15 234
редакции
м (без right/дясно в картинки (x1); форматиране: 2x А|А(Б)) |
|||
| изображение за личността = [[Картинка:Justin II.jpg|180п]]
| описание на изображението = '''Солид на Юстин II'''
| управление = [[15 ноември]] [[565]]
| коронация =
| пълно име =
| други титли =
| кръщене =
| роден = около [[520]]
| място на раждане = [[Константинопол]], в дн. [[Турция]]
| починал = [[5 октомври]] [[578]]
| място на смъртта = [[Константинопол]], в дн. [[Турция]]
| погребан =
| герб =
}}
'''Флавий Юстин Юниор Август''' ({{lang-la|Flavius Iustinus Iunior Augustus}}) или '''Юстин II''' е [[император]] на [[Византия]] ([[565]]
Той е племенник на [[Юстиниан I]] и съпруг на [[Елия София|София]], племенницата на [[императрица]] [[Теодора]] и от там член на Юстиниановата династия. През управлението на чичо си заема длъжността [[куропалат]] и добива влияние в столицата. След смъртта на Юстиниан I Велики през ноември 565 г., дворцовата гвардия на екскубиторите издига Юстин II за император.
Юстин II е описван като
== Управление ==
Първите дни от управлението му изглеждали успешни, защото изплатил дълговете на чичо си, раздал правосъдие и обявил всеобща религиозна толерантност, но изправен срещу необуздана аристокрация и непокорни губернатори на провинции успял да прокара само няколко реформи. Неговите опити да намери компромис между религиозните фракции, срещат недоверието на ортодоксалните среди и допълнително го правят непопулярен в столицата. Едиктите на Юстин II, толериращи монофизитизма, дори довеждат до бунт сред народа в Константинопол.
=== Външна политика ===
Вниманието на Юстин II е насочено най-вече към северните и източните граници. Възползвайки се от конфликта между [[гепиди]]те и [[лангобарди]]те, имперските войски окупират [[Сирмиум]] през 567 г. Това обаче става причина племената да напуснат придунавските територии и да нахлуят в Италия през следващата година.
[[File:Justin II siliqua 681331.jpg|thumb|ляво|255px|[[Силиква]] с изображение на Юстин II]]
В последните години от царуването на Юстин II, Византия сключва съюз с [[Тюркски хаганат|тюркският хаганат]] срещу Персия, но това не трае дълго и няма особен резултат. По същото време [[авари]]те окончателно заемат земите на север от долното течение на Дунав. След като императора отказва да плаща данък на аварският кан [[Баян]], те започват да нахлуват в балканските провинции на империята, възползвайки се от затрудненията на изток. През 574 г. имперската армия е разбита в Тракия от аварите, което принуждава правителството в Константинопол да приеме условията за подновяването на мира и отново да изплаща годишен данък (60 хил. солида) на аварския владетел.
=== Абдикация ===
След като разбира за пораженията срещу аварите и персите, императора започва да проявява признаци на психическо разстройство. Временните пристъпи на безумие, които го обхващали, принудили Юстин II да избере престолонаследник. Пренебрегвайки собствените си близки, той посочва [[генерал]] [[Тиберий II|Тиберий]] за [[кесар]] през [[декември]] [[574]] г. (по препоръка на София), след което публично абдикира. София и Тиберий управлявали като регенти 4 години през които Юстин напълно загубил разсъдъка си.
== Външни препратки ==
* [http://www.roman-emperors.org/justinii.htm DIR: De Imperatoribus Romanis: Justin II]
* [http://www.livius.org/jo-jz/justin/justin_ii.html Justinus II] livius.org
== Литература ==
{{Commonscat|Iustinus II}}
* [[Георгий Острогорски]], ''История на византийската държава''. София: Прозорец, 1996 (ISBN 978-954-8079-92-5)
* Louth, Andrew.
{{пост начало}}
|