Партизанско движение в България: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 87.126.126.103 (б.), към версия на Ks-M9 |
Редакция без резюме Етикети: Визуален редактор етикет: премахнати източници/бележки |
||
Ред 21:
'''Партизанското движение в България''' е организирано от [[БРП]] по време на [[Втора световна война|Втората световна война]]. Обхваща периода от [[24 юни]] [[1941]] до [[9 септември]] [[1944]] г. Изразява се във партизански действия срещу държавната власт в България, включително [[Тероризъм|терористични]] нападения. То е подкрепяно предимно от просъветски и прокомунистически ориентирани симпатизанти и активисти,<ref>[http://books.google.com/books?id=HjSsAAAAIAAJ&pg=PA268&dq=history+of+bulgaria+during+world+war+two&hl=bg&ei=syEuTL3bA8X7lwf2w9FB&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=2&ved=0CC8Q6AEwAQ#v=onepage&q=history%20of%20bulgaria%20during%20world%20war%20two&f=false Bulgaria during the Second World War, Автор Marshall Lee Miller, Издател Stanford University Press, 1975, ISBN 0804708703, стр. 195 – 196.]</ref> както и от много леви земеделци.<ref>Божилов, Иван, Грънчаров, Стойчо. История на България, стр.482, изд. „АБАГАР“, София, 1998 г.</ref>. Във въоръжената дейност са привлечени и криминални елементи, както и активисти на лявото крило на македонското движение. Партизанското движение е подчинено на съветските интереси.<ref>Везенков, Александър. 9 септември 1944 г., Институт за изследване на близкото минало, Ciela, София 2014, с. 75, 79.</ref> До навлизането на съветските войски в страната през септември 1944 година движението не успява да придобие значими размери, но през следващите месеци играе важна роля като източник на кадри за администрацията и репресивния апарат на установяващия се [[Тоталитаризъм|тоталитарен]] режим.<ref name="вачков">{{cite | фамилия-част = Вачков | име-част = Даниел | автор-част-препратка = Даниел Вачков | заглавие-част = Пътят на комунистическата партия към властта (1939 – 1944) | фамилия = Знеполски | име = Ивайло (ред.) | заглавие = История на Народна република България: Режимът и обществото | място = София | издател = „Сиела софт енд паблишинг“ | дата = 2009 | isbn = 978-954-28-0588-5 | страница = 93}}</ref>
Веднага след започването на военните действия на Източния фронт българските комунисти, направлявани от [[Коминтерн]]а, започват курс на въоръжена борба. За разлика от окупираните страни, където партизанското движение е насочено срещу окупатор, в България то е насочено срещу собственото правителство, което е официален участник в [[Тристранен пакт|Тристранния пакт]] по време на [[Втора световна война|Втората световна война]]. Този факт дава отражение върху размаха, целите на движението и конфликта, който има характер на гражданска война.<ref>Bulgaria during the Second World War, Автор Marshall Lee Miller, Издател Stanford University Press, 1975, ISBN 0804708703, стр. 197.</ref><ref>Божилов Ив. и кол., История на България, 1993, с. 721</ref><ref>България 20 век., Алманах, редактор Панайотов Ф., Книгоиздателска къща „Труд“, С., 1999, с. 136</ref> Организационната структура на движението е Централната военна комисия на БРП, а от пролетта на 1943 г. е т. нар. [[Народоосвободителна въстаническа армия]] (НОВА). Политическата му организационна структура, от лятото на 1943 г., е [[Отечествен фронт|Отечественият фронт]].<ref>Божилов, Иван, Грънчаров, Стойчо. История на България, стр.491, изд. „АБАГАР“, София, 1998 г.</ref> Участници в партизанското движение са [[партизани]], [[ятак|ятаци]], помагачи, членове на бойни групи и нелегални. Държавната власт и нейните подръжници използват за партизаните и наименованието „шумкари“ -По данни на Съветското НКВД - шумкарите в Царство България са били жалка картинка - не повече от 1.500-1.700 Червени каскета - цървула ! Всички други цифри са Комунистическо- каскетаджийска измама разпространявана от Червената сган в продължение на 45 години след 9.Септември.1944 г. за заблуда на Българския народ ! ИСТИНАТА за Червената цървулска паплач ЛЪСНА ОКОНЧАТЕЛНО !
