Разлика между версии на „Никео-цариградски символ на вярата“

м
оформление
м (оформление)
Почти всички древни християнски църкви са имали кратки определения на вярата, които всички след [[4 век]] започват да наричат „символи“ и които са служели да пазят единството във вярата, да предпазват вярващите от отклонения и да въвеждат новоповярвалите във вярата. През периода на гоненията срещу християнството текстовете на тези символи са били тайни. Всички християни обаче е трябвало да знаят текста на символа наизуст и това понякога се е използвало за проверка дали даден човек е християнин. От тези древни християнски символи до днес са запазени само символите на църквите в [[Рим]], [[Кесария Палестинска]], [[Антиохия]], [[Александрия]], [[Йерусалим]] и [[Кипър]].
 
[[Картинка:Nicaea_icon.jpg|thumbмини|ляво|Икона, изобразяваща Светите Отци на Първия вселенски събор с текста на "символа на вярата".]]
 
След приключването на гоненията, на [[Първи вселенски събор|Първия вселенски събор]] ([[325]] г.) е съставен един общ символ, който е обединявал символите на отделните местни църкви и е трябвало да ги замени. На [[Втори вселенски събор|Втория вселенски събор]] ([[381]] г.) този символ е разширен и добива вида, който се използва и днес от [[Православна църква|Православната църква]]. Така полученият символ е известен под името „Никео-Цариградски символ“. След [[8 век|8]]-[[9 век|9]] век на много места в Западна Европа се разпространява учението, че Светият Дух произлиза не само от Бог Отец, но и от Бог Син. През [[1014]] г. папа [[Бенедикт VIII]] официално използва в текста за Светия Дух от Никео-Цариградския символ фразата „и Сина“ (на латински ''filioque''). По този начин символът добива вида, използван днес от [[Римокатолическа църква|Римокатолическата църква]].
5522

редакции