Уикипедия

Георги Вазов: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Ред 5:
| починал-дата = [[13 август]]
| починал-година = [[1934]]
| описание = Генерал-лейтенант Георги Вазов. Източник: ДА "Архиви"„Архиви“
| прякор =
| роден-град = [[Картинка:Ottoman Flag.svg|20px|border|Национално знаме на Османската империя]] [[Сопот]]
Ред 13:
| преданост = [[Картинка:Flag of Bulgaria.svg|20px|border|Национално знаме на България]] [[България]]<br /> [[Картинка:Flag of Russia.svg|20px|border|Национално знаме на Русия]] [[Русия]]
| въоръжени сили =
| години на служба = 1880 - – 1913
| звание = [[Генерал-лейтенант]]
| войсково поделение =
Ред 26:
 
== Биография ==
Георги Вазов е роден на [[17 януари]] (5 януари стар стил) [[1860]] г. в [[Сопот]].<ref name="ташев">{{ташев|73- – 74}}</ref> Той е 5-то дете в семейството на търговеца Минчо Вазов и Съба Хаджиниколова-Вазова. Той е брат на писателя [[Иван Вазов]], лекаря [[Кирил Вазов]], генерал-лейтенант [[Владимир Вазов]], политика [[Борис Вазов]]. Баща е на режисьора [[Александър Вазов]] и чичо на политика [[Иван Вазов (политик)|Иван Вазов]].
 
Вазов отраства в сравнително заможно семейство. Баща му Минчо Вазов е крупен търговец и предприемач, собственик на някои от най-големите [[дюкян]]и в центъра на Сопот, търгуващ и във [[Влашко]].<ref>'''Митев''', с. 13</ref> През 1866 г. най-големият брат от семейството Иван отвежда младия Георги във „взаимното училище“ в [[Клисура]] при даскал [[Начо Труфчев]]. <ref>'''Митев''', с. 14</ref> За „школото“ Георги Вазов разказва:
Ред 35:
След потушаването на въстанието през есента на същата година Минчо Вазов решава да изпрати сина си Георги в [[Олтеница]], [[Румъния]] при брат си Кирил. Там той остава една година и учи в българското училище.
 
=== Руско-турска война (1877 - – 1878) ===
По време на [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война]] от 1877- – 1878 г. Георги Вазов работи като писар в руската администрация в [[Свищов]].<ref name="ташев"/>
 
=== След освобождението (1878 - – 1884) ===
През пролетта на 1878 година под ръководството на губернатора на Свищов [[Найден Геров]] се провежда конкурс, благодарение на който 10 момчета имат възможност да учат в Одеското юнкерско училище в [[Русия]]. Един от десетте щастливци е и Георги Вазов. В началото на месец май групата е събрана и бъдещите юнкери се подготвят за заминаване за Одеса. Пристигат там през юни и започват своята три месечна подготовка за полагане на приемните изпити във Военното училище. Строевата му подготовка преминава като „доброволец“ в 55-и подолски полк на Одеския гарнизон. Вазов полага изпита си на 1 септември 1878 г. и след като е приет е зачислен в състава на 2-ра юнкерска рота. Проявява особени наклонности към военната тактика и артилерията. Завършва обучението си на 1 септември 1880 г. с чин [[старши портупей юнкер]] и се завръща в България.
 
При пристигането си във Варна в произведен в чин [[подпоручик]], с което е приравнен със завършилите втория випуск на [[Военното училище]] в София. На 8 октомври 1880 г. подпоручик Вазов в 1-ва на княз Алескандър дружина с длъжност субатльор офицер във 2-ра рота, а на 9 септември 1881 г. е назначен за завеждащ вещевия гарнизонен склад. Длъжността не се харесва на младия офицер и със съдействието на брат си [[Иван Вазов]], който по това време пребивавал в столицата на [[Източна Румелия]] - – [[Пловдив]], на 26 ноември с.г. той е прехвърлен в [[Източнорумелийска милиция|Източнорумелийската милиция]].
 
