Меден хлорид

В съединението медта се явява от втора електроположителна валентност. оттук следва, че степента на окисление е също втора електроположтелна. Съединението има наименование меден дихлорид. Един от начините за получаването му са реакция неутрализация между меден дихидроксид, познат още като медна основа и солна киселина. Друг метод е взаимодействието на неговия нормален меден оксид със солна киселина. Процесът протича по уравнението: CuO + 2HCl = CuCl₂ + H₂O. В този случай медният оксид се явява като основен оксид, затова реакцията и продуктите й много приличат на тези, получени при неутрализацията.

Металът мед е слабоактивен, затова не взаимодейства с HCl в чист вид. Доказателство за това е положението му в реда на относителната активност. В него металът се намира след водорода, което означава, че не може да го измества от съединенията му.

Медният дихлорид е слаборазтворим във вода, като при дисоциацията му се получава един меден йон с втори електроположителен заряд и се отделят два йона ( аниона ) - хлоридни. За доказателство може да се използва общопризнатия метод за дисоцияция на соли, при която се получават метални катиони и киселинни остатъци с отрицателен заряд. По-активните метали ( поне тези, които проявят същата валентност ) могат да го изместват от това му съединение, като медта се получава в чист вид.