Филип II (Испания): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 103:
== Външна политика ==
Външната политика на Филип II се характеризира с войни срещу [[Франция]], [[Холандия]], [[Османската империя]] и [[Англия]]. Причина за войните с Франция е подкрепата, която тя оказва на бунта срещу испанското управление в Холандия. По клаузите на сключения през [[1559]] г. мир, Франция признава испанското превъзходство, както и нейните интереси в [[Италия]]. Мирът е скрепен и с династичен брак между Филип и [[Елизабет Валоа]].
=== Борба с мюсюлманите, Свещена лига, Лепанто ===
През 1560-е години са заети с жестоки сухопътни и морски войни (предимно успешни за Филиппа) против берберийците. Филип вижда в тази борба не само дело он държавна важност, но и въпрос, от който е заинтересовано цялото христианство. Още в по-голяма степен смята това за своята война с турците. През 1571 г. по инициатива на [[Пий V]] е образувана „[[Свещена Лига]]“ от Венеция, Испания, Генуа, Савоя и още някои малки италиански държави. Ръководна роля в коалиция получава Испания; Филип назначава главен адмирал своя еднокръвен брат [[Дон Хуан Австрийски]], който одържа над турците пълна победа в [[Битка при Лепанто|битката при Лепанто]]. Тази победа няма за Испания непосредствени материални резултати, но много усилва престижа на испанския флот в очите на Европа. С Турция войната продължава с прекъсвания до края на управлението на Филип.
=== Нидерландска революция ===
{{основна |Нидерландска революция}}
Усмиряването и изселване на [[Мориски|мориските]], жестокото преследване на мюсюлманите, евреите, протестантите способстват забележителното в първите си десетилетия управление на Филип да доведе до нищета за страната, за нейния икономически упадък; но политическото могъщество, принадлежи на Испания до разгара на въстанието в „Историческите Нидерланди“. Това въстание в значителна степен е дело на ръката на самия Филип, безусловно въвеждащ и налагащ в тази страна инквизицията. Със своята личност Филип е ненавистен на нидерландците; на всички жалби и молби Филип от самото начало на управлението си отвръщал със заповеди да се ликвидират еретиците без никакво снизхождение. Когато през 1565-1567 години движението нарастнало, Филип казва, че ще даде „възмездие за оскърбяването на Бога“ и неговите светини (католическите храмове), и изпраща в Нидерландия херцог Фернандо Алварес де Толедо Алба , един от най-добрите си бойни генерали. В течение на терора, въведен от Алба, Филип остава най-дейния вдъхновител на всички жестоки негови действия. От всички приемници на Алба, нито един не успява да сключи мир. Всички техни опити, насочени към тази цел, упорито били проваляни от Филип, който не напускал своя любим, мрачен, уединен дворец [[Ескориал]] и водещ оттук огромна, ежедневна переписка със своите наместници и генерали.
През 1581 година Генералните щати на Нидерландия в Хага обявяват Филип лишен от нидерландските му владения; а в това време против него се вдига нов, още по-опасен враг - кралство [[Англия]].
=== Борба против Англия. „Непобедима Армада“ ===
{{основна|Непобедима армада}}
Още като наследник на престола, през 1554 година, Филип се жени за [[Мария I Тюдор]]; когато Мария умира, той желае да се ожени за нейната приемница [[Елизабет I ]], но последната изкусно отклонява това предложение. По времето, когато растат успехите на Нидерландите, Елизабет показва съчуствие към тяхното дело. [[Френсис Дрейк]], покровителстван от английското правителство авантюрист, напада бреговете зад атлантическите владения на Испания, без да щади понякога и бреговета на [[Пиренейски полуостров|Пиренейския полуостров]]. Накрая, когато Елизабет праща на нидерландците помощ във вид на голям отряд пехота и артилерия, Филип решава да нанесе решителен удар на „еретичката“; обезглавяването на шотландската католическа кралица [[Мария Стюарт]] само ускорява това решение. През 1588 година Филип праща към бреговете на Англия под командването на [[Алонсо Перес де Гусман Медина-Сидония]] огромен флот (130 големи военни кораба) - „[[Непобедима армада|Непобедимата Армада]]“, която загива от бури и удачни нападения на отбранителните английски ескадри. Филип приема известие за това нещастие с необикновено външно спокойствие, но на практика, както става ясно за неговите приближени, това доста силно го подтиснало. Мир с Елизабет той не сключва и до края на своя живот. Испания била подложена на жестоки нападения от страна на английския флот: хазната на Филип била до такава степен изтощена, че да построи нов макар и малък силен отбранителен флот той решително не успява. На англичаните се отдава много рисковани набези: например, малко преди смъртта на Филип те опожаряват [[нападение на Кадис (1596)|Кадис]].
=== Отношения с Франция ===
Неудачната война на Испания с Англиея развързва ръцете както на въстаналите и отцепили се Нидерланди, така и на [[Анри III (Франция)|Анри III Валоа]] (а после [[Анри IV|Анри IV Бурбон]]); и Нидерландите, и Франция почувствали себе си по-свободни: първите — от упоритите военни противоборства с испанските десанти, втората - от дипломатическите претенции и интриги от страна на Филип, отдавна в оношения с херцозите [[Гиз]]. Всички негови планове, които той осъществява чрез помощта на френската католическа партия за сметка на Франция и даже опита му да сложи своята дъщеря на френския престол завършва с пълен провал. По време на борбата на [[Католическа лига |католическата лига]] с Анри Бурбон той оказва дейна, но безплодна поддръжка на Лигата. Въобще, многогодишните негови дипломатически тайни и явни отношения с френския двор (отначало с [[Екатерина Медичи]] и [[Шарл IX (Франция)|шарл IX]], след това с херцозите [[Гизи|Гиз]]) дава много материал за характеристика на двуличността, вероломството и религиозния фанатизъм на Филип. Мир с Франция той сключва едва през 1598 год., няколко месеца преди смъртта си.
=== Португалия ===
Друг триумф е присъединяване на Португалия. През 1578 година португалския крал [[Себащияу]] I загива по време на североафриканската експедиция. Филип, основава на правото си на наследяване по родство и на богати подаръци, които давал на португалската аристократия, решава да завземе португалския престол. Сред португалците възниква – слаба – национална партия, опитваща се да окаже на Филип въоръжена съпротива; но испанската армия почти без борба заема цялата страна (през 1580 година), а след няколко месеца португалските кортеси провъзгласяват Филип за португалски крал.▼
▲Друг триумф е присъединяване на Португалия. През 1578 година португалския крал Себащияу I загива по време на североафриканската експедиция. Филип, основава на правото си на наследяване по родство и на богати подаръци, които давал на португалската аристократия, решава да завземе португалския престол. Сред португалците възниква – слаба – национална партия, опитваща се да окаже на Филип въоръжена съпротива; но испанската армия почти без борба заема цялата страна (през 1580 година), а след няколко месеца португалските кортеси провъзгласяват Филип за португалски крал.
=== Колониална политика ===
Филип проявява заинтересованост по въпросите за жизнеността на испанските колонии в Америка: още като принце, през 1553 г. той разрешава за печат фактически първата книга за Южна Америка на историк [[Педро де Сиеса де Леон]] - „Хроника на Перу“, полагайки началото за изучаване на този материк от европейци.
== Източници ==
| |||