Уикипедия

Ерик Клептън: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Премахнати редакции на 46.10.37.129 (б.), към версия на 78.83.184.197
м обект в уикиданни, коректорски
Ред 6:
| рождено_име = Ерик Патрик Клептън
| псевдоним = Слоухенд
| наставка =
| роден_на = {{Дата на раждане и години|1945|3|30}}
| роден_в = [[Рипли]], [[Великобритания]]
| починал =
Line 17 ⟶ 15:
| свързани_изпълнители =
| влияния =
| сайт = [http://www.ericclapton.com/ ericclapton.com]
}}
 
'''Ерик Патрик Клептън''', [[Командор на Ордена на Британската империя|CBE]] ({{lang-en|Eric Patrick Clapton}}) е [[Обединено кралство|британски]] [[китара|китарист]], [[певец]] и [[текстописец]]. Той е единственият изпълнител, който е вписван три пъти в [[Зала на славата на рокендрола|Залата на славата на рокендрола]] – като член на [[Ярдбърдс]], [[Крийм]] и като самостоятелен музикант. Оставяйки значима следа в историята на блуса и музиката въобще, Клептън е считан за един от най-важните и влиятелни китаристи на всички времена, заемайки второ място в класацията [http://www.rollingstone.com/music/lists/100-greatest-guitarists-20111123/eric-clapton-20111122 | 100-те най-велики китаристи на всички времена] на списанието [[Ролинг Стоун]] и четвърти в класацията на [[Гибсън Корпорейшън | Гибсън]] - [http://www2.gibson.com/News-Lifestyle/Features/en-us/gibson-reveals-0528.aspx | 50-те китаристи на всички времена]. За неговиясвоя принос към музикалната култура през [[1994]] г. е удостоен със званието Офицер на Ордена на Британската империя, (съкратено OBE) от [[Кралица Елизабет II]], а на [[3 ноември]] [[2004]] г. на церемония в [[Бъкингамски дворец|Бъкингамския дворец]] със званието Командор на Ордена на Британската империя, (съкратено CBE).
 
В средата на 1960-те напуска Ярдбърдс, за да отиде да свири блус с [[Джон Мейол и Блусбрейкърс]]. Веднага след като се разделя с Мейол, той се включва в [[Крийм]]. Това е пауър трио, състоящо се от барабаниста [[Джинджър Бейкър]] и бас-китариста [[Джак Брус]], в което Клептън свири продължителни блус импровизации и „носещ изкуството в себе си, базиран на блуса психeделичен поп“. През 1970-те продукциите на Клептън са подвластни на мекия стил на [[Джей Джей Кейл]] и регето на [[Боб Марли]]. Неговата версия на ''I Shot The Sheriff'' помага за пласирането на [[реге]]то на световния [[Музикална индустрия|музикален пазар]]. Две от най-известните му песни са [[Layla|''Layla'']], записана от [[Дерек Енд Дъ Доминос]], поредната група, която сформира, и [[Crossroads|''Crossroads'']] на [[Робърт Джонсън]], записана с [[Крийм]]. Синът му Конър умира през 1991 г. и Клептън изразява своята печал в песента [[Tears In Heaven|''Tears In Heaven'']], която поставя в албума ''Unplugged''.
 
Носител е на 17 награди [[Грами]] и награда [[Брит]] за изключителен принос към музиката. През 1998 г., Клептън, сам по себесамият ситой лекуващ се от [[алкохолизъм]] и зависимости от [[наркотици]]те, основава Център „Кросроудс“ на [[Антигуа]], лечебно заведение за възстановяване от наркомании.
 
== Биография ==
Ерик Клептън е роден на [[30 март]] [[1945]] година в [[Рипли]], графство [[Съри]], [[Англия]], син на 16-годишната Патриша Моли Клептън и 25-годишния канадски войник Едуард Уолтър Фрайър. Още преди раждането на сина му, Едуард е изпратен на фронта, след което се връща в [[Монреал]]. Ерик израства в дома на баба си (Роуз Клептън) и нейния втори съпруг (Джак Клеп), които дълго време счита за свои истински родители, а Патриша – за по-голямата си сестра. По-късно майка му се омъжва за друг канадски войник и напуска страната, оставяйки Ерик при неговите баба и дядо.
 
