Аксиния Джурова: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 18:
| повлиян =
| повлиял = }}
}}
 
Чл.кор. проф. д.изк.н. '''Аксиния Добрева Джурова''' е [[България|български]] [[учен]], специалист в [[история на изкуството|историята на изкуството]], [[филология]]та и [[кодикология]]та. Тя е член-кореспондент на [[Българската академия на науките]] от 2008 г.
 
== Биография ==
Дъщеря е на [[Добри Джуров]]. Завършва [[Българска филология]] в [[Софийския университет]] (1965) и История и теория на изкуството в [[Московски държавен университет|Московския държавен университет „Ломоносов“]] (1969). Кандидат на [[изкуствознание]]то (днес: [[доктор]] по изкуствознание) (1974).
 
От 1973 г. е сътрудник на [[РУМНО|Военното разузнаване]].<ref>{{cite web | year = 2011 | url = http://www.comdos.bg/%D0%9D%D0%B0%D1%87%D0%B0%D0%BB%D0%BEНачало/Decision-View/p/view?DecisionID=346 | title = Решение №230 от 16.06.2011 г.| publisher = Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА | accessdate = 16 юни 2011}}</ref> От 1974 г. работи в Института за изкуствознание на [[БАН]], защитава докторска дисертация през 1982, а от 1984 е редовен [[професор]] по история на изкуството в Софийския университет (Център по културознание).
 
От 1986 г. е директор на [[Център за славяно-византийски проучвания|Центъра за славяно-византийски проучвания "Проф„Проф. Иван Дуйчев"Дуйчев“]] към Софийския университет. От 1987 до 1995 г. е вицепрезидент на Международната асоциация за изследване на [[славяни|славянските]] култури към [[ЮНЕСКО]]. От 1989 г. е гост-професор в други университети: в [[Йейл]] ([[САЩ]]), [[Йерусалим]], [[Сорбона]]та ([[Париж]]), както и в Института за евроазиатски изследвания ([[Венеция]]).
 
Авторка е на стотици публикации и 25 книги върху [[Средновековие|средновековната]] култура, славянското и [[Византия|византийското]] средновековно изкуство, славянската кодикология, както и на публикации за [[модерно изкуство|модерното изкуство]], между които се отличават 30 монографии-албуми за български художници.
Ред 37:
* Каталог на славянските ръкописи във Ватиканската библиотека. С., 1985.
* Томичов псалтир, т. I-II. С., 1990.
* Каталог на гръцките ръкописи в Центъра "Дуйчев"„Дуйчев“. Солун, 1994.
* Каталог на славянските ръкописи в Института за източни науки (Orientalia Cristiana Analecta, 255) Рим, 1997.
* Въведение в славянската кодикология. Византийският кодекс и рецепцията му сред славяните. С., 1997.
Ред 51:
== Външни препратки ==
* [http://standartnews.com/archive/2003/02/03/art/s3624_7.htm ''„Войните на бъдещето ще са за петрола“'', интервю с Аксиния Джурова], в-к „Стандарт“, 3 февруари 2003
* [http://slovo.bg/old/plamak/10708/10708033.htm ''„Митът Димитър Казаков - – Нерон“'', статия на А. Джурова], сп. „Пламък“, брой 7/8, 2001 г.
 
{{Нормативен контрол|TYP=p|GND=10365996X|LCCN=n82097576|VIAF=265884685|ISNI=0000 0001 1021 5310|SUDOC=030736900|BNF=cb122093285}}