Уикипедия

Свети Георги (Кюстендил): Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Ред 13:
| тип на сградата = кръстокуполна църква
| архитектурен стил = византийски
| време на изграждане = ХХI-ХІХІI век
| реликви =
| съвременен статут = недействащ храм, паметник на културата
Ред 21:
'''„[[Георги Победоносец|Свети Георги]]“''' е [[Средновековие|средновековна]] [[Българска православна църква|българска]] [[Църква (сграда)|църква]] в град [[Кюстендил]].
 
Църквата се намира в [[кюстендил]]ския квартал [[Колуша]] в подножието на планината [[Осогово]]. Колуша (средновековното селоселище КоласияКолуша) е седалище на кюстендилския митрополит по времето на [[Османската империя]].
 
== История, особености ==
Ред 29:
Църквата е кръстокупоолна, от типа „вписан кръст“, с размери 10 метра дължина без притвора и ширина – 8,70 метра. Изградена е върху каменни основи от тухли, с т.н. „скрити редове“, техника, при която редовете тухли са замазани през един по фасадите. Куполът и стените завършват с подпокривен двуреден [[корниз]] тип „вълчи зъб“.
 
Според архитектурните ѝ особености и неотдавна разкритите средновековни стенописи, датирането ѝ може да се отнесе към [[1011 век|края на ХXI]] – -[[1112 век|началото на XIXII век]]. Тя е национален паметник на културата с голяма археологическаархитектурна, художествена и историческа стойност като най-старата запазена средновековна църква в Югозападна България. Във вътрешността ѝ са разкрити стенописи от началото на [[12 век|XII]], [[15 век|XV]]-, [[16 век|XVI]] и [[19 век|XIX век]], представляващи редки паметници на църковната живопис. Средновековната иконография, дело на майстори зографи от [[Солунска школа|Солунската школа]], е представена от християнските светци – [[Пантелеймон (светия)|Пантелеймон]] и [[Ермолай]], [[Дамян и Козма]], [[Мина Котуански|Мина]] както и от светиците [[Варвара (светица)|Варвара]], [[Неделя (светица)|Неделя]], [[Петка Българска|Петка]] и [[Екатерина]]. Най-добре запазеният образ е на [[Николай Мирликийски |Св. Никола]]. От [[15 век|XV]]-[[16 век|XVI в.]] са иконитестенописите на [[Сава Сръбски]] и [[Йоан БабтийскиКръстител]]. Съществува предположение, че тук се намира гробът на българския цар [[Михаил III Шишман]], убит в [[Битка при Велбъжд|битката при Велбъжд]] през [[1330]] г.
 
Първата реставрация на църквата е направена следСлед Освобождението – презмежду 1878 – 1882 г. Катоцърквата действащае църкваобновена. къмКъм нея е построена допълнителна част – сводест покрив, преддверие и камбанария. Стените отвън и отвътре са покрити с нова мазилка и изписани от местни и самоковски майстори.▼
По-голямата част от експонатите принадлежат на Възрожденската иконопис от края на [[19 век|XIX век]]. В непосредствена близост до църквата е възрожденската сграда, където са експонирани част от запазените възрожденски икони и други паметници на църковната живопис. През XIX в. църквата е разрушена до основите на сводовете. През 1878 – 1880 г. е възстановена от ктитора дядо Стоян от с.Колуша.▼
 
▲По-голямата част от експонатите принадлежат на Възрожденската иконопис от края на [[19 век|XIX век]]. В непосредствена близост до църквата е възрожденската сграда, където са експонирани част от запазените възрожденски икони и други паметници на църковната живопис. През XIX в. църквата е разрушена до основите на сводовете. През 1878 – 1880 г. е възстановена от ктитора дядо Стоян от с.Колуша.
 
Средновековните стенописи са редки паметници, носещи характерните черти на монументалната [[Византия|византийска]] живопис в България, а възрожденските – разширяват и обогатяват представите за българската църковна живопис от този период. Църквата притежава голяма историческа, художествена и архитектурна стойност.
Line 42 ⟶ 44:
 
== Реставрация ==
▲Първата реставрация на църквата е направена след Освобождението – през 1878 – 1882 г. Като действаща църква към нея е построена допълнителна част – сводест покрив, преддверие и камбанария. Стените отвън и отвътре са покрити с нова мазилка и изписани от местни и самоковски майстори.
 
Първите проучвания на църквата са извършени през 1906 г. от акад. Йордан Иванов. През 1921 г. църквата е проучена и от А.Грабар, а през 1931 г. и от Н.Мавродинов.
Line 57 ⟶ 58:
 
== Литература ==
* [[Йордан Иванов| Иванов, Йордан]]. Северна Македония. Исторически издирвания, София, 1906 г.
* [[Андрей Грабар|Грабар, Андрей]]. Няколко средновековни паметници из Западна България. ГНМ, 1921 г.
* [[Никола Мавродинов| Мавродинов, Никола]]. Еднокорабната и кръстовидната църква по българските земи до края на XIV век. София, 1931 г.
Line 70 ⟶ 71:
* Мазакова, Аблена. Проучване, реставрация и експониране на средновековните стенописи в църква „Св. Георги“, Колуша, Кюстендил. Известия на Исторически музей, Кюстендил. Т. XIV. 2007.
* Мавродинова, Лиляна. Още за средновековната църква в Колуша, Кюстендил /Ктитори, светец-покровител и дата на сградата и на първите два стенописни слоя/. Известия на Исторически музей, Кюстендил. Т.XIV. 2007.
* Митов, Я. Средновековната църква "Св. Георги" в Кюстендил. Кюстендил 2016.
 
== Галерия ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Свети_Георги_(Кюстендил)“.