== История ==
=== Предистория ===
След ремилитаризирането на Рейнската област, анексирането на [[Австрия]] от Германия и [[Мюнхенско споразумение|Мюнхенското споразумение]] (Германия, Италия, Великобритания и Франция), с което [[Судетска област|Судетската област]] се предава от [[Чехословакия]] на Германия, междудържавните отношения в Европа се изострят. Германия заграбва цяла Чехословакия. Едновременно се водят преговори между Великобритания и Германия<ref>Христоматия по най-нова обща история, С., 1988, с. 114, Служебна бележка на германския посленик в Лондон Дирксен за разговор на Волтат с Х. Уилсън и Хадсън на 29 юли 1939 г.</ref>, Великобритания, Франция и СССР <ref>Христоматия по най-нова обща история, С., 1988, с. 114, Проект за съглашение между Великобритания, Франция и СССР от 2 юни 1939 г.</ref> и Германия и СССР <ref>Христоматия по най-нова обща история, С., 1988, с. 115 – 116, Договор за ненападение между Германия и СССР от 23 август 1939 г.</ref>. След провала на преговорите между Германия и Великобритания; Великобритания, Франция и СССР за мирно уреждане на възникналия конфликт, на 23 август 1939 година в Москва между Германия и Съветския съюз е подписан „Договор за ненападение между Германия и СССР“ ([[Пакт Рибентроп-Молотов|Пактът Рибентроп-Молотов]])<ref>Христоматия по най-нова обща история, С., 1988, с. 115 – 116, Договор за ненападение между Германия и СССР от 23 август 1939 г.</ref>. Договорът се смята за една от най-важните стъпки, довели до започване на масираните военни действия на Втората световна война на територията на Европа. В секретните клаузи към този договор за ненападение се разпределят сферите на влияние между СССР и Германия в Източна Европа. На 1 септември 1939 година германските войски нахлуват в [[Полша]] от запад, а на 17 септември същата 1939 година части на [[Червена армия|Червената армия]] нападат Полша от изток. На 27 септември 1939 година Полша е напълно окупирана – двете съюзнически армии се срещат на река [[Висла]]. След влизането на германските войски в Полша на 1 септември Великобритания и Франция обявяват война на Германия – така наречената [[Странна война]], водена, за да се помогне на Полша. На [[30 ноември]] [[1939]] г. СССР започва война с Финландия, т.н. [[Зимна война]]. Започва и „освобождаването“ на Латвия, Литва, Естония и Молдова. Заради войната СССР е изключен от Обществото на народите. По данни на Съветското НКВД - шумкарите в Царство България са били жалка картинка - не повече от 1.500-1.700 Червени каскета - цървула ! Всички други цифри са Комунистическо- каскетаджийска измама разпространявана от Червената сган в продължение на 45 години след 9.Септември.1944 г. за заблуда на Българския народ ! ИСТИНАТА за Червената цървулска паплач ЛЪСНА ОКОНЧАТЕЛНО !
На 27 септември 1940 година е подписан и [[Тристранен пакт]] между [[Германия]], [[Италия]] и [[Япония]]. Хитлер разработва Директива № 21 (план „Барбароса “) за нападение срещу СССР. Подписана е на 18 декември 1940 година. <ref>Христоматия по най-нова обща история, С., 1988, с. 149 – 150</ref>
Страните от Тристранния пакт започват дипломатически постъпки за включването на България към Пакта. През месец септември 1940 година, под натиска на Германия и със съгласието на СССР, Румъния връща [[Южна Добруджа]] на България. На 16 октомври 1940 година германският външен министър [[Рибентроп]] иска от София в двудневен срок да определи политиката си спрямо Пакта. На същия ден в [[Рим]] [[Мусолини]] заявява на българския посланик, че Италия очаква от България да се включи в предстоящата война срещу [[Гърция]]. В София разбират, че между Италия и Германия няма съгласуваност, което ѝ дава възможност да отхвърли и двете предложения. [[СССР]] също участва активно в натиска върху България, като се стреми да придобие изключителни права в източната част на Балканите. На 12 и 13 ноември 1940 година съветският външен министър [[Вячеслав Молотов]] посещава [[Берлин]], за да получи съгласието на Хитлер СССР да предостави на България гаранции. Хитлер отклонява това предложение, но Молотов се опитва да постигне целите си с пряк демарш в [[София]]. В София пристига главният секретар на съветското външно министерство, Соболев, който предлага сключване на пакт за взаимопомощ и разполагане на руски военни бази в България. Предложението на Соболев и неговата мисия в страната се придружават от [[Соболева акция|шумна кампания]] на комунистическата партия, която събира подписки в подкрепа на съветското предложение. Но правителството се опасява от преждевременното включване на страната във войната и отклонява поканата. По данни на Съветското НКВД - шумкарите в Царство България са били жалка картинка - не повече от 1.500-1.700 Червени каскета - цървула ! Всички други цифри са Комунистическо- каскетаджийска измама разпространявана от Червената сган в продължение на 45 години след 9.Септември.1944 г. за заблуда на Българския народ ! ИСТИНАТА за Червената цървулска паплач ЛЪСНА ОКОНЧАТЕЛНО !