Клептън започва да свири на китара от ранна възраст и за кратко учи в Колежа за изкуства в [[Кингстън]]. През [[1958]] година [[рокендрол]]- вълната се разпростира върху целия свят. Клептън се интересува повече от корените на тази музика и започва да изследва творчеството на родоначалниците ѝ от [[Делта (Мисисипи)|Делтата на Мисисипи]]. Ерик открива, че [[блус]]ът е подходящ за затворената му и вглъбена натура.
 
=== Ярдбърдс и Джон Мейол и Блусбрейкърс ===
След като свири в две по-незначителни групи, през октомври 1963 година, по покана на [[Кийт Ралф]] и [[Пол Самюъл-Смит]], Ерик Клептън се присъединява към [[блус рок]] групата [[Ярдбърдс]]. В Ярдбърдс впечатляващата му техника на свирене, силно повлияна от блуса, скоро започва да привлича вниманието на критика и публика. По време на 18-месечния си престой в групата, Клептън записва и първите си албуми ''Five Live Yardbirds'' и ''Sonny Boy Williamson and The Yardbirds''. През този период той получава и прословутия си прякор ''Slowhand'' („Бавната ръка“), който се ражда от неговия навик по време на концерт да сменя скъсана струна на китарата си под съпровода на бавните ръкопляскания на групата и публиката. През 1965 година Клептън напуска Ярдбърдс, когато групата започва да се отдалечава от блуса и да се ориентира към по-комерсиално звучене. На негово място в групата идва [[Джеф Бек]].
 
Същата година той се присъединява към [[Джон Мейол и Блусбрейкърс]], като китарните му сола се превръщат в основна атракция на концертите на групата и привличат фанатични почитатели. По улиците на [[Лондон]] се появяват [[графити]] с надпис „Клептън е Бог“. С Блусбрейкърс той записва албума ''Bluesbreakers With Eric Clapton''.
Line 58 ⟶ 56:
Китаристът [[Дуейн Олман]] от [[Олман Брадърс Бенд]] се присъединява към групата при записването на един от най-добрите албуми на Клептън и станал вече класически ''Layla and Other Assorted Love Songs'' (1970). Албумът е силно повлиян от блуса и представя прекрасното взаимодействие на соло-китарата на Клептън и слайд-китарата на Олмън.
 
За съжаление трагични събития бележат кратката история на Дерек енд Доминос. По време на записите, музикантите са потресени от новината за неочакваната смърт на [[Джими Хендрикс]]. В негова чест те записват една изключителна версия на ''Little Wing'', която включват в албума. Една година по-късно, в навечерието на първото им американско турне, Дуейн Олмън загива при мотоциклетна катастрофа. Към неволите се прибавя и хладното посрещане на албума от критика и публика.
 
Натрупаното напрежение, както и претърпените любовни разочарования от несподелената любов с Пати Бойд, тласватласват Клептън към силна зависимост от [[хероин]]а. За близо три години той напълно се изолира от света, като стига дотам, че започва да разпродава китарите си, за да се снабдява с наркотик.
 
=== Солова кариера ===
Line 69 ⟶ 67:
Албумът от 1975 година ''There's One In Every Crowd'' продължава започнатия от ''461 Ocean Boulevard'' стил. Клептън изоставя оригиналното заглавие на албума ''The World's Greatest Guitar Player (There's One In Every Crowd)'' („Най-великият китарист на света (във всяка тълпа има по един)“), тъй като решава, че иронията няма да бъде разбрана. До края на 1970-те години той продължава издаването на албуми и изнасянето на концерти, но така и не успява да покрие високите очаквания на публиката и да достигне славата от по-ранните си години. През 1978 година се жени за Пати Бойд Харисън (съпругата на неговия добър и верен приятел Джордж Харисън, който дори свири на сватбата им). Пати Бойд е причината за създаването на една от най-известните му песни – ''Wonderful tonight''. Клептън я „сглобява“ само за няколко часа, докато чака Пати да се приготви за партито по случай 40-годишнината на Бъди Холи. Двамата се разделят в края на 1988 година, след дълъг период на взаимно отдаване на алкохола и дрогата.
 
