Барс: Разлика между версии

'''Барсът''' (''Uncia uncia'', известен още като '''снежен барс''', '''снежен леопард''' или '''ирбис''') е едър [[хищник]] от семейство [[Котки]], разпространен високо в планините на [[Средна Азия]].

Барсът принадлежи към [[Голяма котка|Големите (ревящи) котки]] (''Pantherinae''), въпреки че не умее да надава рев и [[таксон]]омичната му класификация все още не е утвърдена. Макар традиционно да се отделя в собствен [[род (биология)|род]] '''''Uncia''''' (Schreber, 1775), скорошни генетични изследвания го връщат в рода на пантерите ''[[Panthera]]'' <ref name=Johnson2006>{{cite journal |last= Johnson|first= W.E. |coauthors= Eizirik, E., Pecon-Slattery, J., Murphy, W.J., Antunes, A., Teeling, E. & O'Brien, S.J.|date= 6 January 2006|title= The Late Miocene radiation of modern Felidae: A genetic assessment.|journal= [[Science (journal)|Science]] |volume= 311|issue= 5757|pages= pp73-77|id= |url= http://www.sciencemag.org/cgi/content/abstract/311/5757/73 |doi= 10.1126/science.1122277|accessdate=2008-10-24}}</ref>.

Барсът няма размерите на останалите големи котки (''Panthera''), но остава сравнително едър хищник с дължина на тялото от 100 до 130 cm. с почти още толкова дълга опашка (90 cm), височина при плещите 60 cm и тегло до 75 кг. Великолепната му гъста козина е светла, от сиво-бяла до жълтеникаво-кафява на цвят, изпъстрена с множество черни петна с розетовидна шарка по тялото и опашката, като по краката и накрая на опашката петната стават по-едри и плътни, а на главата по-дребни. Коремът е почти бял. Очите са светли и, гледани отдалеч, се сливат с цвета и шарките на лицето. За да се предпазва от големия студ на планините, които обитава, е покрит с гъста козина, която през зимата достига дължина до 12 cm. Ушите му са малки, за предоставят по-малка площ на студа. Носната му кухина е по-малка от тази на другите от семейство Котки, за да може вдишваният въздух да се затопли, преди да стигне дробовете. През зимата петнистата му козина става по-светла - – по този начин животното се слива с мръсния сняг. През лятото цветът потъмнява и така леопардът става трудно забележим на фона на сивите скали. Барсът е изключително пъргав. За да улови яребица или фазан, може да направи скок с дължина до 15 метра. В семейство Котки той е шампионът на висок скок.

| style="text-align:center; background:#eee; font-weight:800" colspan="2" |Предполагаема филогенеза на барса <br /> по МаккенaМаккена и Бел, 1997, и Новак, 1991, (вляво)<ref>{{cite web

}}</ref> и по Стивън О’Браян и Уорън Джонсън, 2006<ref name=PourLaScience>Stephen O’Brien et Warrennk Johnson, " L'évolution des chats ", dans Pour la science, no 366, Avril 2008 (ISSN 0 153- – 4092) basée sur (en) W. Johnson et al., " The late Miocene radiation of modern felidae : a genetic assessment ", dans Science, no 311, 2006 et (en) C. Driscoll et al.</ref>

Барсът eе широко разпространен във високите планини на [[Средна Азия]]: [[Хималаи]]те, [[Памир]] и [[Хиндукуш]], [[Тяншан]], [[Алтай]] и високите плата на [[Монголия]], [[Тибет]] и някои райони на [[Сибир]], но навсякъде е много рядък. Според някои източници в миналото барсът е обитавал също [[Иран]], [[Анадола]] и [[Кавказ]], но това мнение не намира сериозно потвърждение.

Барсът е самотен ловец, който търси плячка в рамките на обширна индивидуална територия, чиято площ варира от 12&nbsp;km² до около 40&nbsp;km²в зависимост от изобилието на плячка в района. Барсовете обаче не защитават агресивно собствената си територия от натрапници и дори наскоро се установи, че животни от съседни територии често използват едни и същи планински пътеки, като маркират с урина определени гранични камъни. Освен това се срещат и две или повече животни ловуващи заедно - – мъжки с женска през размножителния период или млади леопарди останали с майка си за известно време.