В края на 1940 година [[БЗНС|БЗНС „Пладне“]], начело с [[Г. М. Димитров]] предлага на [[БРП]] създаване на [[Отечествен фронт]] и започване на въоръжени действия срещу властта. Целта е премахване на диктатурата, установена през 1934 г., установяване на република и недопускане на евентуално обвързване с [[Трети райх|Третия райх]]. ЦК на [[БРП]] отхвърля предложението, вероятно, поради обвързаността на [[Коминтерн]]a с [[Пакт Рибентроп-Молотов|Пакта Рибентроп-Молотов]]. Скоро след началото на подготовката на въоръжените действия, [[Г. М. Димитров]] и заместниците му започват подготовка за преврат, съвместно с [[британските тайни служби]]. Така за БЗНС „Пладне“ партизанското движение се превръща в резервен план. През февруари 1941 година заговорът е разкрит от [[българските тайни служби]] и полицията. [[Г. М. Димитров]] успява да избяга във [[Великобритания]]. Издадена е задочна смъртна присъда на [[Г. М. Димитров]], 4 задочни смъртни присъди на други земеделци и 11 присъди на доживотен затвор.<ref> Даскалов, Д., Политически убийства в новата история на България, ИК „Петър Берон“, С., 1999 г. </ref><ref>Пантев, А.; Гаврилов, Б., 100-те наийвлиятелни българи в нашата история, издателство „Репортер“, С., 1997 </ref>
Ред 35:
На 1 март 1941 г. България се присъединява към [[Тристранния пакт]] и в страната навлизат съюзническите войски на [[Нацистка Германия|Третия райх]], за да достигнат до Гърция на помощ на провалящата се кампания на Италия срещу Гърция. [[БРП]] „разпространява позиви с много остро антигерманско съдържание, в които българския народ се призовава да прогони чужденците от страната“.<ref> Тошкова В. и кол., България, своенравния съюзник на Третия райх, С., 1992, Сборник документи, с. 36, док № 19, Поверително донесение на Бюрото на Абвера в София за отношението на населението към навлизащите в България германски войски. </ref> ЦК на БРП (к) нарича присъединяването към Тристранния пакт „фатална стъпка“ и наново настоява за съюз със [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]].<ref>Божилов И. и кол., История на България, издателство „Христо Ботев“, С., 1992, с. 695</ref>
На 19-ти и 20-ти април 1941 г., без да се налага да води активни бойни действия, българското правителство, съгласувано с Германия и Италия, изпраща войскови подразделения в редица територии на бивша Югославия и Гърция, населени с българи. Българската армия е посрещната от местното население като освободителка, а правителството вдига неимоверно своя престиж.По данни на Съветското НКВД - шумкарите в Царство България са били жалка картинка - не повече от 1.500-1.700 Червени каскета - цървула ! Всички други цифри са Комунистическо- каскетаджийска измама разпространявана от Червената сган в продължение на 45 години след 9.Септември.1944 г. за заблуда на Българския народ ! ИСТИНАТА за Червената цървулска паплач ЛЪСНА ОКОНЧАТЕЛНО !
=== Начало ===
След като укрепва позициите си на Балканите, Хитлер намалява военните действия срещу Британските острови и започва нова военна кампания срещу съюзника си СССР. На [[22 юни]] [[1941]] г. войските на Вермахта неочаквано преминават границите на СССР. Нахлуването на Германия и някои от съюзниците ѝ в [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]] на 22 юни 1941 г. предизвиква остри реакции сред левите и русофилските среди в България. Още същия ден ЦК на [[БРП]] разпространява призив „''да не допусне по никакъв начин използването на своята земя и своята войска за разбойническите цели на германския фашизъм''“. Два дни по-късно, на 24 юни, по директива на [[Коминтерн]]а <ref>Димитров и Сталин 1934 – 1943. Писма от съветските архиви, С. 2003, изд. „Прозорец“, с.260 – 261 </ref> БРП обявява „курс на въоръжена борба“ срещу войските на [[Нацистка Германия|Третия райх]] и българското правителство на [[Богдан Филов]].
На 23 юли 1941 г. започват емисиите на [[Нелегална радиостанция „Христо Ботев“|нелегалната радиостанция „Христо Ботев“]], която излъчва от Москва. На честотите ѝ [[Вълко Червенков]], [[Васил Коларов]], [[Георги Димитров (политик)|Георги Димитров]] и [[Станке Димитров]] призовават българите към неподчинение на правителство и на немските представители.По данни на Съветското НКВД - шумкарите в Царство България са били жалка картинка - не повече от 1.500-1.700 Червени каскета - цървула ! Всички други цифри са Комунистическо- каскетаджийска измама разпространявана от Червената сган в продължение на 45 години след 9.Септември.1944 г. за заблуда на Българския народ ! ИСТИНАТА за Червената цървулска паплач ЛЪСНА ОКОНЧАТЕЛНО !
Първите прояви са изпращане на протестни телеграми и петиции, обявяващи се против участието на България в Тристранния пакт. В някои от фабриките, чиято продукция се използва от Вермахта, работници саботират производствения процес.<ref> [http://www.kroraina.com/knigi/grhb_1/grhb1_04.html#2 Текстове на емисиите на нелегалната радиостанция „Христо Ботев“]</ref>
Първите създадени партизански групи и чети през лятото и есента на 1941 г. са в района на [[Разлог]], [[Дупница]], [[Батак]], [[Ловеч]] и [[Средна гора]]. Смята се, че най-рано организирана е тази на [[Никола Парапунов]], с пръв четник [[Иван Козарев (комунист)|Иван Козарев]]. Командването се осъществява от Централна военна комисия на БРП (к).По данни на Съветското НКВД - шумкарите в Царство България са били жалка картинка - не повече от 1.500-1.700 Червени каскета - цървула ! Всички други цифри са Комунистическо- каскетаджийска измама разпространявана от Червената сган в продължение на 45 години след 9.Септември.1944 г. за заблуда на Българския народ ! ИСТИНАТА за Червената цървулска паплач ЛЪСНА ОКОНЧАТЕЛНО !
