Световна революция: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
LordBumbury (беседа | приноси) м интервал преди запетая |
→По време на Октомврийската революция и през ленинизма: руски кавички -> български кавички редактирано с AWB |
||
Ред 47:
Да се спечели за идеите на Коминтерна мнозинството от работническата класа „на книга“ е лесно, а в живота се оказва невъзможно.
За болшевистките ръководители на Октомврийската революция от 1917 г. тя представлява само първият етап или първото звено от световната революция, чиято ера тя открива. През 1917 г. за тях това е въпрос на няколко месеца. След 5-6 години се превръща във въпрос на няколко години. Но всъщност се сменят само сроковете за осъществяването ѝ, а не самата прогноза или оценка на епохата. През 1915 г. Ленин счита, че империалистическата война е открехнала вратата към социалистическата революция. Той напомня за това в един от своите последни текстове („За нашата революция”,от 16.01.1923 г.).), според който революцията е пряко свързана с първата световна империалистическа война. Когато Ленин, намирайки се на 4 април в Петроград, възкликва:''”Да живее световната социалистическа революция!”'',той изрича не сантиментално пожелание, а прави политическа прогноза, основаваща се на анализа за развитието на световния капитализъм. В своя труд ''„Империализмът като висш стадий на капитализма”'',написан в началото на 1916 г., той утвърждава,че концентрацията на капитал в големите банки, контролирани от монополите, засилва максимално всички социални антагонизми и следователно открива периода на острата криза на ''„паразитния и загниващ капитализъм”''<ref>[http://lib.rus.ec/b/69835/read#t9
Започвайки от декември 1924 г., когато Сталин ”изобретява” прословутата теория за построяването на социализма в една страна отделно от международното разделение на труда, и досега в СССР се смята като правило на добрия тон да се утвърждава обратното: че с въвеждането на НЕП (нова икономическа политика),Ленин е започнал да се отдалечава от перспективата (на утопическата) световна революция, от която той фактически се отказва към края на живота си и, за която се хваща Троцки, който мечтае системно да разпространява революцията с всички средства, в това число и военни.
Последният публикуван ленински текст ''„По-добре да е по-малко, но да е по-добре”'' напълно опровергава това утвърждение. В този труд, насочен срещу ръководената от Сталин Работническо-селска инспекция, той посочва, че пред СССР стои целта да се задържи до победата на социалистическата революция в по-развитите страни. Той неизменно се връща към мъчителния въпрос: ''”Ще можем ли да се задържим при нашето дребно селско производство, при нашето разорение дотогава, докато западноевропейските капиталистически страни завършат своето развитие към социализъм?”'' <ref>[http://www.pkokprf.ru/data/37/1.htm
И добавя: ''”Интересна ни е онази тактика,към която трябва да се придържаме ние...за да попречим на западноевропейските контрареволюционни страни да ни задушат.”''<ref>[http://www.pkokprf.ru/data/37/1.htm
Анализът, правен от Троцки на световната революция, е основан главно на същите предпоставки, както и при Ленин. И в това безусловно е причината за тяхното сближаване през 1917 г.- след толкова години остра полемика по въпросите на партийното строителство.
|