Разлика между версии на „Юстин II“

| изображение за личността = [[Картинка:Justin II.jpg|180п]]

| описание на изображението = '''Солид на Юстин II'''

| коронация =

| пълно име =

| други титли =

| кръщене =

| място на смъртта = [[Константинопол]], в дн. [[Турция]]

| погребан =

| герб =

}}

 

Той е племенник на [[Юстиниан I]] и съпруг на [[Елия София|София]], племенницата на [[императрица]] [[Теодора]] и от там член на Юстиниановата династия. През управлението на чичо си заема длъжността [[куропалат]] и добива влияние в столицата. След смъртта на Юстиниан I Велики през ноември 565 г., дворцовата гвардия на екскубиторите издига Юстин II за император.

 

 

 

Първите дни от управлението му изглеждали успешни, защото изплатил дълговете на чичо си, раздал правосъдие и обявил всеобща религиозна толерантност, но изправен срещу необуздана аристокрация и непокорни губернатори на провинции успял да прокара само няколко реформи. Неговите опити да намери компромис между религиозните фракции, срещат недоверието на ортодоксалните среди и допълнително го правят непопулярен в столицата. Едиктите на Юстин II, толериращи монофизитизма, дори довеждат до бунт сред народа в Константинопол.

 

Вниманието на Юстин II е насочено най-вече към северните и източните граници. Възползвайки се от конфликта между [[гепиди]]те и [[лангобарди]]те, имперските войски окупират [[Сирмиум]] през 567 г. Това обаче става причина племената да напуснат придунавските територии и да нахлуят в Италия през следващата година.

[[File:Justin II siliqua 681331.jpg|thumb|ляво|255px|[[Силиква]] с изображение на Юстин II]]

В последните години от царуването на Юстин II, Византия сключва съюз с [[Тюркски хаганат|тюркският хаганат]] срещу Персия, но това не трае дълго и няма особен резултат. По същото време [[авари]]те окончателно заемат земите на север от долното течение на Дунав. След като императора отказва да плаща данък на аварският кан [[Баян]], те започват да нахлуват в балканските провинции на империята, възползвайки се от затрудненията на изток. През 574 г. имперската армия е разбита в Тракия от аварите, което принуждава правителството в Константинопол да приеме условията за подновяването на мира и отново да изплаща годишен данък (60 хил. солида) на аварския владетел.

 

След като разбира за пораженията срещу аварите и персите, императора започва да проявява признаци на психическо разстройство. Временните пристъпи на безумие, които го обхващали, принудили Юстин II да избере престолонаследник. Пренебрегвайки собствените си близки, той посочва [[генерал]] [[Тиберий II|Тиберий]] за [[кесар]] през [[декември]] [[574]] г. (по препоръка на София), след което публично абдикира. София и Тиберий управлявали като регенти 4 години през които Юстин напълно загубил разсъдъка си.

 

* [http://www.roman-emperors.org/justinii.htm DIR: De Imperatoribus Romanis: Justin II]

* [http://www.livius.org/jo-jz/justin/justin_ii.html Justinus II] livius.org

 

{{Commonscat|Iustinus II}}

* [[Георгий Острогорски]], ''История на византийската държава''. София: Прозорец, 1996 (ISBN 978-954-8079-92-5)

 

{{пост начало}}