През първата година на въоръжените действия БРП се осланя най-вече на [[Бойни групи на БКП (1941 – 1944)|бойните групи]], а не на четите. Те извършват саботажни акции: палежи и взривяване на складове за оръжие, облекло и горива, на комуникационни връзки, предприятия, железопътни линии. Дело на бойните групи са и терористични акции – убийства на видни ръководители на политическия апарат, полицията, армията и [[Вермахта]]. Дейността им нанася удар по подкрепата за властта в България. Властите разкриват и обезвреждат голяма част от участниците в тях.
Ред 50:
В края на лятото на 1941 г. (със съветски самолети и подводници и отделно) в България са [[Парашутисти и подводничари|изпратени]], разделени в 8 групи, начело с [[Цвятко Радойнов]], [[Христо Боев]] и Георги Янков, 55 дейци на [[БКП]] с цел да оглавят въоръжените действия. Счита се, че е дело на [[Задгранично бюро на БКП|Задграничното бюро на БКП]], подпомагано от [[НКВД]]. Акцията се оказва прибързана, лошо организирана и не дава очаквания резултат. Голяма част от изпратените са заловени от полицията. Част от изпратените са съдени в [[процес на парашутистите]]. Някои са екзекутирани. Оцелелите от т.нар. групи на „подводничарите“ и „парашутистите“ по-късно стават едни от най-известните партизански водачи.
На 13 декември 1941 г. България обявява т.нар. „символична“ война на САЩ и Великобритания. На 5 юли 1942 г. [[САЩ]] обявяват война на [[България]].<ref>Тошкова В.,България в балканската политика на САЩ 1939 – 1944 г.,С., 1985, с. 138, гл. 2. Усилия за ограничаване на българо-германското взаимодействие 1942 – 1943 г, Параграф 1, Закъснелият отговор</ref>Решението за обявяването на войната е взето със съвместна резолюция на Конгреса. В Сената за обявяване на война гласува мнозинство от 66 сенатори.<ref>Тошкова В.,България в балканската политика на САЩ 1939 – 1944 г.,С., 1985, с. 365, Бележки</ref> След два дни подобна резолюция гласува и Английския парламент. Нотата за обявяване на война е предадена на българското правителство от пълномощния министър на [[Швейцария]] в [[София]] след съгласието на Швейцарския федерален политически департамент. <ref>Тошкова В.,България в балканската политика на САЩ 1939 – 1944 г.,С., 1985, с. 138, гл. 2. Усилия за ограничаване на българо-германското взаимодействие 1942 – 1943 г, Параграф 1, Закъснелият отговор</ref> Новината в България е обявена единствено в малко каре на в-к „Мир“ в броя от 5 юни 1942 г. Така страната се оказва в положение на фактически участник във Втората световна война.<ref>Тошкова В., България, своенравния съюзник на Третия райх, С., 1992, с. 6, Сборник документи</ref> По данни на Съветското НКВД - шумкарите в Царство България са били жалка картинка - не повече от 1.500-1.700 Червени каскета - цървула ! Всички други цифри са Комунистическо- каскетаджийска измама разпространявана от Червената сган в продължение на 45 години след 9.Септември.1944 г. за заблуда на Българския народ ! ИСТИНАТА за Червената цървулска паплач ЛЪСНА ОКОНЧАТЕЛНО ! С незабавен позив до българския народ, ЦК на [[БРП (к)]] уведомява за събитието и заявява : ''Нашите патриоти и народ попречиха до днес да бъдем хвърлени във войната против освободителите ни руси. Това е хубаво, но днес това е недостатъчно. Америка и Англия обявяват война на българското продажно правителство и докато не е късно, ние трябва да се отделим с дела от авантюристите''.<ref>Тошкова В.,България в балканската политика на САЩ 1939 – 1944 г.,С., 1985, с. 139, гл. 2. Усилия за ограничаване на българо-германското взаимодействие 1942 – 1943 г, Параграф 1, Закъснелият отговор</ref>
През април 1942 г. заради предателство е арестуван и по-късно екзекутиран почти целият състав на Централната военна комисия на БРП (к) ([[процес срещу ЦК на БРП]]).
Ред 56:
По полицейски данни през 1942 година в страната върлуват 381 партизани, разпределени в 27 чети.<ref>Грънчаров, Стойчо и Елена Стателова. История на Нова България 1878 – 1944, т. ІІІ, София 1993, с. 607.</ref>
През юли 1942 г. по нелегалната радиостанция „Христо Ботев“ [[Георги Димитров]] обявява програмата на [[Отечествения фронт]] – коалиция между БРП (к), БЗНС „Пладне“ и Политическия кръг „[[Звено]]“. Тя се обявява за „недопускане на участието на български войски на Източния фронт срещу СССР, за изтегляне на българските войски от територията на Югославия и Гърция, (т.е. за връщане на българските земи и население, отнети по силата на Ньойския договор от 1919 г. и завладени от германския Вермахт), за скъсване на съюза с Германия и прекратяване на износа на зърнени храни за нея, споразумение с другите балкански държави, приятелски отношения със [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]], [[Великобритания]] и [[Съединени американски щати|САЩ]], възстановяване на гражданските свободи, отмяна на противоконституционните закони, неизползване на армията с противонародни цели, разпускане на профашистките организации на ратници, бранници, легионери и други подобни, изкореняване на расовата омраза.“ През август [[1943]] година [[Българска работническа социалдемократическа партия (широки социалисти)|БРСДП (широки социалисти)]] се присъединява към [[ОФ]].По данни на Съветското НКВД - шумкарите в Царство България са били жалка картинка - не повече от 1.500-1.700 Червени каскета - цървула ! Всички други цифри са Комунистическо- каскетаджийска измама разпространявана от Червената сган в продължение на 45 години след 9.Септември.1944 г. за заблуда на Българския народ ! ИСТИНАТА за Червената цървулска паплач ЛЪСНА ОКОНЧАТЕЛНО !
