Авит: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
BotNinja (беседа | приноси)
1 съкращение при използване на шаблон
мРедакция без резюме
Ред 1:
{{Монарх
| име=Авит
| описание=западноримски император
| изображение за личността=[[Image:Tremissis Avitus-RIC 2402.jpg|250px]]
| описание на изображението=Монетно изображение на имп. Авит
| управление=[[10 юли]] [[455]] - – [[17 октомври]] [[456]]
| пълно име=Авит
| роден=ок. [[385]] или [[395]] <br>[[Клермон-Феран|Арверн]], [[Галия]]
Ред 20:
По произход е гало-римски благородник от [[Клермон-Феран|Арверн]] (или Оверн), [[Галия]]. Командва гало-римските легиони по времето на [[Аеций]] и участва в успешни кампании срещу [[вестготи]]те. Заемал е длъжностите на преториански префект и [[magister militum]] на Галия.
 
След убийството на [[Петроний Максим]] и [[Превземане на Рим (455)|превземането на Рим]] от [[вандали]]те, авторитетът на Авит в родната му провинция бил достатъчно голям за да бъде издигнат като император на трона на Западната Римска империя. Кандидатурата му била подкрепена и от [[Теодерих II|Теодорих]], краля на [[вестготи]]те, който му предоставил военна помощ. Авит бил издигнат за римски император през юли 455 г. в [[Арл|Арелат]] и три месеца по-късно влиза в [[Рим]] начело на войските.
 
При възкачването си Авит заварил изпразнена хазна, в Рим населението било силно пострадало от вандалското разграбване и от върлуващия глад. Авит позволил на своите поддръжници - – вестготите - – да разширят властта си в Испания и поверил ключовите държавни постове на гало-римски аристократи, с което предизвикал негодуванието и опозицията на италийските сенатори. Той не срещнал одобрение и от страна на източния римски император. През март 456 г. вандалите отново дебаркират в Италия и ограбват [[Капуа]]. Те нападат също така островите [[Сицилия]] и [[Корсика]], но там са отблъснати.
 
В Рим и [[Италия]] новият император бил крайно непопулярен, а когато свалил бронза от обществените сгради в столицата за да плати на готските наемници, в града настанали масови вълнения. Германският военачалник на римска служба [[Рицимер]] се възползвал от недоволството срещу императора и насочил армията си срещу него. Скоро Рицимер бил подкрепен от военачалника [[Майориан]], а Сената обявил Авит за свален от трона. През октомври 456 г. Авит е победен близо до [[Пиаченца|Плаценция]] и бива принуден да се откаже от императорската власт.
Ред 28:
След детронирането му, бившият император приема епископски сан, но на следващата година умира, може би отровен по заповед на Рицимер, или екзекутиран, вероятно за да бъде предотвратен опита за бягството му в Галия. Според други източници е бил удушен или уморен от глад по нареждане на следващия император Майориан, който го заподозрял в заговор.
 
== Библиография ==
* Mathisen, Ralph W., [http://www.roman-emperors.org/avitus.htm "Avitus (9/10 July 455 – 17/18 October 456)"], ''De Imperatoribus Romanis''
 
 
{{пост начало}}