Снежина (село): Разлика между версии

Според данни от Държавно лесничейство „Провадия“, в чиято територия попада и значителна част от землището на село Снежина, се намира в територията на Европейско-континенталната климатична област и Умерено-континенталната климатична подобласт. Намира се в източния климатичен район на Дунавската хълмиста равнина. Континенталният характер е по-смекчен и се доближава повече до климата на Северното Черноморие. Зимата е сравнително студена, пролетта е по-хладна, а лятото е не толкова горещо. Средната температура през януари се движи между -2° и 1°. Снежната покривка е сравнително устойчива. Общият брой на дните със снежна покривка е от 30 до 45. Сумата на валежите е най-малка през зимата и най-голяма през лятото. Вегетационният период е 6 – 7 месеца. Годишната сума на валежите в този район е 500 – 530 мм. Ветровете са разнообразни, относително постоянни са северозападните и западните – през пролетта предизвикват затопляне, през лятото носят валежи. Сравнително често духа и североизточен вятър – студен през зимата и горещ през лятото.

Снежина е село богато откъм водни ресурси. В землището на селото се намира напоителна система „Снежина“. Водите на системата се осигуряват от р.река Главница, десен приток на р.река Провадийска. Отокът на реката се регулира в язовир „Снежина“. Обхванатата площ за напояване със съхранена в момента инфраструктура е 850 ха. Водите за напояване се подават гравитачно. Значение за водоснабдяването и наличието на достатъчно вода за пиене и комунално-битови нужди има изворът „Баш бунар“, който осигурява нужната вода за селата Снежина и Градинарово.

* Историческо място „Хамбарлък“, обявено със заповед № 183/06.12.1963 на МГГП с обща площ 2,0 ха. Издълбани в скалите хамбари (долиуми) от IV-V век.

Село Снежина е възникнало от две стари селища – в местностите „Андъка и „Крестеви“ (Кръстево). Най-развито и с най-важна роля е Кръстево. То било тясно свързано с яката средновековна крепост построена на възвишение „Хамбарлъка“, наречена „Кръстовица“, а на турски „Кирис давиче“. В тази местност са открити големи ями, издълбани в порестия варовик или скалата, с формата на старинни глинени съдове, известни още с названието „долиуми“. От тях е дошло и името на местността „Хамбарлъка“ (хамбари), защото тези дупки са служели за зърнени складове и водни резервоари. Под крепостта в малката долина на Крива река лежат останки от старото село Кръстево. В началото то било разположено на висока скална тераса, но после се е преместило в равнината от двете страни на реката. Селото има тракийски произход, за който свидетелстват двете тракийски могили. В края на XVII век най-вероятно след разбойническо нападение, последвано от опожаряване, село Кръстево изчезва. От предание се знае, че останалите живи хора положили основите на сегашното село Снежина, но има и друга теориатеория, че двете села са съществували паралелно и оцелелите хора от Кръстево са намерили прием в Снежина. Първият опит за географски и икономически очерк на селото е направен от Василка Марчевич Панайотова през 1905 г. Тя е била учителка в село Снежина. Записва своя очерк в Летописната книга на училището. В този очерк тя представя селото с името Кар-ягдъ (сняг заваля), наречено така от турско време поради обстоятелството, че когато в околността валяло дъжд, в селото валяло сняг. Проф. Милетич обаче го нарича Каръ-Ягдъ, което значи „жени заваляха“. Това твърдение поражда друго обяснение за произхода на името на селото. Жени, чиито мъже са били избити, а селото опожарено, дошли (заваляли) край големия извор в селото Баш-бунар. От 1934 г. селото носи българското име Снежина.

През 1676 г. се споменава село с името Каръ-ягдъ, отбелязано с 35 къщи на неверници, обложени с данък „джизие“. Турци в Снежина са дошли главно в периода на турската колонизация на този край. Броят на българите през този период намалял, защото условията за живот били много тежки, а и много жители се изселили в БесарбияБесарабия. Поради размирното време през периода на Руско-турските войни (1773 – 1774 и 1828 – 1829 г.) има сведения, че селото е било изоставено от българското население, докато стихнат размириците. През този период е открита и черква през 1874 г. Когато българите я строили, казвали пред турските власти, че строят училище. До голямата сграда на черквата построили и една кирпичена стая в която през 1875 г. започнали и първите учебни занятия.

През 1935 г. се ремонтира стара сграда, която е служила за кметство, и се пригодява за читалище. След това започват и първите театрални представления. Първи кмет след освобождението станал Коджа Андрей. Известно е че през Балканската и Първата световна война селото праща войниивоини на фронта. През 1911 г. се създава организация на БЗНС, а през 1920 г. е основана Кредитна кооперациям наречена „Напредък“. През 30-те години на XX век Снежина се счита за „Кючук Париж“ на околията с многото си майстори занаятчии:бъчвари, зидари, шивачи, кожухари, коларо-железари и дърводелци.

През 1946 г. под ръководството на кмета Демир Георгиев жителите на селото подаряват 100 дка от Кайряшката кория за построяване на околийски пионерски лагер, който от 1970 г. носи името на писателя Иван Василев, чийто гроб и бюст паметник се намират в него. Околийският пионерски лагер привлича значителен брой посетители и дълги години е цънтърцентър за почивка на ученици и за военно обучение. През юни 1983 г. за две седмици там пребиваваха групи от следните училища:

През август 1950 г. се основава ТКЗС в село Снежина, а през 1958 г. селото е електрифицирано. Построява се кравеферма, зеленчукова и овощна градина. Така се засилват земеделството и животновъдството, създават се работни места за населението и се спомага за замогването на жителите на село Снежина. През 1959 – 1961 г. се построява язовир „Снежина“, който напоява 11х. дка земя. През 1964 г. е открита новата сграда на читалището в село Снежина с името „Извор. Новата сграда създава много добри условия за културно-просветна дейност. Процъфтява художестве-натахудожествената самодейност. Този период е най-силен в развитието на селището в икономическо и културно отношение.