В рамките на Отечествения фронт има разногласия по отношение на партизанското движение. Макар отделни активисти на „Звено“ да се включват в него, организацията смята, че вземането на властта чрез масово въстание е невъзможно и разчита на организирането на военен преврат чрез симпатизиращи ѝ офицери.<ref name="недев">{{cite book | last = Недев | first = Недю | authorlink = Недю Недев | year = 2007 | title = Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време | publisher = „Сиела“ | location = София | pages = 508 – 510 | isbn = 978-954-28-0163-4}}</ref>
Ред 64:
Настъплението на Съветската армия дава тласък на усилията на комунистическото ръководство за „масовизиране“ на партизанското движение, което се извършва и по насилствен начин. Както отбелязва [[Георги Марков (историк)|Георги Марков]] изборът често се свежда до „партизански или полицейски куршум“.<ref>Марков, Георги. Камбаните бият сами. Насилие и политика в България 1919 – 1947, София 1994, с. 131.</ref>
Поради увеличения брой на партизанските чети и отряди и участниците в тях, през април 1943 година се създава нелегалната [[Народоосвободителна въстаническа армия|Народоосвободителна въстаническа армия (НОВА)]]. НОВА разделя страната на тринадесет въстанически оперативни зони. Командването се осъществява от [[Народоосвободителна въстаническа армия|Главен щаб на НОВА]]. Установява връзка с [[Британски военни мисии в България 1943-1944 г.|британски военни мисии в България]].По данни на Съветското НКВД - шумкарите в Царство България са били жалка картинка - не повече от 1.500-1.700 Червени каскета - цървула ! Всички други цифри са Комунистическо- каскетаджийска измама разпространявана от Червената сган в продължение на 45 години след 9.Септември.1944 г. за заблуда на Българския народ ! ИСТИНАТА за Червената цървулска паплач ЛЪСНА ОКОНЧАТЕЛНО ! Всичко това подсказва за намерението на БРП (к) да усили борбата и завземе властта. През м. август същата година е създаден ръководен орган на ОФ – Национален комитет. Правителството от своя страна засилва действията си. С окръжно № 3928 от 10 април 1943 г. на МВР, борбата с шумкарите се възлага на полицията. Допуска се при необходимост и използването на военни части.<ref>Георгиев Г. Последните 365 дни на българската буржоазия, С., 1989, с. 57.</ref>
Партизанските подразделения извършват нападения срещу железопътни линии, складове с храни, гориво, облекло и оръжие,<ref>Грънчаров, Стойчо и Елена Стателова. История на нова България, С. 1999, Т.III, с. 606</ref> предназначени за германските<ref>Кратка българска енциклопедия, изд. 1965, том 4, стр. 86 – 87, статия „Партизанско движение в България“</ref> войски. По данни на Съветското НКВД - шумкарите в Царство България са били жалка картинка - не повече от 1.500-1.700 Червени каскета - цървула ! Всички други цифри са Комунистическо- каскетаджийска измама разпространявана от Червената сган в продължение на 45 години след 9.Септември.1944 г. за заблуда на Българския народ ! ИСТИНАТА за Червената цървулска паплач ЛЪСНА ОКОНЧАТЕЛНО !Когато е възможно, партизаните завземат за кратко малки населени места, за да водят пропаганда, унищожават полицейски и данъчни архиви и заграбват оръжие и продоволствие, за да ги използват за своите нужди. Чест обект на партизански нападения са [[мандра|мандрите]]. Както отбелязва съвременен изследовател, {{цитат|Смятало се, че разрушаването на мандрите удряло по износа за Германия... Нападенията на мандри позволявали лесно постижими успехи с отзвук сред хората и така замествали акции срещу по-добре въоръжени противници, за които партизанските отряди нямали капацитет.<ref>Везенков, Александър. 9 септември 1944 г., Институт за изследване на близкото минало, Ciela, София 2014, с. 89.</ref>|}}
През септември и октомври 1943 година комунистическото ръководство провежда мобилизация с цел увеличаване числеността на партизанските си формирования. Тази мобилизация се приема за ненавременна и извън реалните възможности на комунистическата партия. Тя води до големи жертви от страна на нелегалните. От октомври същата година правителството е принудено да използва по-системно армията в борбата срещу комунистическата опасност.<ref>Везенков, Александър. 9 септември 1944 г., Институт за изследване на близкото минало, Ciela, София 2014, с. 77.</ref> БРП (к) разширява подривната си дейност в армията. Понякога войсковите части показват слаба ефективност в боевете с партизани. Под оперативно германско командване, български военни части се включват в бойни действия срещу югославски и гръцки партизани в новоосвободените земи. Зачестяват случаите, в които дезертирали войници се присъединяват към партизаните. Такива явления се наблюдават най-вече в поделенията в Македония и Тракия. Сформирани са 7 войнишки партизански части, които в някои случаи си сътрудничат с югославски и гръцки партизани. Сред видните войнишки партизански командири са [[Дичо Петров]], [[Атанас Русев]] и други.
