Филип II (Испания): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 57:
След година Карл, здравето на когото се влошава, му предава Нидерландия, накрая, през януари 1556 година -Испанското кралство. Още две години бащата наставлява сина си в писма, докато през септември 1558 година Карл V не умира в избрания от самия него приют в манастир в Сан-Херонимо де Юсте, близо до [[Хараис де ла Вера]] в [[Естремадура]]. След два месеца умира съпругата на Филип, Мария Тюдор. това му позволява през 1559 година да се върне в Испания. Тридесет и две годишният Филип, благодарение на несгодите в личния му живот и петнадесетгодишният му политически опит в Испания и Европа, става зрял мъж и, както нито един друг от европейските управници от своето време, е подготвен да приема върху себе си отговорността за съдбата на тази световна държава.
=== Самосъзнание, цели и работоспособност ===
За да се разбере Филип като управник е важно, че той съвършено сериозно счита себе си за отговорен пред Бога за спасение душите на своите поданици. Филип вижда себе си като крал на Испанската държава, глава на домът на хабсбургите, а така и властващ в Нидерландия и император Священата Римска империя. Висшата му цел е съхранение и приумножаване на владенията на [[Хабсбурги]]те, защитата им от турците, сдържане на [[Реформация]]ята и борба с нейните привърженици по пътя на реформите на католическата църква в Европа.
Имайки принципно същите цели, които има неговия баща, Филип изменя и модернизира инструментите и методите на осъществяването на своята политика. Противно на Карл V, той управлява своята държава, изцяло от своята постоянна резиденция; за времето на своето управление той само две години провежда в Португалия, след като му се отдава през 1580 година да встъпи на португалския трон. За разлика от баща си, той не участва във военни походи, предоставяйки това на своите генерали. През 1561 година Филип избира за своя резиденция [[Мадрид]], в близост от която по негово разпореждане в периода от 1563 до 1586 година е построен [[Ескориал]] - символичен център на неговата власт, съчетаващ в себе си кралска резиденция, манастир и династична гробница. С пренасянето на двора и централните органи на власт в Мадрид, Филип осъществява за Испания това, което във Франция и Англия вече е било завършено. От този момент Мадрид се превръща в испанска столица.
Стилът на управление на Филип е [[авторитаризъм|авторитарен]] и бюрократически. Следвайки съветите на баща си, той следи да не попадне в зависимост от отделни съветници. Малко представители на висшата испанска аристокрация, например, Фернандо Алварес де Толедо,[[херцог Алба]], са привлечени от Филип в централните органи на управление за решаване на външнополитически и военни въпроси. На грандовете той възлага отговорности на [[вицекрал]]е и посланици при европейските дворове, отделяйки ги от централната власт. Главни помощници на Филип в Испания са основно, учени проповедници, често с духовни звания, получили образование във водещи университети и колежи в Кастилия, на първо място в [[Саламанка]] и [[Алкала де Енарес]]. При избор в Съветите и особено, при назначение отговорни чиновници кралят взема решение след щателни консултации и винаги лично.
Най-важни централни органи на власт са съветите, които в Кастилия се трансформират от времената на Католическите крале в кралски съвет в края на XV век и се усъвършенстват от Карл V. Част от Съветите имат доста тежки функции, като: Държавен съвет е най-важния орган за решения на външнополитическите работи на цялата държава; Финансов съвет, отговорен за решенията по финансовите въроси; окончателно оформил се едва при Филип Военен съвет. Над регионална компетентност има, преди всичко, създаденият още през 1483 година Съвет на Инквизицията, който става най-важния централен орган в монархията на Филип.
{{Превод от|ru|Филипп II (король Испании)|81598140}}
| |||