Долна Митрополия: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 91:
На 19 септември/1 октомври 1877 г. (стар/нов стил) в Долна Митрополия пристигат турски войски от дивизията на Ахмед Хивзи паша с цел фуражировка – т.е. ограбване на провизиите на местното българско християнско население. В този момент край Тръстеник се намират главните сили на Кавказкият корпус на [[:ru:Крылов, Евгений Тимофеевич|генерал-лейтенант Крилов]], а в Горна Митрополия авангардът им под командването на [[:ru:Чернозубов, Григорий Фёдорович|генерал-майор Чернозубов]] – общо 39 ескадрона и 28 конни оръдия. Узнал, че турците вече заемат Долна Митрополия, Чернозубов приближава, извежда батарея на позиция и завързва престрелка с тях. Не след дълго турците предприемат настъпление, но са спрени от огъня на спешените драгуни. През това време, научил за започналия бой, генерал Крилов пристига с основните сили от Тръстеник. Екатеринославските драгуни успяват с щиковете си да върнат противника в окрайнините на селото. Към 3 часа руският отряд започва да се оттегля. Дивизията на Ахмед Хивзи паша довършва фуражировката си и също се оттегля. В този бой турците губят 120 войници. <ref>Военная энциклопедия: Том XVI. Минный – Нисса, Санкт Петербург, 1914 г.</ref>
 
==== ''[[Битка при Долна Митрополия|Битка край Долна Митрополия на 10.12.1877 г.]]'' ====
{{основна|Битка при Долна Митрополия}}
[[Файл:Dmitriev 003.jpg|thumb|320x320px|Боят на 28 ноември 1877 г.]]
На 28 ноември/10 декември 1877 г. (стар/нов стил) в 07.00 часа [[Осман паша]] преминава с войските си моста на р. Вит и опитва да извърши [[Обсада на Плевен|пробив на обсадата]] в района на Долна Митрополия. Турският аскер върви в гъсти редици, с наведени щикове и под прикритието на мъглата достига до първите окопи. В този момент дежурен е целият 9 Сибирския полк. Понесли тежки загуби, гренадирите отстъпват към втората линия окопи. Скоро на помощ се притичва 10 Малоросийски полк, но и той търпи огромни човешки загуби. Полето между Долна Митрополия и Копана могила е било осеяно с телата на убити и ранени гренадири от двата полка. В този критичен момент [[Иван Ганецки|генерал-лейтенант Ганецки]], началник на този сектор на обсадата, изпраща на помощ 12 Астрахански и 11 Фанагорийски гренадирски полкове, разположени в резерв до с. Горна Митрополия, както и 18 Вологодски и 17 Архангелгородски полк откъм Долна Митрополия. Турците не издържат на руския натиск и започват бавно да отстъпват към река Вит. Пробивът е овладян, а раненият Осман паша се предава в 14.00 часа с цялата си армия. Руските войски губят 1 722 души в убити и ранени или 1 генерал, 57 офицери и 1664 нисши чина, като почти всички са от 3-та гренадерска дивизия. От тях броят на убитите и починалите след боя ранени достига 18 офицери и 542 нисши чина. Турските загуби се оценяват приблизително на около 6 000 убити и ранени.[[Файл:18 Вологодски полк.JPG|мини|паметникът на 18 Вологодски полк край Д. Митрополия]]