Златан Бойкикев: Разлика между версии

 

През 1880 – 1881 година се включва в [[Охридско съзаклятие|Охридското съзаклятие]]. Заловен е от турските власти и заедно със [[Зафир Белев]], [[Коста Лимончев]] и Христо Попов е осъден на доживотно заточение в крепост<ref>Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 – 1878. Том първи, книга първа, стр. 468 – 475.</ref>.[[Кузман Шапкарев]] пише за Златан Бойкикев с крайно негативно мнение заради неговата революционна дейност<ref>[http://www.kroraina.com/knigi/bmark/ksh/ksh_2_7.htm Шапкарев, Кузман. Материали за Възраждането на българщината в Македония, Български писател, София, 1984, стр.306, 308, 309.]</ref>. Заточен е в [[Адана]]<ref>Натанаил Охридски, Борба за България. Подбор, редакция и бележки Веска Топалова, София 2003, с. 245, 273 – 274.</ref> и Пеас Кале<ref>Белев, Зафир. Мемоарски записи за Охридскиот заговор, Подготвиле Блаже Ристовски и Никола Целакоски, Охрид 2001, с. 17, 115.</ref>, но по-късно е освободен с амнистия от султана. Живее в [[Радомир]] със сина си.<ref>Спространов, Евтим. Дневник, Македонски научен институт, София, 1994, стр. 88.</ref> Синът му [[Иван Бойкикев]] е доброволец в [[Сръбско-българска война|Сръбско българската война]] в Ученическия легион,<ref>[http://saedinenieto.hostzi.com/readArtikel.php?readId=580 Съединението на България. Ученически легион.]</ref> съдебен пристав в Радомир, деец на местното македоно-одринско дружество<ref>Спространов, Евтим. Дневник, Македонски научен институт, София, 1994, стр. 78 – 85.</ref> и спомоществовател на [[Върховен македоно-одрински комитет|Върховния македоно-одрински комитет]].

 

==Бележки==