В Пловдив Георги Вазов е назначен на 11 декември 1881 г. отново като субатльор офицер в 1-ва пловдивска дружина. Усърдността и интелигентността на Вазов не остават незабелязани от [[генерал-губернатор]]а на областта [[Алеко Богориди]] и той е назначен за негов трети адютант.<ref name="ташев"/> Георги Вазов става част от свитата на княз Богориди при срещата му със султана в [[Цариград]] през 1882 година.
Ред 52:
След войната води курса по [[фортификация]] във [[Национален военен университет|Военното училище]] в [[София]].<ref name="ташев"/> През 1886 г. е сред ръководителите на проруския [[Преврат в България (1886)|преврат]], целящ детронацията на княз [[Александър I Батенберг]], а след контрапреврата емигрира в [[Русия]].<ref name="ташев"/> През 1888 г. завършва Николаевската военно-инженерната академия, след което остава на служба в руската армия.<ref name="ташев"/> Под негово ръководство е възстановена крепостта [[Кушка]] в [[Средна Азия]].
 
След размразяването на българо-руските отношения в края на 90-те години, през 1898 г. Георги Вазов е върнат на служба в [[Българска армия|Българската армия]]. През 1899- – 1900 г. работи във Военно-инженерната инспекция, след това е командващ 2-ра пионерна дружина (1900- – 1903 г.), началник на инженерните войски (1904- – 1905 г.) и инспектор на инженерните войски (1908 г.). През 1906 г. е повишен в първия генералски чин [[генерал-майор]]. По-късно е обвинен в [[корупция]] при доставките на взривни вещества и през май 1908 г. е уволнен от армията.<ref name="ташев"/>
 
=== Балканска война ===
При започването на [[Балканската война]] през есента на 1912 г. Георги Вазов е мобилизиран и е назначен за началник на военните съобщения и транспорта.<ref name="ташев"/> На [[22 ноември]]{{дата нов стил}} става военен губернатор на [[Лозенград]], а от [[1 февруари]]{{дата нов стил}} е началник на Източния сектор при [[Одрин]], който ръководи и по време на настъплението на съюзническите войски два месеца по-късно, при което Одрин е превзет.<ref name="ташев"/> На неговия участък са превзети първите фортове [[Айвазбаба]], [[Айджиолу]] и др. Участва в пленяването на [[Шукри паша]]. За участието си във войната генерал Вазов е награден с орден „[[Свети Александър (орден)|Св. Александър]]“ II степен, който му е връчен на 25 юни 1913 г. във военното министерство.
 
На 12 март 1913г1913 г. в 8 ч. 30 м. след пладне генерал-майор Георги Вазов - – началник на българските войски, обсаждащи Одрин в източния сектор издава своята забележителна заповед № 2887 за атака и овладяване фортовете на крепостта. Точка 6 от нея е останала в историята, тя и гласи:
{{цитат|Трябва да се помни, че в тази нощ е необходимо да се реши съдбата на Одринската крепост.<br />
Връщане назад няма!<br />
Ред 63:
Противникът трябва да бъде сломен!<br />
 
Напред ни чакат слава и мир, назад - – безчестие и смърт!}}<ref>[http://www.pan.bg/view_article-10-1000-PREVZEMANETO-NA-ODRINSKATA-KREPOST.html ПРЕВЗЕМАНЕТО НА ОДРИНСКАТА КРЕПОСТ НА 13 (26) МАРТ 1913 г., СПОМЕН НА ГЕНЕРАЛ-ЛЕЙТЕНАНТ ГЕОРГИ ВАЗОВ]</ref>
 
=== Междусъюзническа война (1913) ===
След започването на [[Междусъюзническата война]] ([[1913]]) Георги Вазов е назначен за министър на войната в [[Правителство на България (33)|правителството]] на [[Стоян Данев]] (11- – 17 юли{{дата нов стил}} 1913 г.) и в [[Правителство на България (34)|правителството]] на [[Васил Радославов]] (17 юли-4 септември{{дата нов стил}} 1913 г.) и е повишен в [[генерал-лейтенант]].<ref name="ташев"/> Подава оставката си заради политически различия и се уволнява от армията.
 
