Летателен апарат: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
LordBumbury (беседа | приноси) м интервал преди запетая |
→История: руски кавички -> български кавички редактирано с AWB |
||
Ред 11:
В [[Ал-Андалус|мюсюлманска Испания]] по времето на управлението на [[Умаяди]] в [[Кордовски халифат|Кордовския халифат]] е регистриран опит за полет на [[арабски]]я учен и изобретател Абас ибн Фарнас<ref>[http://www.uh.edu/engines/epi1910.htm 'Abbas Ibn Firnas". John H. Lienhard. The Engines of Our Ingenuity. NPR. KUHF-FM Houston. 2004. No. 1910.]</ref>. В 852 година безразсъдният храбрец Армен Фирмен прави крила, изработени от [[плат]], опънати върху дървени подпори. С този изглеждащ като [[чадър]] апарат Армен скача от минарето на Голямата джамия в [[Кордоба (Испания) | Кордоба]] - доколкото апаратът не може да лети, той забавя падането му и храбрецът получава само леки наранявания. Неговото устройство е по-скоро прототип на съвременните [[парашут]]и. Абас ибн Фарнас наблюдава полета. Според други източници Армен Фирмен е светското име на самият Абас ибн Фарнас.
Двадесет и пет години по-късно, през 875 година, на 65-годишна възраст, Фарнас разработва подобрен дизайн, който за първи път включва елементи на управляем полет. Той взима рамка с крила, което вероятно е първият делтаплан, и слиза от малък хълм като остава във въздуха няколко минути. По други източници ползва крила от голяма птица за летенето и преминава няколкостотин метра. При кацането си наранява гърба, което може да е причина да почине след 12 години. След полета той заявява, че кацането може да бъде подобрено като се постави опашка.<ref>[[Lynn Townsend White, Jr.]] (Spring, 1961).
[[Файл:Leonardo Design for a Flying Machine, c. 1488.jpg|мини|ляво|Махолета на Леонардо да Винчи]]
Ред 20:
Човечеството винаги е гледало към небето и птиците, които го владеят. Мечтата за полет от хората е вечна. Това е причина и почти всички народи да създават легенди за това. Някои от тях са пряко свързани с исторически личности, но други не са. Със сигурност може да предполагаме, че храбреци, които правят опити е имало навсякъде. В българската легенда [[майстор Манол]] след като е затворен в минарето, което е построил, си прави крила и отлита. В центъра на [[Разград]] има построен паметник на майстора. Такива легенди има и в руския фолклор, румънския фолклор и други.
През XVII век турският пътешественик Евлия Челеби заявява, че през 1630-1632 г. той вижда един турски учен Ахмед Чалаби Хезарфена да прелита [[Босфор]]а на машина с крила. Той скача от кулата [[Галата (кула)|Галата]] (височина 55 m) в [[Истанбул]] и прелита на разстояние около 3 километра, като каца от другата страна на Босфора без никакви наранявания.<ref name=Terzioglu>Arslan Terzioglu (2007).
През 1670 година, Франческо де Лана-Терзи публикува работа, които предлага технология на полет на устройство по-леко от въздуха от сфери, в които се създава вакуум, който е по-лек, отколкото въздуха, и ще повдигне дирижабъла във въздуха. Въпреки това, той не взема предвид факта, че тези сфери ще бъдат смазани от [[налягане]]то на въздуха.
|