Ирбисът, както е наричан в Тибет, преследва предимно едрите копитни [[бозайници]] характерни за района който обитава. В Хималаите например това са [[барал]]ите (сини овни), козирози, азиатски муфлони, млади якове, винроги козли и горали, а в Тяншан и Алтай [[Сибирски козирог|сибирските козирози]] и [[архар]]ите (планински овни). Лови и по-дребна плячка като [[зайцевидни]], [[мармоти]], едри гризачи, мечета и малки диви прасета. Когато е гладен, не подминава и мърша. Знае се, че този хищник има нужда от средно 2 кг месо на ден, за да оцелее.

Половата зрялост при снежните барсове настъпва на около 3&nbsp;- – 4 годишна възраст. Разгонването се проявява в края на зимата и началото на пролетта Бременността продължава около 90&nbsp;— – 110 дни. Раждат в укрити и труднодостъпни места. В зависимост от местообитанието си малките се раждат в периода април — – май — – юни. Котилото обикновено е представено от две или три малки и по-рядко раждат четири или пет.<ref name="млекопитающие советского союза">В. Г. Гептнер, Н. П. Наумов. Млекопитающие Советского Союза. Хищные (гиены и кошки). — – М.: Высшая школа, 1972. — – Т. 2. — – С. 206—241206 – 241.</ref><ref name="зверисибири">Строганов С. У. Звери Сибири. Хищные. — – М.: издательство Академии наук СССР, 1962. — – С. 421—426421 – 426. — – 460 с. — – 2000 экз.</ref><ref>Жизнь животных / под ред. С. П. Наумова и А. П. Кузякина. — – М.: Просвещение, 1971. — – Т. 6. — – С. 369—370369 – 370.</ref>. Срещани са и по-големи котила достигащи до седем малки<ref name="млекопитающие советского союза"/>. Грижите по малките и възпитанието им се поемат изцяло от майката. Малките се раждат слепи и безпомощни с тегло около 500 грама и дължина до 30 сантиметра на тялото. Седмица след раждането малките проглеждат. Новородените малки се отличават от възрастните по тъмната пигментация на петната, които са дребни с по-слабо изразено пръстеновидни. По гърба обаче петната са по-големи черни или кафеникави, като преминават в къси ивици със същия цвят<ref name="млекопитающие советского союза"/>. Кърменето на малките продължава около 6 седмици. Към средата на лятото малките се движат заедно с майката при лов, но за готови за самостоятелен живот едва към втората си година.<!-- <ref name="WWF"/><ref name="biodat"/>.

Ак Барс (''белият'' или ''снежен леопард'') е изобразен на [[герб]]а на днешен [[Татарстан]], като преди това е бил държавен символ на [[Волжко-Камска България]]. Освен това в редица находки от епохата на [[Първо българско царство|Първото българско царство]] се среща изображение на барс с рибешка опашка (виж [[Златно съкровище от Наг Сент Миклош]] и т.нар. ''златно лъвче'' върху накит от [[Преславско съкровище|Преславското съкровище]]). Напоследък се утвърждава мнението, че в културата на [[прабългари|древните българи]], и особено в [[прабългарски календар|древнобългарската календарна система]], именно барсът заема мястото на [[тигър]]а от сходния [[китайски календар]]. Още повече, че според едно от [[етимология|етимологичните]] тълкувания на българското име [[Борис (име)|Борис]] то има общ корен с [[тюркски езици|общотюркското]] ''барс'' и [[български език|българското]] ''[[рис]],'' като [[представка]]та ''бо-'' вероятно означава "голям"„голям“ (от ''бой'', като ръст), велик, благороден рис, т.е. барс.

Барсът е вписан в [[IUCN|Червения списък на световнозатрашените видове на IUCN]] като застрашен от изчезване <ref>[http://www.iucnredlist.org/details/22732 ''Panthera uncia'' (IUCN Red List of Threatened Species, 2008)]</ref>. Дивата му популация се изчислява на между 4000 и 7500 екземпляра. Освен това има още 600- – 700 барса в зоопарковете по света.

Въпреки че е защитен навсякъде, където се среща, основна заплаха за вида си остава бракониерството, както и намаляването на дивите кози и овце - – негова основна плячка. Така преследван главно заради ценната си кожа, барсът става жертва и на гневни животновъди, след като хората не му оставят друг избор, освен да посяга над домашните животни, изместили дивите.