Инквизиция: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м без right/дясно в картинки (x2) |
Редакция без резюме Етикети: Визуален редактор Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение |
||
Ред 9:
Инквизицията е бил независим от гражданските съдилища съд, а инквизиторите били назначавани от папата и са били отговорни единствено пред него. Съдопроизводството се водило тайно, като се използвали мъчения. Понякога осъдените са понасяли публично изгаряне на клада – т.нар. (акт на вярата) [[Аутодафе]]. Ето защо, думата „инквизиция“ в днешния свят, (преувеличено, имайки предвид броя на осъдените), е придобила значение на мъчение, а думата „трибунал“ – на обществен съд.
В [[Испания]] Инквизицията става и кралско учреждение през [[1480]] г. Обвързването на държавната и религиозната власт става по времето на обединителите на [[Испания]] [[крал]] [[Фердинанд Арагонски|Фердинанд]] и [[кралица]] [[Изабела Кастилска|Изабела]]. През първите 18 години от въвеждането ѝ са изгорени на клада над 10 хиляди души (от население над 5 милиона), в т.ч. еретици, обратни, [[евреи]] и [[мюсюлмани]], приели мнимо християнството и придобили известност с наименованията [[марани]] и [[мудехар]]и. Активна дейност това учреждение развива до [[1808]] г., като през този период само в [[Мадрид]] са изгорени около 32 хиляди осъдени, а други 300 хиляди са понесли други тежки наказания. Последното изгаряне на клада в Испания става през [[1826]] г., а през [[1834]] г. Инквизицията е отменена.
С годините дейността и предметът на преследване на Трибуналите се променя. Ако през [[13 век|13]] – [[15 век]] тя е насочена към ереста като антидържавно явление и способства за укрепване на кралското учреждение, то през периода на [[Ренесанс]]а преследва и еретичната мисъл. През [[16 век|16]] – [[17 век]] Инквизицията се явява едно от средствата на [[Контрареформация]]та.
| |||