Уикипедия

Байкал: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
BotNinja (беседа | приноси)
Ботове
562 695 редакции
м без right/дясно в картинки (x2)
руски кавички -> български кавички редактирано с AWB
Ред 59:
 
=== Острови и полуострови ===
На територията на Байкал се намират 27 [[остров]]а, включващи групата острови [[Ушкани]], остров [[Олхон]], остров [[Ярки]] Най-големият от тях е Олхон (71 km на дължина и 12 km на широчина, разположен почти в центъра на езерото край западния му бряг, площ – 729 km²<ref>Хороших П. П. [http://www.obaykale.ru/baykal-arheologiya_2.htm ''Находки в пещерах острова Ольхон''] Природа. 1955 г. бр. 11. стр. 110 – 111</ref>, по други данни – 700 km²<ref>Бухаров А. А. ''Байкал в цифрах (краткий справочник)''. [[Иркутск]]. Изд-во ИП «Макаров„Макаров С. Е.»“. 2001 г. стр. 72.</ref>. Най-големият [[полуостров]] е [[Свети Нос (полуостров, Бурятия)|Свети Нос]].
 
=== Релеф на дъното ===
Ред 83:
В периода на [[замразяване]] (средно от 9 януари до 4 май) Байкал замръзва напълно, с изключение на малък участък с 15 – 20 km дължина, намиращ се край началото на Ангара.<ref> {{икона|ru}} Галазий Г. И. [http://az-kozin.narod.ru/kniga_o_baikale2.html ''„Байкал в вопросах и ответах“'']. 1989 г. </ref> Периодът на [[воден транспорт|корабоплаване]] за пътници и товарни кораби обикновено е от юни до септември; научно-изследователските кораби започват [[навигация]] след изчистването на езеро от [[лед]]а и я завършват при замръзването му, т.е. от май до януари.<ref> {{икона|ru}} Галазий Г. И. [http://az-kozin.narod.ru/kniga_o_baikale2.html ''„Байкал в вопросах и ответах“'']. 1989 г. </ref>
 
Към края на [[зима]]та, дебелината на леда на езерото достига 1 m, а в заливите – 1,5 – 2 m. При силен студ [[пукнатина|пукнатини]] разчупват леда на отделни полета. Дължината на такива пукнатини е 10 – 30 km, а ширината им – 2 – 3 m. Напукването се случва всяка година в едни и същи райони на езерото. Те са придружени от силен пукот, напомнящ на гръмотевици и изстрели от оръдие. Благодарение на пукнатините в леда, рибите в езерото не загиват от липса на [[кислород]]. Байкалският лед освен това е много прозрачен и през него проникват слънчеви лъчи, затова във водата бурно се развиват планктонни водорасли,<ref>[http://dic.academic.ru/dic.nsf/enc_biology/1515/Планктонные Планктонные водоросли] – ''[http://dic.academic.ru/ Словарь «Академик»„Академик“]''</ref> отделящи кислород.
 
== Произход на езерото ==
Ред 89:
Произходът на Байкал дълги години предизвиква научни спорове. Възрастта на езерото традиционно се определя от учените на 25 – 35 млн. години. Този факт също прави Байкал уникален природен обект, тъй като повечето езера, особено с ледников произход, имат продължителност на живот средно 10 – 15 хил. години, а после се запълват с тинести утайки.
 
Съществува и друга, по-нова версия за възрастта на Байкал, повдигната от [[Александър Татаринов]] през 2009 г., която получава косвени потвърждения по време на втория етап на експедицията с апарата „Мир“ в Байкал – дейността на калните вулкани на дъното на езерото позволяват на учените да предположат, че възрастта на съвременната [[брегова линия]] на Байкал е не повече от 8 хил. години, а на по-дълбоките части – 150 хил. години. <ref>{{икона|ru}} Щеглов, И. [http://sibir.rian.ru/science/20090702/81801811.html ''Новые погружения «Миров»„Миров“ на Байкале укрепили гипотезу о молодости озера'']. [[РИА Новости]]. 2 юли 2009 г.</ref>
 
Безспорно е това, че езерото е разположено в [[рифт]]ова падина и по геологическия си строеж прилича, например, на басейна на [[Мъртво море]]. Едни изследователи обясняват образуването на Байкал с разположението му в зона на [[трансформен разлом]], други предполагат наличието на горещ [[Земна мантия|мантиен]] поток под Байкал, трети обясняват образуването на падината на пасивен рифтинг в резултат на сблъсъците на [[Евразийска плоча|Евразийската]] и [[Индийска плоча|Индийската плочи]]. Образуването на езерото продължава и до днес – в околностите на Байкал постоянно стават [[земетресение|земетресения]]. Има предположения за това, че огъването на падината е свързано с образуването на вакуумни кухини, възникнали през [[четвъртичен период|четвъртичния период]], вследствие на изливането на [[базалт]]а на повърхността.
Ред 159:
 
