Разлика между версии на „Стара Рашка“

3432 байта изтрити ,  преди 4 години
махам твърдения без източник; факт
(махам твърдения без източник; факт)
 
== Обхват ==
{{факт|[[Област]]та заема [[територия|териториите]] на две от общо четирите сегашни сръбски [[община|общини]] ([[Нови Пазар (община)|Нови пазар]], [[Тутин (община)|Тутин]]) от [[Рашки окръг]] и всички общини в [[Моравишки окръг]] и [[Златиборски окръг]] на [[Западна Сърбия]], в т.ч. земите по горното поречие на [[река]] [[Рашка (река)|Рашка]] и горното течение на [[Ибър (река)|Ибър]].|2016|12|29}}
 
{{факт|Това е хълмист и горист планински край с население от близо половин милион.|2016|12|29}} Най-характерната особеност на ужичкия край е специфичния [[йекавски]] [[ужички говор]] припадащ към [[Херцеговина|херцеговинския]]. <ref>„Под Ужичким крајем подразумевају се предеоне целине: [[Златибор]], [[Косерич|Ужичка Черна гора]], [[Стари Влах]], [[Баина Баща|Соко]], [[Пожега|Пожешка котловина]], [[Сръбска Морава]], [[Полимие]]то и [[Чачак]], које чине област с неким посебним географским, унеколико и етнографским одликама у оквиру Србије.“ – Р. Познановић, „Традиционално усмено народно стваралаштво Ужичког краја“, Посебна издања Етнографског института САНУ 30/1, Београд 1988, стр. 24 – 25</ref> {{факт|Типично за този край е и масовото използване на [[сръбска латиница]], която характерна [[диграфия]] в сръбския език е типично разпространена и в съседната [[Босна и Херцеговина]].|2016|12|29}}
 
== История ==
{{факт|Стара Рашка обозначава стара сръбска териториална ядка, влязла в състава на еклектичната до [[Дежевско споразумение|дежевското споразумение]] [[средновековие|средновековна]]та държава на [[Неманичи]]те, известна още и&#768; като [[Велико княжество Сърбия]]. След като [[Стефан Неманя]] разбива на [[Косово поле]] силите на брат му [[Тихомир Завидович|Тихомир]], през [[1170]] г. той заема и&#768; неговите владения по поречието на реката, станали известни постфактум под [[име]]то ''Стара Рашка''. По този начин Стефан Неманя обединява бившите владения на брат си Тихомир с владените от него територии по [[Поибрие]]то. Обединените владения на Стефан Неманя се превръщат в бъдещо териториално ядро на великото жупанство Рашка, което обаче слабо се интересува от сръбските земи на запад и насочва експанзията си към отвоюването от Византия на т.нар. [[западни български земи]].|2016|10|28}}
 
{{факт|В западния край на областта е локализирана [[Достиника]] – първото общосръбско средище и център на [[сръбски земи|сръбските земи]] през ранното средновековие по време на [[Властимировичи]]те. Досамите граници на Стара Рашка, т.е. източно от нея, се намира [[Първа българска държава|старобългарска]]та, а по-сетне [[Византия|византийска]] погранична [[крепост]] [[Рас]].|2016|10|28}} В [[Дежево]], северозападно от Рас и на българска територия, е семейната гробница на старите Неманичи. <ref>[http://www.novosti.rs/vesti/naslovna/reportaze/aktuelno.293.html:444423-Novi-Pazar-Zaboravljeno-groblje-Nemanjica Нови Пазар: Заборављено гробље Немањића („Вечерње новости“, 16. јул 2013)]</ref>
 
== Значение ==
{{факт|По време на [[османско робство|османското робство]] областта е обозначавана от [[Австро-Унгария|австро-унгарската]] [[историография]] и&#768; като [[Санджак (област)|Санджак]]. Тя с [[Новопазарски санджак|Новопазарския санджак]], и&#768; като обособена част от [[османска]]та [[административна единица]], придобива огромно [[геополитика|геполитическо]] значение по време на т.нар. [[Източна криза]] в края на [[19 век]].|2016|10|28}}
 
== Източници ==