|
}}
}}
'''Джордано Бруно''' (''{{lang-it|Giordano Bruno''}}), известен още като '''Бруно от Нолано''' или '''Бруно Ноланеца''', е [[Италия|италиански]] [[философ]], [[астроном]], [[математик]] и [[драматург]], който първи отстоява идеята за безкрайността на Вселената[[Вселена]]та. Неговите космологични теории надминават [[хелиоцентрична система|хелиоцентричната система]] на [[Николай Коперник]] и определят [[Слънцето]] като една от безбройно многото свободно движещи се други [[Звезда|звезди]]. Изгорен жив на клада от властите на [[Папска държава|Папската държава]] през 1600 г., след като [[Светата инквизиция]] го обвинява в [[ерес]]. След неговата смърт идеите му стават популярни и през [[XIX век|XIX]] и [[XX век]] на него се гледа като на мъченик за свободната мисъл и модерната наука, въпреки че (чисто формално) основните обвинения срещу него да са били на догматическа, а не научна основа.
== История ==
=== Израстване ===
Джордано (роден като Филипо) Бруно е роден впрез [[Нола1548]] (година в [[КампанияНола]], [[Кампания]] (след това част от [[Кралство Неапол]]), презв 1548религиозно гсемейство. На 17-годишна възраст постъпвае изпратен в Доминиканския манастир, където става [[монах]]. Но неговия свободолюбив характер не му позволява да се примири с манастирските порядки. Жаждата му за знания и непреодолимото желание да се учи и да предава своите знания на хората са много силни. В досег с богатата библиотека на манастира Бруно развива траен интерес към философията. Тайно от управниците на манастира, той се запознава и с учението на [[Коперник]] и става негов последовател. През [[1581]] г. монахът заминава за [[Париж]], където започва да преподава наученото от книгите, както и своите собствени теории за живота. Нещо повече, Бруно изгражда собствен метод на преподаване, който сам определя като организирано познание. В резултат той си спечелва славата на човек, способен да накара всеки да запомни онова, което му се обяснява. Така Бруно става изключително популярен. Въпреки това славата му е противоречива, защото консервативните духовници го обвиняват в магьосничество. Те не виждат в Бруно учен, който се движи по [[Канон (религия)|каноните]], а човек, който създава свои теории.
В крайна сметка слуховете за Бруно стигат и до крал [[Анри III (Франция)|Анри III]], който е запленен от идеите на Бруно и го прави свой фаворит. Под неговата закрила италианецът издава редица книги като „Сенките„''Сенките на идеите“идеите''“ (вдъхновена от Платоновата теория) и „Изкуството„''Изкуството на паметта“паметта''“.
Изучава [[природата]], математиката, философията, [[теология]]та. По-късно води лекции в [[Оксфордски университет|Оксфордския]] и [[Парижки университет|Парижкия университет]].
=== Години на пътешествия ===
[[File:Relief Bruno Campo dei Fiori n1.jpg|250п|мини|Процесът срещу Джордано Бруно в [[Рим]]]] ▼През април [[1583]] г. той отива в [[Англия]] с писмо от [[Анри III]], но през октомври [[1585]] г. отново се завръща във [[Франция]] след обявената от Френската монархия война срещу [[Англия]].
=== Смърт ===
Заловен е от римската [[църква ]] и е предаден на [[Инквизиция]]та. Осъден за еретизъм заради своите възгледи и учения ,. наНа [[17 февруари]] [[1600]] година е изгорен на клада на римския площад [[Кампо дейдеи Фиори ]] на 52-годишна възраст. ▼▲[[File:Relief Bruno Campo dei Fiori n1.jpg|250п|мини|Процесът срещу Джордано Бруно в [[Рим]]]]
▲Заловен е от римската [[църква]] и е предаден на [[Инквизиция]]та. Осъден за еретизъм заради своите възгледи и учения, на [[17 февруари]] [[1600]] е изгорен на клада на римския площад Кампо дей Фиори.
== Основни идеи ==
За Бруно вселената е безкрайна и в нея има безкрайно много светове. Основна единица на битието е ''монадата''. Тя е единица в три смисъла:
*''метафизична единица'' – монадата е най-малката субстанция на света;
*''физична единица'' – монадата е [[атом]], т.е. най-малкото и неделимо тяло;
*''математическа единица'' – тя се приема като точка;
Бруно вижда в звездите далечни слънца и светове с възможен живот.
Чрез своята теория за безкрайната Вселена Бруно отива отвъд ограниченията на хелиоцентричната система на Коперник и става предшественик на съвременната теоретична астрономия.
== Основни съчинения ==
| 