== Екология ==
Река [[Селенга]] е най-големият [[приток]] на езерото, като обемът на [[Речен отток|речния и&#768; отток]] е 30 km³ на година,<ref name="Grachev">Грачёв М. А. [http://www.lin.irk.ru/grachev «О„О современном состоянии экологической системы озера Байкал»Байкал“] // Лимнологический институт СО РАН</ref> което превишава половината от общия речен отток в Байкал. На територията на [[Монголия]] основен източник на замърсяване в басейна на Селенга и в последствие – в Байкал, е град [[Улан Батор]], както и златодобивните предприятия в [[Заамар]] и предприятията за добив на полезни изкопаеми в горните течения на реките [[Орхон]] и [[Хараа-Гол]]<ref name="RGO">[https://archive.is/20130417121351/www.rgo.ru/2011/08/selenga-bajkal-otryady-vstretilis/ «Селенга„Селенга-Байкал»Байкал“: отряды встретились] // Новости Русского географического общества 19 августа 2011</ref>. Освен тях, други значими източници на замърсяване са промишлените предприятия в град [[Дархан]], голям индустриален център в северна Монголия, където работят строителни комбинати, фабрика за обработка на кожи, стоманодобивен завод и предприятия от [[хранителна промишленост|хранителната промишленост]]<ref name="RGO" />.
 
На територията на Русия основен замърсител на Селенга е град [[Улан Уде]], чиито пречиствателни съоръжения не успяват дя се справят с пречистването на отпадните води от промишлеността и комуналното строителство до нормативните нива.<ref name="Koncept">[http://fcp.economy.gov.ru/cgi-bin/cis/fcp.cgi/Fcp/ViewFcp/View/2012/359/ Концепция ФЦП «Охрана„Охрана озера Байкал и социально-экономическое развитие Байкальской природной территории на 2012 – 2020 годы»годы“]</ref> Повечето пречиствателни съоръжения в малките населени селища в басейна на езерото Байкал на територията на [[Бурятия]] са в [[Авария|аварийно]] състояние, а в редица населени пунктове пречиствателни [[канализация|канализационни]] съоръжения или канализация като цяло, въобще липсват.
 
Продължително време остава нерешен проблема със замърсяването на река Селенга с [[нефтопродукти]] в района на селището Стеклозавод. Друга част от замърсяванията във водите на Байкал постъпва от [[Забайкалски край|Забайкалския край]] по реките [[Чикой (река)|Чикой]] и [[Хилок (река)|Хилок]], които са главни притоци но Селенга<ref name="Koncept" />.
Ред 209:
* Ако [[вода]]та на Байкал (23 615 390 km³<ref name="INTAS">[http://users.ugent.be/~mdbatist/intas/morphometry.htm INTAS]</ref>), се раздели на гражданите на Русия (141 927 297 души<ref>''Росстат – Федеральная служба государственной статистики.'' [http://www.gks.ru/free_doc/2010/popul10-Pr.xls Предварительная оценка численности постоянного населения субъектов Российской Федерации на 1 января 2010 года и в среднем за 2009 год]</ref>), то всеки от тях ще има около 166,4 хиляди m³ вода, което представлява примерно 2 773 железопътни цистерни по 60 тона.
 
* По изследоването на Леонид Колотило „Цената на Байкал“<ref>[http://old.rgo.ru/2011/11/cena-bajkala/ Цена Байкала]</ref>, стойността на водата в езерото е 236 трилиона долара. Статията му предизвиква определен интерес<ref>[http://www.oceanology.ru/cena-bajkala/ Сколько стоит Байкал? Опубликовано на сайте «Океанология»„Океанология“ 20.01.2012]</ref><ref>[http://geoblog.rgo.ru/blog/na-syshe/ Геоблоги]</ref>, в това число и в „Гринпийс Русия“<ref>[http://www.greenpeace.org/russia/ru/news/blogs/baikal/blog/38270/ Сайт «Гринпис„Гринпис России»России“]</ref>, а [[Владимир Жириновски]] се позовава на нея (без да посочи автора на статията) в интервю по телевизия „Вести 24“<ref>[http://www.infpol.ru/news/667/140804.php Жириновский предложил продавать воду Байкала]</ref>.
 
== В културата ==
Ред 216:
* През 1992 г. киностудия „[[Леннаучфилм]]“ заснима научнопопулярния филм „Байкалски предания“ (режисьор-оператор [[Виктор Петров]]). Филмът разказва за географските и природни дадености на езерото, както и историята на народите по бреговете му.
* 2011 – художественият филм „Сатисфакция“ с участието на [[Евгений Гришковец]]. Действието се развива на брега на Байкал в селището Листвянка (хотел „Маяк“).
* 2011 – художественият филм „На Байкал“<ref>{{cite news|url=http://www.rg.ru/2011/10/13/reg-sibfo/film.html|title=Первый фильм|author=Ирина Садыкова|date=13 октября 2011|publisher=«Российская„Российская газета-Неделя»Неделя“ – Восточная Сибирь №5606 |accessdate=2011-11-03}}</ref>.
* 2012 – художественият филм „На Байкал 2“.
 
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Байкал“.