През зимата на 1943/1944 г. и лятото на 1944 година правителството решава да ликвидира партизанското движение. По данни на Съветското НКВД - шумкарите в Царство България са били жалка картинка - не повече от 1.500-1.700 Червени каскета - цървула ! Всички други цифри са Комунистическо- каскетаджийска измама разпространявана от Червената сган в продължение на 45 години след 9.Септември.1944 г. за заблуда на Българския народ ! ИСТИНАТА за Червената цървулска паплач ЛЪСНА ОКОНЧАТЕЛНО !Изпълнението е възложено на Българската армия с постановление на Министерския съвет от 27 и 28 април 1943 г. и 28 април 1944 г.<ref>Божилов Ив. и кол., История на България, 1993, с. 718</ref>, <ref> Дочев Д., Монархофашизма срещу Народната съпротива 1941 – 1944 г., С., 1983, с. 79, 146 </ref> В частите на армията се обучават специализирани подразделения за бързо реагиране, наименувани „Асен“.<ref>Дочев Д., Монархофашизма срещу Народната съпротива 1941 – 1944 г., С., 1983, с.133</ref> Формират се помощни подразделения, ловни дружини, съставът на които се набира от войската и полицията. Със закон от 26 януари 1944 г. са създадени особени военно-полицейски части за борба с партизаните – [[жандармерия]], която получава неограничени пълномощия в действията срещу партизаните.<ref>Божилов Ив. и кол., История на България, 1993, с. 719 </ref> Реалният числен състав е до 5 000 жандармеристи (по план до 12 000).<ref>Дочев Д., Монархофашизма срещу Народната съпротива 1941 – 1944 г., С., 1983, с. 133 </ref> Мобилизирани са допълнително около 100 000 войници и полицаи в масови акции срещу партизаните. На 15 февруари 1944 г. Министерството на вътрешните работи създава въоръжени групи от цивилни граждани за борба с шумкарите, наименувани „Обществена сила“.<ref>Дочев Д., Монархофашизма срещу Народната съпротива 1941 – 1944 г., С., 1983, с.139</ref> През пролетта на 1944 г. броят на партизаните също се увеличава и по този начин се разширява обхватът на сблъсъка и в него са включени голям брой хора. Предприети са две офанзиви по разработения план „Аспарух“.<ref>Дочев Д., Монархофашизма срещу Народната съпротива 1941 – 1944 г., С., 1983, с.113</ref> Сблъсъкът е без всякакви правила и придобива изключително жесток характер и за двете страни, като по-големи са възможностите на армията, полицията и жандармерията, включително чрез репресивни действия срещу невъоръжени ятаци и помагачи на НОВА.<ref>[http://www.bas-cs.org/docs/partizan.xls Списък на загинали партизани, ятаци и помагачи на НОВА – Български антифашистки съюз (БАС)]</ref><ref>Божилов Ив. и кол., История на България, 1993, с. 719. </ref> От своя страна партизаните също си служат със сплашвания, както и с убийства на представители на властта, заплахи към ятаци, включително и взимане на заложници.<ref>Везенков, Александър. 9 септември 1944 г., Институт за изследване на близкото минало, Ciela, София 2014, с. 87 – 88.</ref> Резултатът от правителствената офанзива е частичен. НОВА претърпява загуби, но запазва основния си състав. През май 1944 година армията и жандармерията провалят похода на две партизански бригади от Трънско към Пловдивско, където се стремят да отвоюват своя свободна зона. Т. нар. [[Първа софийска народоосвободителна бригада]] се разпада сред поредица от сражения, а [[Втора софийска народоосвободителна бригада|Втора]] е [[Битка при Батулия|разбита при Батулия]].<ref>Везенков, Александър. 9 септември 1944 г., Институт за изследване на близкото минало, Ciela, София 2014, с. 79.</ref>
С наближаването на [[Червената армия]] към границите на България повече хора се присъединяват към партизанските формирования. През 1944 г. съставът на НОВА достига до 9 единици
=== Завземане на властта ===
Ред 83:
Оставена без подкрепата на ОФ, парламентарната опозиция съставя на 2 септември 1944 година ново правителство, което прави последен опит да предотврати обявяването на война от Съветския съюз на България. За няколко дни то прекъсва дипломатическите отношения с Германия, иска официално примирие от САЩ и Великобритания и започва изтеглянето на българските войски от териториите, анексирани от Югославия и Гърция. Започват и преговори с главнокомандващия на НОВА [[Добри Терпешев]], като чрез него [[БЗНС "Врабча 1"]] предлага на ОФ участие във властта. Терпешев представя на правителството крайни искания, които практически означават предаване на властта на ОФ и те са отхвърлени. Независимо от тези обстоятелства на 5 септември Съветският съюз обявява война на България. На 7 септември от съветски самолети е разпространено Обръщение на командира на III- и Украински фронт армейски генерал [[Фьодор Толбухин]] до Българския народ и армия. В съответствие със съветската пропагандна теза е заявено, че „Червената армия няма намерение да воюва с българския народ и неговата армия, тъй като счита българския народ за братски народ“. <ref>История на антифашистката борба в България, т. II 1943/1944 г., С., 1976, с. 226, Обръщение на генерал Толбухин към Българския народ и армия, 7 септември 1944 г.</ref> Правителството на Константин Муравиев обявява война на Нацистка Германия, считано от 8 септември 1944 година. Същия ден войските на СССР навлизат в страната. Срещу тях по заповед на министъра на войната генерал-майор [[Иван Маринов (офицер)|Иван Маринов]] няма прояви на организирани военни действия.
