Анархизъм: Разлика между версии

Мютюализмът води началото си от английското и френското работнически движения през [[18 век]]&nbsp;— още преди да са приели анархистка форма (което е свързано с трудовете на [[Пиер-Жозеф Прудон]] във Франция и на други теоретици в Съединените щати).<ref>''Шубин А. В.'' Социализм. «Золотой„Золотой век»век“ теории. С. 55-83.</ref> Идеите на Прудон са въведени от Шарл Дана,<ref>Dana, Charles A. [http://dwardmac.pitzer.edu/anarchist_archives/proudhon/dana.html ''Proudhon and his «Bank„Bank of the People»People“''] (1848).</ref> и анархо-индивидуалистите в САЩ, включително Бенджамин Тъкър и Уилям Грийни.<ref>Tucker, Benjamin R., «On„On Picket Duty»Duty“, ''Liberty (Not the Daughter but the Mother of Order) (1881—1908)''; 5 January 1889; 6, 10; APS Online pg. 1</ref>

Мютюалистският анархизъм се основава на взаимност, свобода на сдружаване, доброволен [[договор]], [[федерация|федерализъм]], както и на парична реформа. Съгласно Грийни, в мютюалистката система всеки работещ ще получава „справедливо и честно заплащане за работата си; [[услуга|услуги]], се разменят за услуги, еквивалентни по стойност, без печалба или отстъпка“.<ref>«Communism„Communism versus Mutualism»Mutualism“, ''Socialistic, Communistic, Mutualistic and Financial Fragments.'' (Boston: Lee & Shepard, 1875) William Batchelder Greene.</ref>

При това Щирнер се застъпва за определен вид защита на правата си и предрича създаването на „съюз на егоистите“, в който жестокостта сплотява хората.<ref>[http://avtonom.org/lib/theory/stirner/the_one_and_its_ego.html Там же.] С. 167</ref> Отношението на Макс Щирнер към държавата е донякъде противоречиво: от една страна, той счита съществуването и&#768; за незаконно, противоестествено, но в същото време не смята за необходимо хората да я унищожат, макар, че препоръчва да се избавят от нея. В действителност, той говори от позицията на игнориране на съществуването на държавата, когато тя е в противоречие с интересите на индивида, и в съгласието с присъствието и&#768;, когато интересите им съвпадат.<ref>Moggach, Douglas. The New Hegelians. Cambridge University Press, 2006 p. 190</ref> Все пак, докато счита, че никой не трябва насилствено да премахва държавата, той в същото време вярва, че държавата в крайна сметка ще се срине сама в резултат на повсеместното разпространение на егоизма.<ref>«Max„Max Stirner»Stirner“. Stanford Encyclopedia of Philosophy</ref>.

В [[Русия]], анархисткият индивидуализъм, разработен от Щирнер, обединен с идеите на [[Фридрих Ницше]], привлича неголям кръг бохеми – [[художник|художници]] и интелектуалци като [[Павел Турчанинов]], и редица други, които намират себеизразяване в престъпленията и насилието.<ref>Levy, Carl. [http://uk.encarta.msn.com/encyclopedia_761568770_1/Anarchism.html «Anarchism„Anarchism.»“] Microsoft Encarta Online Encyclopedia 2007</ref> Те отричат необходимостта от създаване на организация, считайки, че само неорганизираните, спонтанно действащи хора са обезопасени от принудата и властта, и именно това ги прави верни последователи на идеалите на анархизма.<ref>''Эврич П.'' [http://www.a-read.narod.ru/evrichrusanar.rar Русские анархисты. 1905—1917.] — М.: ЗАО Центрполиграф, 2006.</ref> Такъв тип анархистки индивидуализъм вдъхновява анархо-феминистката [[Ема Голдман]].<ref name="«Anarchism„Anarchism.»“">Levy, Carl. [http://uk.encarta.msn.com/encyclopedia_761568770_1/Anarchism.html «Anarchism„Anarchism.»“]</ref> Макар егоизмът на Щирнер да е индивидуалистичен, той оказва не по-малко влияние и върху определена част анархо-комунисти.<ref>''Эврич П.'' [http://www.a-read.narod.ru/evrichrusanar.rar Русские анархисты. 1905—1917.]</ref> Форми на либертарния комунизъм, подобни на това, развива [[Ситуационен интернационал|Ситуационния Интернационал]], изключително егоистичен по своята природа.<ref>Christopher Gray, ''Leaving the Twentieth Century'', p. 88.</ref>

