Разлика между версии на „Николай Павлович“

м
Премахнати редакции на 77.238.85.92 (б.), към версия на Пища Хуфнагел
м (Премахнати редакции на 77.238.85.92 (б.), към версия на Пища Хуфнагел)
Още в края на 70-те години Николай Павлович не вижда своята реализация като художник и прави постъпки да бъде назначен като училищен инспектор. През 1879 г. той заема тази длъжност благодарение на неговия приятел от родния му град Свищов [[Димитър Атанасович]], чийто брат д-р [[Георги Атанасович]] е министър на образованието. На тази длъжност художникът остава до края на живота си през 1894 г.
 
През 80-те години на 19. век Павлович повече не се връща към многофигурните исторически композиции. Той работи по теми свързани със съвременната българска история като „България, Тракия и Македония, разделени от Берлинския конгрес“, [https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/7/7a/Syedinena_Bylgaria_-_Litografia_na_N.Pavlovich.JPG „Съединението на Северна и Южна България“], българския герб. Тези композиции много бързо стават емблематични и са използвани за широк асортимент предмети за битова употреба като подноси, ковьори, шишета.
 
През 1886 г. по свой проект построява ателие близо до Докторския паметник.