Шишман II: Разлика между версии

Баща му [[Михаил III Шишман Асен]] води агресивна политика на Балканите, целяща да разпростре България до границите ѝѝ от времето на цар [[Иван Асен II]]. Византия търпи няколко поражения и прави отстъпки в [[Тракия]]. През [[1330]] г. баща му губи [[битка при Велбъжд|битката при Велбъжд]], в която ѝ загива. След нея по време на т. нар. [[Среща в Мраката]] е решено на българския престол да седне [[Иван Стефан]] - синът на Михаил III.

8 мес.месеца по-късно, през [[1331]] г. след дворцов [[преврат]] начело на държавата застава [[Иван Александър]] -– племенник на Михаил III (син на сестра му). Бившата царица [[Анна Неда Сръбска|Анна Неда]] и синовете ѝ бягат в [[Ниш]], оттам в [[Дубровник]] и [[Неапол]], под давлениенатиска на [[Стефан Душан]].

Шишман II не последва семейството си, а бяга в [[Константинопол]]. Той веднага е пратен при регентството начело с [[Анна Савойска]] и [[Йоан Кантакузин]], които признава титлата му "„''царЦар на БългарияБългария“''".

В [[Велико Търново|Търновград]] това вбесява новия цар [[Иван Александър]], който настоява да му бъде предаден неговият "най„най-голям враг"враг“. Първо е изпратено предупредително писмо, в което царят иска да му бъде предаден Шишман, а след това неговите посланици изискват да бъде незабавно изпратен в България. Йоан Кантакузин обаче отговаря, че ако Иван Александър обяви война на Византия, то ромеите ще пратят Шишман II с кораби до [[Видин]], където можел да разчита на голямата "„''близост на родарода“''" с местните хора, което щяло да предизвика гражданска война, или сам Кантакузин би поел на поход, в който мнозина биха се присъединили към Шишман.