Мустафа Кемал Ататюрк: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
BotNinja (беседа | приноси)
м форматиране: 2x А|А(Б)
руски кавички -> български кавички редактирано с AWB
Ред 119:
На 18 март 1915 г. англо-френска ескадра се опитва да премине през пролива [[Дарданели]], но понася тежки загуби. Затова командването на [[Антантата]] решава да извърши десант на полуостров Галиполи. На 25 април 1915 г. англо-френските войски стъпват на нос Арибурну, където са спрени от 19-та дивизия под ръководството на Мустафа Кемал.
 
По време на десанта на войските на австралийския и новозеландския корпуси и други британски части на Галиполския полуостров в хода на Дарданелската операция, в най-отчаяния момент на сраженията, в утрото на 25 април 1915 г. в заповедта за деня към 57-ми полк Кемал пише: „Аз не ви заповядвам да атакувате, аз ви заповядвам да умрете. Докато ние умираме, други войници и командири ще могат да дойдат и да застанат на нашите места.“<ref>John P. Kinross. ''Atatürk: a biography of Mustafa Kemal, father of modern Turkey''. New York, 1965, стр. 90: «I„I don’t order you to attack, I order you to die. In the time it takes us to die, other troops and commanders can come and take our places.»</ref> Целият личен състав на 57-ми полк загива в хода на сражението<ref>John P. Kinross. ''Atatürk: a biography of Mustafa Kemal, father of modern Turkey''. New York, 1965, стр. 90 – 91</ref>. След този успех той е произведен в чин полковник. На 6 – 7 август 1915 г. английските войски отново извършват десант в залива Сувла и отново са отблъснати. По-късно последват победи при Киречтепе (17 август) и при Анафарталар (21 август).
 
След битката за Дарданелите Мустафа Кемал командва войските в Одрин и Диарбекир. На 1 април 1916 г. е произведен в дивизионен генерал (генерал-лейтенант) и назначен за командващ на 2-ра армия. Под неговото командване, в началото на август 1916 г. армията успява за кратко да заеме Муш и Битлис, но скоро е отблъсната от руските сили.<ref>[http://www.world-history.ru/events_about/2058.html Първа световна война]</ref><ref>[http://www.hrono.ru/biograf/bio_a/ahmet_izzet.html Ахмет Изет паша]</ref>.
Ред 142:
====Турско-арменска война (1920)====
{{основна|Турско-арменска война}}
Решаващо значение за военните успехи на кемалистите против арменците, а впоследствие и против гърците, има значителната финансова и военна помощ, оказана от [[Болшевик|болшевишкото]] правителство на [[РСФСР]], започнала от есента на 1920 г. и продължила до 1922 г.<ref>В. Шеремет. ''Босфор.'' Москва, 1995, стр. 241</ref> Още през 1920 г., в отговор на писмо на Кемал до [[Ленин]] от 26 април с молба за помощ<ref>«Международная„Международная жизнь»жизнь“. Москва, 1963, № 11, стр. 147 – 148</ref>, правителството на РСФСР изпраща на кемалистите 6 хиляди винтовки, над 5 млн. патрона, 17 600 снаряда и 200,6 кг [[злато|златни]] слитъци<ref>«Международная„Международная жизнь»жизнь“. Москва, 1963, № 11, стр. 148</ref>.
 
При сключването на [[Московски договор|Договора за дружба и братство]] на 16 март 1921 г. в Москва между двете страни също така е постигнато съгласие за оказването на анкарското правителство на безвъзмездна финансова помощ, както и помощ под формата на оръжие, в съответствие на което руското правителство изпраща на кемалистите в течение на 1921 г. 10 млн златни рубли, над 33 хил. винтовки, около 58 млн. патрона, 327 картечници, 54 артилерийски оръдия, над 129 хил. снаряда, саби, противогази и голямо количество друго военно снаряжение<ref>«Международная„Международная жизнь»жизнь“. Москва, 1963, № 11, стр. 148</ref>. През 1922 г. руското болшевишко правителство прави предложение<ref>«Международная„Международная жизнь»жизнь“. Москва, 1963, № 11, стр. 146</ref> за изпращане на представители на правителството на Кемал на [[Генуезка конференция|Генуезката конференция]], което означава фактическо международно признание.
 
Писмото на Кемал до Ленин от 26 април 1920 г. гласи: „Първо. Ние приемаме задължението да обединим цялата наша работа и всички наши военни операции с руските болшевики, имащи за цел борба с [[Империализъм|империалистическите]] правителства и освобождението на всички угнетени под тяхната власт...“<ref>Международная жизнь. Москва, 1963, № 11, стр. 147</ref> През втората половина на 1920 г. Кемал планира създаването на контролирана от него турска комунистическа партия – за получаването на финансиране от [[Коминтерн]]а, но на 28 януари 1921 г. цялото ръководство на турските комунисти е ликвидирано по негова заповед<ref>В. Шеремет. ''Босфор.'' Москва, 1995, стр. 228</ref>.