=== Обществена и политическа дейност ===
През септември 1914 г. е приет за член на „[[Славянско дружество|Славянското дружество]]“ - – дружество създадено през 1899 г. от български граждани за прослава на славянството и в частност в прослава Русия и другите държави спомогнали за [[Освобождение на България|Освобождението на България]]. Работи съвместно с изтъкнати руски интелектуалци за подобряване на руско-българските отношения. На 15 март 1915 г. 115 членове на Народната партия, в което число е и генерал Вазов изпращат писмо с молба за ненамеса на България във войната.
 
На 12 май 1915 г. е избран за общински съветник в София, на който пост остава до 1919 година.<ref name="ташев"/>
Ред 77:
През 1920 г. здравословното му състояние силно се влошава и той е принуден към края на годината да замине във [[Виена]] на лечение. Болестта му налага сложна хирургическа операция, която е извършена през февруари 1922 година. Рехабилитацията му трае почти две години, които той прекарва по санаториуми в [[Швейцария]], [[Германия]] и [[Италия]]. През 1922 година в [[Женева]] написва своите „Спомени от Балканската война“.
 
Георги Вазов се завръща в България на 24 май 1924 година, а 4 дена по-късно ръководството на опълченското „Дружество Одрин“ организира в негова чест тържество, на което е официално приет за член на дружеството. От анкетата направена през 1926 година от военното министерство се вижда, че Вазов се е отдал на работата си над историко-мемоарни съчинения. По това време са готови ръкописите на „Монография за участието на българите в Освободителната война“, „Спомени от Съединението и Сръбско-българската война“, „Укрепване на северната граница на България“ и „Българската флотилия“. През 1919 година генерал Вазов обнародва спомените си „В пустините на Средна Азия“. Генерал Вазов е автор на десетки статии в областта на военното дело.
 
Генерал-лейтенант Георги Вазов умира на 13 август 1934 г. в София.<ref name="ташев"/> Тленните му останки са поставени върху оръдеен лафет и под звуците на траурна военна музика е погребан в [[Централни софийски гробища|Централните софийски гробища]].
Ред 97:
* Народен орден „[[За военна заслуга]]“ III степен
* Орден „[[Свети Станислав (орден)|Св. Станислав]]“ III степен, Руска империя
* Орден „[[Свети Владимир (орден)|Св. Владимир]]“ IV степен, Руска империя
* Орден „[[Света Ана (орден)|Св. Ана]]“ I степен, Руска империя
 
== Библиография ==
Ред 107:
* {{cite book | last = Вазов | first = Георги | year = 1929 | title = Спомени от Балканските войни. История на едно 55-дневно министерствуване}}
* {{cite book | last = Вазов | first = Георги | year = 1938 | title = В пустините на Средна Азия}}
* {{cite book | last = Вазов | first = Георги | year = | title = Монография за участие на българите в Освободителната война}}
* {{cite book | last = Вазов | first = Георги | year = | title = Спомени от Съединението и Сръбско-българската война}}
* {{cite book | last = Вазов | first = Георги | year = | title = Укрепване на северната граница на България}}
* {{cite book | last = Вазов | first = Георги | year = | title = Българската флотилия}}
 
== Бележки ==
Ред 118:
* '''Митев''', '''Т.''', ''Генерал Георги Вазов'', София, 1983, Военно издателство
* '''Карастоянов''', '''Г.''', ''Генерал Георги Вазов'', София, 1964, Държавно военно издателство
* {{cite book | title = Съединението 1885 - – енциклопедичен справочник | publisher = Държавно издателство „д-р Петър Берон“ | location = София | year = 1985}}
 
== Външни препратки ==
* [http://www.vi-books.com/vis/vis3/10_prevze.htm Спомен за генерал Георги Вазов от сайта на Военното Издателство]
* [http://www.novinar.net/main.php?act=news&act1=mnenia&mater=MTY5ODszOA== "Георги Вазов - – победителят при Одрин", Людмила Габровска]
 
{{Сродни проекти начало}}
Ред 128:
{{Сродни проекти Уикиизточник|Автор:Георги Вазов}}
{{Сродни проекти край}}
{{нормативен контрол}}
 
{{пост списък|Министър на отбраната на България|27}}
{{Генерали от Третото българско царство}}
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Георги_Вазов“.