Отваря главното меню

Промени

[[File:Burned town after Second Balkan War in 1913, Kilkis, Greece.jpg|мини|250п|Опожареният [[Кукуш]]. Този български град и десетки села в околностите му са опустошени от гръцката армия след победата и&#768; на 21 юни (стар стил).<ref>{{Харв|Карнегиева анкета|1995|loc=[http://www.kroraina.com/knigi/karnegi/glava2_3.html 92 – 94]}}</ref> Населеният предимно с гърци град [[Сяр]] е опожарен от българите. Тези и други събития като кланетата над гърци в [[Доксат]] и [[Демир Хисар]] стават повод за взаимни обвинения след войната.<ref>{{Харв|Карнегиева анкета|1995|loc=[http://www.kroraina.com/knigi/karnegi/glava2_2.html#Doksat 74 – 88]}}</ref>]]
 
На 18 юни сърбите минават в контранастъпление и нанасят тежък удар по десния фланг на Четвърта армия ([[Седма пехотна рилска дивизия|7-ма пехотна рилска дивизия]]), който отстъпва обратно през Злетовска река към [[Кочани]]. Този сръбски успех е неутрализиран от [[Криволашка битка (1913)|победата]] на лявото българско крило ([[Втора пехотна тракийска дивизия|2-ра пехотна тракийска дивизия]]) при [[Криволак]] (21 юни).<ref>{{Харв|Ратковић|1972|loc=273 – 282}};{{Br}}{{Харв|Дървингов|1925|loc=612 – 614, 619 – 620, 627 – 628, 634 – 637}}</ref>, но самото то е застрашено в тил от гърците. Възползвайки се от превъзходството си в хора и артилерия, гръцкото командване съсредоточава силите си за последователни удари по разтеглената отбрана на Втора армия. Пръсната от [[Струма]] до [[Вардар]], тя не успява да окаже ефективен отпор. На 21 юни позициите и&#768; са пробити на две места в центъра – [[Битка при Лахна|при Лахна]] (на [[Круша (планина)|Круша планина]]) и [[Битка при Кукуш|при Кукуш]].<ref>{{Харв|Христов|1922|loc=74, 77 – 83}}</ref> На 23 юни дясното и&#768; крило (3-та [[Трета пехотна балканска дивизия|балканска]] и 2-ра [[Шеста пехотна бдинска дивизия|бдинска]] [[бригада]]) търпи [[Битка при Дойран (1913)|поражение при Дойран]].<ref>{{Харв|Христов|1922|loc=83 – 85}}</ref> Българите отстъпват през [[Беласица]] и [[Струма]]. Преследващите ги гърци пресичат (26 – 27 юни) линията [[Струмица]]—[[Петрич]], по която преминават основните комуникации на българските войски, сражаващи се срещу сърбите.<ref>{{Харв|Христов|1922|loc=89 – 92}}</ref> Четвърта армия успява да се изтегли своевременно към [[Калиманци (Общинаобщина Виница)|Калиманското]] плато, но оставя в сръбски ръце Кочани, [[Щип]], [[Радовиш]] и ред други градове.<ref>{{Харв|Ратковић|1972|loc=284 – 287}};{{Br}}{{Харв|Дървингов|1925|loc=656 – 657, 664 – 665}}</ref>
 
==== Операции между Дунав и Осогово ====