Уикипедия

Поместен събор: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
руски кавички -> български кавички редактирано с AWB
Ред 3:
== Събори на Православната църква ==
 
Освен седемте «велики»„велики“ [[вселенски събор]]и Православната църква като цяло признава и се ръководи от решенията на поместните събори, чиито решения по правило се приемат. На Първия вселенски събор в Никея (325 г.) се приема всеобщо правило (5-то), епископите на всяка провинция да се събират два пъти годишно за решаване на належащи въпроси.
През средновековието поместните събори с участието на епископите на някаква митрополия са се свиквали обикновено два пъти годишно за да се обсъдят и решат административни, съдебни и други дела, които не влизат в пълномощията на местния епископ. Понякога няколко митрополии участвали в поместен събор.
Всеобщо признати са 10 (или 17) т.н. '''канонотворчески събори'''. До Великата схизма (1054 г.) и Католическата църква признава като задължителни решенията на повечето от канонотворческите събори, особено на тези, в които участват и западни епископи. Константин-Кирил сразява еретиците триезичници на Венецианския поместен събор.
Ред 67:
1. '''[[Първи всебългарски църковно-народен събор]]''' в Преслав (есента 893 г.), организиран от Наум Охридски. Освобождава [[Симеон Велики|Симеон]], третия син на Борис, от монашеския му обет и го коронясва за княз на България. Столицата се мести от [[Плиска]] в [[Преслав]]. Гръцкият архиепископ Йосиф приема съборното решение "да се отхвърли гръцкият език и тържествено да бъде обявен народният [[старобългарски език|славянобългарски език]] за официален в държавата, а в църквата да се въведат славянобългарски книги и богослужение." (проф. В. 3латарски).
 
* (спорен) '''[[Втори всебългарски църковно-народен събор]]''' (917 - към 919 г.) - провъзгласява автокефалията (независимостта) на Българската православна църква, Българският архиепископ и църковен глава получава титлата «патриарх»„патриарх“.
 
* (спорен) '''''[[Църковен събор в град Лампсак]]''', Мала Азия (1235 г.). При царуването на Иван Асен II големият събор, със съгласието на Никейския патриарх Герман II и останалите четирима източни патриарси, признава официалното и каноничното патриаршеско достойнство на Българската църква. За пръв Търновски патриарх е провъзгласен българския духовник Йоаким I.''
Ред 91:
8. '''[[Четвърти църковно-народен събор]]''' в София (2-4 юли 1997 г.) - осъжда разкола и действията на отпадналите от единството на Църквата и призова отпадналите от единството на Църквата към покаяние и завръщане по каноничен ред в лоното на Църквата<ref>[http://www.pravoslavie.bg/Документи/РЕШЕНИЯ-НА-ЧЕТВЪРТИЯ-ЦЪРКОВНО-НАРОДЕН-СЪБОР Решения на Четвъртия църковно-народен събор]</ref> .
 
* '''[[Софийски всеправославен поместен събор]]''' в храма "Св. Ал. Невски" (30 септември и 1 октомври 1998 г.). На «Светия„Светия разширен и надюрисдикционен Всеправославен събор»събор“ участват Цариградският вселенски патриарх Вартоломей, патриархът на Антиохия и целия Изток Игнатий VI, Московският и на цяла Русия патриарх Алексий II, патриархът на Александрия и цяла Африка Петър VII, патриархът на Белград и цяла Сърбия Павел, патриархът на Букурещ и цяла Румъния [[Теоктист]], патриархът на София и цяла България Максим и др. представители на поместните патриаршески автокефални и автономни Православни църкви, които търсят начини за преодоляване на разкола в Българската църква. Представители на разколниците се явяват на събора и представят покайна декларация, в която молят за прошка за греховете, извършени от тях досега. Те обявяват, че признават Негово Светейшество Максим за патриарх на Българската православна църква, отказварт се от своите санове, получени по време на разкола, и се явяват на събора като обикновени монаси. Заради разкаянието и желанието им да служат отново на Българската православна църква, по снизхождение и по силата на пълна икономия, Съборът ги прима отново в лоното на Православието и признава епископско достойнство и сега те са на разположение на Св. Синод на БПЦ. Бившият “патриарх” Пимен се отказва от своите претенции да ръководи Църквата и съборът отменява наложените му анатема и низвержение и му бе дава титлата бивш Неврокопски митрополит.
 
9. '''[[Пети църковно-народен събор]]''' в София (17 декември 2001 г.) разглежда преди всичко устройствени въпроси - учредява нова Плевенска епархия и възстановява древната Доростолска епархия; допълва титула на дотогавашния Американски и Австралийски митрополит, като добавя "и Канадски".
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Поместен_събор“.