Иван Гаруфалов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Нова страница: „{{Биография инфо |име=епископ Иван Гаруфалов |описание=български духовник |роден-място=М...“ |
|||
Ред 11:
През 1905 г. Иван постъпва в обществото на отците-възкресенци и прекарва годината на послушничеството в [[Краков]]. От 1908 до 1912 г. следва философия и богословие в Григорианския университет в [[Рим]]. Там на 30 март 1912 г. е ръкоположен за свещеник от архиепископ [[Михаил Миров]]. През същата година се завръща в [[Одрин]] и става учител по катехизис, рисуване и пеене в Българо-католическата гимназия.
През 1915 г. Иван Гаруфалов е изпратен да служи в в родния си град и остава там до 1940 г. На 16 февруари 1923 г. пожар унищожава сградата на училището и свещеническия дом. На 10 юли 1925 г. в Иван Гаруфалов посреща в [[Малко Търново]] архиепископ [[Йоан XXIII|Анджело Джузепе Ронкали]], отскоро назначен за Апостолически визитатор в България.<ref>[http://www.kae-bg.org/?act=content&rec=50 Епископ Иван Гаруфалов]</ref>
Първата копка на нов източно-католически храм на мястото на построената през 1868 г. църква е направена на 1 май 1931 г. През лятото на 1932 г. започва изграждането и на камбанария, завършена за две години. Вътрешното оформление на храма е направено през лятото на 1935 г.
Ред 19:
През април 1941 г., когато Югославия е ликвидирана като държава и част от Македония е присъединена към България, под юрисдикцията на епископ Йоан Гаруфалов минават и униатските енории от някой части на Македония. През 1943 г. заради бомбардировките над столицата Йоан Гаруфалов се евакуира в Стара Загора, където остава до края на войната. Униатските енории в Македония остават под юрисдикцията на Апостолическата екзархия в София чак до края на 1945 г.
Епископ Иван Гаруфалов управлява епархията в продължение на десет години в трудни за католическата църква времена. Умира по време на почивка във вила в покрайнините на София на 7 август 1951 г.
== Източници ==
<references />
| |||