава Борис за господар на българите и заявява, че целта му е само да освободи българските земи от русите. След това се насочва към Дръстър, където се помещават последните части от войските на [[Киевска Рус]]. След като обсадата се затяга, Светослав се съгласява да се оттегли и да изостави балканските си завоевания. След това Йоан Цимисхий нарежда да се ограбят Борисовите съкровища. Стената на Велики Преслав е поправена, а градът е наречен Йоанопол в чест на новия владетел. Императорът отвежда Борис и [[Роман]] отново в [[Константинопол]], където на площада пред всички нарежда на Борис да свали символите на властта. Борис получава титлата магистър, давана на висшите сановници във Византийската империя. След този акт Йоан Цимисхий счита българската територия за свое владение. Освен [[Северна България]] и [[Тракия]], под византийска власт са поставени и някои югозападни части от българската държава, намиращи се до Беломорието. Западните и югозападните български територии остават свободни. След пленяването на Борис II те преминават под управлението на синовете на [[комит]] [[Никола (комит)|Никола]] – [[Давид (комитопул)|Давид]], [[Мойсей (комитопул)|Мойсей]], [[Арон (комитопул)|Арон]] и [[Самуил]].
 
На осмата година от пленяването си (в края на [[978]] или началото на [[979]] г.)<ref>[[Никола Благоев|Благоев]], Н., „''Критический поглѣдъ върху известията на Иоанъ Скилица за произхода на Царь-Самуиловата държава''“, с. 30 – 31, в: сп. Македонски преглед, Год. II (1926), кн. 4</ref> Борис II и [[Роман (цар)|Роман]] бягат от Цариград, но на границата Борис, облечен във византийски дрехи, е убит по погрешка от българската гранична стража.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Борис_II“.