Янко Пеев: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 11:
Роден е през [[1882]] година. От 1904 година заема разни дипломатически постове, включително в [[Солун]], [[Виена]], [[Битоля]] и [[Цариград]]. Участва в [[Балкански войни|Балканските]] и в [[Първата световна война]].
 
По-късно е посланик на България в [[Албания]] (1936-1940), [[Египет]] (1940-1942) и [[Япония]] (1942-1944), а през 1943-1944 г. – и при марионетното прояпонско правителство на [[Китай]]. Един от най приближените на [[Цар Борис III]] и тогвашния министър председател [[Богдан Филов]] По време на престоя си като пълномощен министър в Япония е вербован да работи за съветското разузнаване още преди да замине там в групата на първия си братовчед [[Александър Пеев (политик)]] който основавa разузнвателна група за работа за военното разузнаване на СССР , от където доставя ценни сведения на СССР , ставайки добър приятел с японския министър председател генерал [[Хидеки Тоджо]] и др японски дейци , замествайки в Токио заловения от японските власти съветски разузнавач от германски произход [[Рихард Зорге]] . След разкриването на Александър Пеев , ареста му и неговият разстрел през 1943г Янко Пеев успява да се спаси от разкриване , предупреден от съветският военен аташе в Токио. През 1944 година е уволнен от поста си, но не се връща в България , а намира убежище в Цариград , като след 9 септември 1944г пише до отеченофронтовското правителство чрез съпругата на братовчед си Александър Пеев Елисавета че той е работил за съветското военно разузнаване с цел да му разрешат да се върне в България , но отеченофронтовската власт отказва , а СССР отказва да го разкрие като агент , което разкриване става чак през 1966г когато Янко Пеев е награден посмътно с висш съветски орден. Умира през [[1947]] година в Цариград захвърлен като бездомник .
разузнвателна група за работа за военното разузнаване на СССР , от където доставя ценни сведения на СССР , ставайки добър приятел с японския министър председател генерал [[Хидеки Тоджо]] и др японски дейци , замествайки в Токио заловения от японските власти съветски разузнавач от германски произход [[Рихард Зорге]] . След разкриването на Александър Пеев , ареста му и неговият разстрел през 1943г Янко Пеев успява да се спаси от разкриване , предупреден от съветският военен аташе в Токио. През 1944 година е уволнен от поста си, но не се връща в България , а намира убежище в Цариград , като след 9 септември 1944г пише до отеченофронтовското правителство чрез съпругата на братовчед си Александър Пеев Елисавета че той е работил за съветското военно разузнаване с цел да му разрешат да се върне в България , но отеченофронтовската власт отказва , а СССР отказва да го разкрие като агент , което разкриване става чак през 1966г когато Янко Пеев е награден посмътно с висш съветски орден. Умира през [[1947]] година в Цариград захвърлен като бездомник .
 
{{СОРТКАТ:Пеев, Янко}}