Келти: Разлика между версии

Названието '''келти''' обхваща [[племе]]ната и [[Етническа група|народите]], говорещи [[протокелтски език|протокелтски езици]] - специфична група от [[Индоевропейски езици|индоевропейското езиково семейство]]. Историци и археолози употребяват названието ''келти'' в етнографски смисъл, говорейки за ''келтска'' материална култура и социална организация. Макар чеи келтските племена да са използвали обединяващото ги наименование, общо келтско самосъзнание през [[Античност]]та не може да бъде установено, също както и културна наследственост между древните келтски племена и говорещите днес келтски езици [[етнос]]и<ref>Домарадски, Мечислав. “Келтите на Балканския полуостров (IV–I век пр.н.е.).” 1984. </ref>. Най-голямото си разселване келтите преживяват през V до I век пр.н.е., когато населяват обширна територия от [[Британски острови|Британските острови]] до [[Мала Азия]]. Впоследствие те са подложени на натиск от [[Римска империя|римляните]] и други народи и отстъпват повечето региони, които обитават, или биват асимилирани.

Културата на келтите достига разцвет през [[5 век пр.н.е.]] Има връзка с цивилизациите на Балканския полуостров и Мала Азия, а след покоряването на Галия от [[Цезар]] келтското население е подложено и на романизация, но келтите запазват оригиналния характер на изкуството си. С термина „''[[латенска култура]]''“ се обозначава културата, чиито носители са келтските племена, обитавали през [[Желязна епоха|желязната епоха]] днешни Франция, Швейцария, Австрия, Чехия, Словакия, Сърбия, Хърватия, Словения, Северна Италия и част от Великобритания. Наречена е по името на гр. [[Ла Тен]], в Швейцария, където са намерени характерните за нея паметници. Латенската култура влиза във взаимодействие с тракийската, особено след създаването на [[Келтско царство|Келтското царство]] през 3 век пр.н.е. В рамките на индоевропейското езиково семейство езикът на древните келти е най-близък до италийския език, но съществуват също връзки и с германския, което е много вероятно, като се има предвид разположението на прародината на келтите и германите. Запазени са келтски думи в произведенията на [[латински]]те и [[гръцки език|гръцките]] автори, а също така и повече от шестдесет известни надписа от континентална Европа. Освен думи са известни и голям брой келтски [[топоним]]и, [[ороним]]и, лични имена и др.<ref>Francisco Villar, Gli Indoeuropei e le origini dell'Europa, Bologna, Il Mulino, 1997, ISBN 88-15-05708-0. p. 445.</ref> При археологически разкопки на тези места са открити свидетелства като метални украси, оръжие, предмети с религиозен характер и др. Орнаментите са с геометрични (спирали, окръжности, елипси, плетеници) или животински изображения. Характерна черта на келтските племена е строежът на укрепени градове -, първите в Европа — келтските ''[[Опидум|опида]]'' ({{lang-la|oppidum}} - обитавано, укрепено място). Според Плиний [[калайдисване]]то е келтско изобретение, а също така те въвеждат за обработването на земята ралото с железен палешник и изобретяват [[плуг]]а и [[шпори]]те.