Същевременно в периода между 6 и 8 септември 1944 г. около 170 малки населени места в страната са завзети трайно от партизански части.<ref> Петрова С., Деветосептемврийската социалистическа революция 1944, С., 1981</ref> Вземането на властта в София е извършено посредством мобилизиране на влиянието на Политически кръг „[[Звено]]“ сред армията. Силни военни части застават на страната на ОФ. Решаваща е подкрепата на Танковата бригада в [[Горна Баня]]. Партизанските групи на НОВА установяват контрол върху останалите части на страната. По данни на Съветското НКВД - шумкарите в Царство България са били жалка картинка - не повече от 1.500-1.700 Червени каскета - цървула ! Всички други цифри са Комунистическо- каскетаджийска измама разпространявана от Червената сган в продължение на 45 години след 9.Септември.1944 г. за заблуда на Българския народ ! ИСТИНАТА за Червената цървулска паплач ЛЪСНА ОКОНЧАТЕЛНО !
След [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]] с цел овладяване на армията доскорошни партизани масово са назначени в множество военни части на влиятелния политически пост [[Помощник-командирски институт|„помощник-командир“]] по време на участието на България във [[Втората световна война]] на страната на [[Обединени нации през Втората световна война|Обединените нации]]. Тяхна задача е да предотвратят евентуални опити на царските офицери да саботират ефективността на бойните действия срещу [[Вермахта]] и да контролират Българската армия. В седмиците след 9 септември 1944 година бивши партизани се включват в изграждащата се [[милиция]]. Също така, бивши партизани участват в започналите масови репресии и акции на отмъщение срещу служители на администрацията, военно-полицейския апарат и други противници на [[БКП]].
Ред 92:
По искане на [[Георги Димитров]] за справка относно числения състав на партизанските отряди, на 12 март 1944 г. от ЦК на БРП е изпратена шифрована телеграма, в която се докладва че:
''„...В партизанските отряди около 25 – 30 % са комунисти, толкова са комсомолците, останалите са безпартийни. По възрастов състав – в отрядите главно са младежи, от тях 70 – 75 % са селски бедняци, около 20 % са работници, останалите са от интелигенцията.'' “ <ref name="Znepolski">Георги Димитров, ''Дневник. 9 март 1933 – 6 февруари 1949'', Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София,1997, с. 414 – цитирано в книгата на Ивайло Знеполски ''Българският комунизъм. Социокултурни черти и властова траектория'', Институт за изследване на близкото минало, Издателство Сиела, София, 2008, с. 44 </ref> и ''„...в 12 окръга има 26 отряда с обща численост 2320 човека" и още, че има окръзи само с по няколко десетки партизани например – Хасковски – 20 души, Варненски – 40 души, Старозагорски – 50 души, а в Русенски, Бургаски и Търновски въобще не съществува партизанско движение.''“ <ref name="Znepolski"/> Според други източници, (например, според историка Стойчо Грънчаров) всъщност, значителна част от безпартийните партизани са симпатизанти на земеделците, а някои членуват в земеделските партии.<ref>Божилов Ив., Грънчаров Ст. и др., „История на България“, изд."АБАГАР", 1998, с.482</ref>По данни на Съветското НКВД - шумкарите в Царство България са били жалка картинка - не повече от 1.500-1.700 Червени каскета - цървула ! Всички други цифри са Комунистическо- каскетаджийска измама разпространявана от Червената сган в продължение на 45 години след 9.Септември.1944 г. за заблуда на Българския народ ! ИСТИНАТА за Червената цървулска паплач ЛЪСНА ОКОНЧАТЕЛНО !
