Стоян Стоянов (психиатър): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 25:
Автор и съавтор е на повече от 150 научни труда, включително монографии и учебни ръководства. Открива метод за терапия на негативните форми на [[шизофрения]]та, признат за изобретение през [[1977]] г. Описва за първи път динамиката на [[онейроиден синдром|онейроидния синдром]] (1961, 1968) и на [[парафренен синдром|парафренния синдром]] (1971, 1980) при шизофренни психози. Изпитва за първи път препарата за лечение на никотинизъм „''Табекс''“ (1966, 1971)<ref>[http://www.stop-tabac.ch/cytisine/ Cytisine for smoking cessation, a literature review and meta-analysis]</ref>. Разработва философски и теоретико-методологични въпроси на психиатрията и на социалната психиатрия.
 
Проф. Стоянов създава един от най-влиятелните клонове на патокинетичната школа в психиатрията наред с А.Снежневски, К.Конрад и А.Ей [[<sup>http//:www.usb-bg.org/Bg/contents%202002.htm]</sup>].
 
Различни поколения на ръководения от него екип с непосредственото му участие изучават патобиохимията и фармакотерапията на психичните разстройства; високопланинското лечение (1966-1971); проблеми на детската психопатология (1969-1979 ) и клиничната психофизиология (1984 - 1993). Сред значимите им постижения се нареждат изследването на латентността и преработката на перцептивнта информация при шизофрения с евокирани потенциали, както и внедряването на редица психотропни медикаменти.