Друга форма на анархо-индивидуализма застъпват „Бостънските анархисти“,<ref name="«Anarchism„Anarchism.»“"/> американски индивидуалисти, които поддържат идеята за частна собственост, разменима на свободния пазар.<ref>„Анархизъм&nbsp;— дума без [[смисъл]], ако не включва свободата на човек да се разпорежда със своите стоки, или всичко, което му дават стоките чрез размяна на свободния пазар&nbsp;— тоест, частната собственост. Който и да отрича частната собственост, за анархистите тя е необходима.“.(«Anarchism„Anarchism and Property»Property“ by Benjamin Tucker in The New Freewoman, 15 November 1913)</ref> Те отстояват свободата и собствеността на частните организации<ref>Tucker, Benjamin (1893). Instead of a Book.</ref> и се застъпват за съхранение на системата на [[наемен труд]].<ref>Tucker, Benjamin. [http://flag.blackened.net/daver/anarchism/tucker/tucker37.html «Labor„Labor and Its Pay»Pay“], from ''Individual Liberty: Selections from the Writings of Benjamin T. Tucker.''</ref> Фактът, че едни хора наемат други, експлоатират чуждия труд, за тях не е проблем, макар че те искат:

Те вярват, че [[държавно-монополен капитализъм|държавно-монополният капитализъм]] (определен като спонсориран от държавата монопол)<ref>Schwartzman, Jack. «Ingalls„Ingalls, Hanson, and Tucker: Nineteenth-Century American Anarchists.»“ ''American Journal of Economics and Sociology'', Vol. 62, No. 5 (November, 2003). p. 325</ref> възпрепятства пълноценното възнаграждение на труда.

Трябва да се отбележи, че даже сред американските индивидуалисти от 19 век, няма единна [[доктрина]], доколкото те не са съгласни един с друг по различни проблеми, включително правото на интелектуална собственост и правото на собственост върху земята.<ref>Spooner, Lysander. [http://lysanderspooner.org/intellect/contents.htm ''The Law of Intellectual Property/'']; Watner, Carl (1977). [http://www.mises.org/journals/jls/1_4/1_4_4.pdf Benjamin Tucker and His Periodical, Liberty] PDF (868 KB). ''Journal of Libertarian Studies'', Vol. 1, No. 4, p. 308; Watner, Carl. [http://www.mises.org/journals/lf/1975/1975_03.pdf «Spooner„Spooner Vs. Liberty»Liberty“] PDF (1.20 MB) in ''The Libertarian Forum''. March 1975. Volume VII, No 3. ISSN 0047-4517. pp. 5-6.</ref> Основната разлика се появява по-късно през 19 век, когато [[Бенджамин Тъкър]] и редица други изоставят концепцията за естественото право и преминават в духа на егоистичната философия на Щирнер.<ref>Watner, Carl (1977). [http://www.mises.org/journals/jls/1_4/1_4_4.pdf Benjamin Tucker and His Periodical, Liberty] PDF (868 KB). ''Journal of Libertarian Studies'', Vol. 1, No. 4, p. 308</ref> Някои „Бостънски анархисти“ като Тъкър, се идентифицират като „социалисти“ — [[термин]], който по това време има широко и донякъде неопределено значение, и под който тогава се подразбира привързаност към идеята за решаване на „работническите проблеми“ посредством радикални икономически реформи.<ref>Brooks, Frank H. 1994. ''The Individualist Anarchists: An Anthology of Liberty'' (1881—1908). Transaction Publishers. p. 75.</ref>

С началото на [[20 век]], популярността на индивидуалистическия анархизъм спада,<ref>Avrich, Paul. 2006. ''Anarchist Voices: An Oral History of Anarchism in America.'' AK Press. p. 6</ref> въпреки, че по-късно тези идеи са преосмислени и преработени от [[Мърей Ротбард]] и анархо-капиталистите в средата на столетието, в потока на по-широкото [[либертарианство|либертарианско]] движение.<ref>Levy, Carl. [http://uk.encarta.msn.com/encyclopedia_761568770_1/Anarchism.html «Anarchism„Anarchism.»“]; Miller, David. «Anarchism„Anarchism.»“ ''The Blackwell Encyclopaedia of Political Thought'' 1987. p. 11</ref>