Съгласно ''„История на Българската комунистическа партия“'' в навечерието на 9 септември 1944 година на територията на България действат 1 партизанска дивизия, 9 партизански бригади, 36 партизански отряда и няколко самостоятелни партизански чети и стотици [[Бойни групи на БКП (1941 – 1944)|бойни групи]].<ref>''История на Българската комустическа партия'', Партиздат, София, 1984, с.431</ref> В „Историята ...“ не са дадени количествен данни, а с така формулираните формирования се подчертава само масовостта на движението. Спорен остава въпросът с точния брой на партизаните, действали на територията на България в периода [[1941]] – [[1944]]. Една година след завземане на властта, според отчета на организационния отдел на БРП(к) от 17 октомври 1945 г., броят на партизаните на 9 септември 1944 г. е бил 7 000 души. Десет дни по-късно, вероятно под натиска на висшето партийно ръководство, от същия отдел се разпространяват нови данни – броят на участниците е вече 50 000 човека. <ref name="Meshkova"/> Според историографията по време на режима, съществувал до [[1989]] година, общият брой на партизаните и участниците в бойните групи се приема за около 30 000
От есента на 1943 г. броя, състава и организацията на партизаните представлява интерес както за правителствените така и за външните сили. Като при оценките за моментната численост се вземат предвид както загубите, така и новите попълнения. През ноември 1943 г. германското разузнаване оценява броя на партизаните излезли в планините кръгло на 7 000 бойци.<ref> Тошкова В. и кол., България, своенравния съюзник на Третия райх, С., 1992, Сборник документи, с. 171 – 172, док № 123-Из секретен бюлетин № 237 на Дружеството за Югоизточна Европа за състоянието на борбата срещу съпротивителното движение в България, Виена, не по-рано от 18 ноември 1843 г.</ref> На 31 май 1944 г. същото разузнаване отчита увеличение и твърди за 16 – 18 000 бойци.<ref>Тошкова В. и кол., България, своенравния съюзник на Третия райх, С., 1992, Сборник документи, с. 260, док № 194-Из секретен бюлетин № 35 на Дружеството за Югоизточна Европа за състоянието на партизанското движение в България, Виена, 31 май 1944 г. 1843 г.</ref> Данните за числеността на партизаните са предмет на внимание от английското разузнаване в България в самия край на 1943 г. Оценката е за не-повече от 5 000 бойци.<ref>Тошкова В. и кол., България, своенравния съюзник на Третия райх, С., 1992, Сборник документи, с. 129, Из седмична директива на ръководството на Отдела за политическа война до Българската служба на ББС за периода 31 декември 1943 г до 7 януари 1944 г., Ловдон, 31 декември 1943 г.</ref> През февруари 1944 г. същото разузнаване отчита увеличение до 12 000 бойци и предвижда доставки на оръжие за този брой партизани. <ref>Тошкова В. и кол., България, своенравния съюзник на Третия райх, С., 1992, Сборник документи, с. 201 – 202, док. № 148, План за дейността на английското Управление за специални операции в България, Кайро, 4 февруари 1944 г.</ref>. Същият брой партизани групирани в [[Народоосвободителна въстаническа армия|11 въстанически оперативни зони]] с 60 отряда е отбелязан и в докладите на Военната мисия „Mulligatawny“ с командир [[Мостин Дейвис]]. Любопитна е и оценката на тяхната организация: партизански сили, ОФ милиция и ядки в Българската армия. <ref>Тошкова В. и кол., България, своенравния съюзник на Третия райх, С., 1992, Сборник документи, с. 203, док № 149, Из оценка на Управлението за Специални операции за оперативните възможности за работа в България, Кайро, 4 февруари 1944 г.; с. 212, док № 154, Писмо на полковник Д. Талбът до ръководителя на Южния департамент на Форин Офис Дъглас Хаурд отнодно числеността и структурата на българското партизанско движение, Лондон, 12 февруари 1944 г. </ref><ref>Тошкова В. и кол., България, своенравния съюзник на Третия райх, С., 1992, Сборник документи, с. 218, док № 160, Доклад на английския офицер за свръзка с българското партизански движение майор Мостин Дейвис до Управлението за специални операции в Кайро..., 23 февруари 1944 г.</ref> По тази организационна структура формира своята оценка и американското разузнаване, както и българската полиция. Към май 1944 г. според американското разузнаване броят на партизаните по данни на българска полиция е между 16 – 18 000 бойци.<ref>>Тошкова В. и кол., България, своенравния съюзник на Третия райх, С., 1992, Сборник документи, с. 252, док № 187, Секретно донесение № 22846 на Управлението за стратегическите служби относно организацията и действията БКП в страната, Вашингтон, 16 май 1944 г.</ref> Тези разузнавателни оценки се приемат като силно преувеличена от съвременни изследователи.<ref name="Везенков, 75" />
Ред 104:
Според проф. [[Пламен Цветков]], едновременно действащите партизани в периода на Съпротивата са около 1,500 души средно, като при завземането на властта, те са подкрепяни активно от свои помагачи и симпатизанти.<ref>[http://frognews.bg/news_15065/prof_plamen_tsvetkov_partizanin_i_terorist_sa_edno/|Пламен Цветков, Партизанин и терорист са едно, Frognews, 08.09.2009]</ref> Броят на жените в партизанските отреди се изчислява на около 620 души. Най-много са партизанките в [[Първа Софийска въстаническа оперативна зона|Първа въстаническа оперативна зона]] – 185.<ref>Ташев, Ташо И. Българските жени в партизанските формации (1941 – 1944), Известия на Националния военноисторически музей, том VІІІ, София 1989, с. 70 – 72. По народностен признак 577 партизанки са българки, 40 еврейки и 3 арменки – пак там. с. 72.</ref>
Съвременно изследване
=== Партизански формирования ===
| |||