През този период Клептън отново изпада в зависимост, този път от [[алкохол]]а. Принуден е да постъпи на лечение в болница и се възстановява в [[Антигуа]], където по-късно ще построи Кросроудс Сентър, център за рехабилитация от алкохолни и наркотични зависимости. През 80-те години единствено албумът ''Journeyman'' е приветстван по-възторжено от критиката и бележи сериозното завръщане на Клептън към блус- корените му.
 
1990-те години, отново са белязани от трагични събития. На 27 август 1990 година, китаристът [[Стиви Рей Вон]], който е на турне с Клептън, и двама души от техния помощен персонал, загиват в катастрофа с хеликоптер. Малко след този трагичен случай, на 20 март 1991 година, четиригодишният му син, Конър, загива, след като пада от 53-ия етаж на нюйоркски небостъргач. Скръбта от тежката загуба Клептън претворява в песента ''Tears In Heaven''. Тази песен, както и излезлият през 1992 година акустичен концертен албум ''[[Unplugged (Ерик Клептън)|Unplugged]]'' спечелват 5 награди [[Грами]].
 
През 1994 година с албума ''[[From The Cradle]]'' Клептън отдава почит към блус- учителите си като записва версии на класически блус- песни. През 1997 година печели Грами за песента ''Change the World''. През 1999 година, след два неуспешни брака, Клептън (по това време 56-годишен) се жени за 25-годишната Мелия Макенъри, от която има три дъщери. Съвместният му албум с американската блус- легенда [[Би Би Кинг]] ''Riding With The King'' става златен.
 
Ерик Клептън е единственият музикант, който е вписван три пъти в [[Зала на славата на рокендрола|Залата на славата на рокендрола]] – като член на Ярдбърдс и Крийм и като самостоятелен музикант. На 24 юни 1999 година Клептън продава чрез аукционната къща [[Кристис]] 100 от китарите си (включително и ''Brownie'', с която записва ''Layla''), като събира близо 7 милиона долара за учредената от него фондация за борба срещу алкохолните и наркотични зависимости.
Line 84 ⟶ 82:
В началото на кариерата си той използва [[Gibson Les Paul|''Gibson Les Paul'']] от 1950-те години, което помага на [[Гибсън]] да изкара отново на пазара оригиналния си модел.
 
В Крийм, Клептън продължава да използва модели на [[Гибсън]], включително и '' Les Paul'' (която е открадната) и [[Gibson ES-335|''Gibson ES-335'']], но най-популярната му китара през този период е '' [[Gibson SG]]'' – модел 1961 г. Тази китара е известна както със специфичния си звук (който Клептън описва като „женски“) така и с атрактивния си вид – изрисувана в психиделик- стил. Клептън свири с [[Gibson SG|''Gibson SG'']] и на записите на ''While My Guitar Gently Weeps'' и ''Sunshine Of Your Love''.
 
По-късно, може би под влиянието на [[Джими Хендрикс]], Клептън започва да използва [[Fender|''Fender'']]'' [[Stratocaster]]''. Най-известният модел от тази серия е ''Blackie'', направена специално за него.
Line 143 ⟶ 141:
* {{imdb name|0002008|Ерик Клептън}}
 
{{Нормативен контрол}}
{{DEFAULTSORTСОРТКАТ:Клептън, Ерик}}
[[Категория:Ерик Клептън| ]]
[[Категория:Командори на Ордена на Британската империя]]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Ерик_Клептън“.