Долна Митрополия: Разлика между версии

* Южно от Долна Митрополия са разположени позициите на други два полка: 9 Сибирски и 10 Малоросийски гренадирски полкове, като част от 6-ти обсаден район на генерал Ганецки. Към тях е била придадена и обсадна 4 и 9 фунтова артилерия. В района са изградени четири [[люнет]]а: Десен люнет, Люнет пред Копана могила, Ляв и Астрахански люнет. Те заедно с окопите между тях са представлявали втората отбранителна линия. На километър пред тях е изкопана друга редица от окопи и ложементи за пехотата, както и батареи за 9 фунтови оръдия. Те са оформяли първата отбранителна линия. Полковите лагери са се намирали зад фронта на 2 – 3 km в посока към Горна Митрополия (виж на картата). Основната задача на тези войски е била да преградят пътя за отстъпление на Осман паша в направлението Плевен – Горна Митрополия – Махалата (дн. Искър) – Видин.

 

[[Файл:Турска фуражировка.jpg|мини|турски войски събират хранителни припаси]]

На 19 септември/1 октомври 1877 г. (стар/нов стил) в Долна Митрополия пристигат турски войски от дивизията на Ахмед Хивзи паша с цел фуражировка – т.е. ограбване на провизиите на местното българско християнско население. В този момент край Тръстеник се намират главните сили на Кавказкият корпус на [[:ru:Крылов, Евгений Тимофеевич|генерал-лейтенант Крилов]], а в Горна Митрополия авангардът им под командването на [[:ru:Чернозубов, Григорий Фёдорович|генерал-майор Чернозубов]] – общо 39 ескадрона и 28 конни оръдия. Узнал, че турците вече заемат Долна Митрополия, Чернозубов приближава, извежда батарея на позиция и завързва престрелка с тях. Не след дълго турците предприемат настъпление, но са спрени от огъня на спешените драгуни. През това време, научил за започналия бой, генерал Крилов пристига с основните сили от Тръстеник. Екатеринославските драгуни успяват с щиковете си да върнат противника в окрайнините на селото. Към 3 часа руският отряд започва да се оттегля. Дивизията на Ахмед Хивзи паша довършва фуражировката си и също се оттегля. В този бой турците губят 120 войници. <ref>Военная энциклопедия: Том XVI. Минный – Нисса, Санкт Петербург, 1914 г.</ref>