Разлика между версии на „Георги Тодоров“

м
Граматически подобрения
м (Граматически подобрения)
 
=== Руско-турска война (1877-1878) ===
По време на [[Руско-турската война (1877-1878)]] участва в [[Българското опълчение]] като доброволец. Зачислен е в I-ва рота на VII-ма опълченска дружина. Участва в охранителните операции и в обучението на млади опълченци. През 1878 г. е повишен във военно унтерофицерско звание.
 
След Освобождението завършва в първия випуск на [[Военното училище]] в [[София]] (1879). На 10 май е произведен в първото офицерско звание [[подпоручик]]. На 30 август 1882 г. е повишен в [[поручик]]. През същата година постъпва в [[Николаевска генералщабна академия|Николаевската генералщабна академия]] в [[Санкт Петербург]]. Не завършва последния курс, защото се завръща в България поради [[Съединение на България|Съединението на Княжество България и Източна Румелия]] (1885). На 30 август 1885 г. е повишен в звание [[капитан]].
 
=== Сръбско-българска война (1885) ===
[[Файл:Georgi Todorov.jpg|мини]]
Взима участие в [[Сръбско-българската война]] (1885) като началник на Летящия отряд в района между [[Видин]] и [[Кула (град)|Кула]]. Неговите действия на 4 ноември забавят настъпващите сръбски части към [[Видинската крепост]] сръбски части. Участва в [[бой при Кула|боевете при Кула]] (4 ноември), [[Боеве при Акчар|Акчар]] (14 ноември) и [[Гайтанци]] (15 ноември). Награден е с Орден „[[За храброст]]“ IV ст.
 
След войната e служи в [[ Четвърти пехотен плевенски полк|IV-ти пехотен плевенски полк]], а от март 1886 г. - в [[Първи пехотен софийски полк|I-ви пехотен софийски полк]]. Съдейства на участниците в детронирането на княз [[Александър I Батенберг]], поради което е уволнен от армията през септември 1886 г. По-късно същата година е възстановен. На 13 август 1887 г. е повишен в звание [[майор]], 1 януари 1892 г. - в [[подполковник]], а на 1 януари 1896 г. - в [[полковник]].
 
През 1890 г. завършва Николаевската генералщабна академия в Санкт Петербург. Служи последователно във Военното училище като инспектор на класовете, началник на гарнизона в [[Севлиево]], а през 1905 г. е назначен за командир на XX-ти пехотен добруджански полк. Командир на II-ра бригада от [[Шеста пехотна бдинска дивизия|VI-та пехотна бдинска дивизия]]. По-късно е командир на XIX-ти пехотен шуменски полк и 1/6 бригада. На 1 януари 1910 г. е повишен в звание [[генерал-майор]] и назначен за началник на [[Седма пехотна рилска дивизия|VII-ма пехотна рилска дивизия]].
 
=== Балканска война (1912-1913) ===
 
=== Междусъюзническа война (1913) ===
По време на [[Междусъюзническата война]] (1913) неговата дивизия се сражава при [[Калиманци (Община Виница)|Калиманци]] (4 - 18 юли). След войната става инспектор на II-ра военно-инспекционна област.
 
=== Първа световна война (1915-1918) ===
На 2 август 1915 година е повишен в звание [[генерал-лейтенант]]. През [[Участие на България в Първата световна война|Първата световна война]] е командир на II-ра българска армия (октомври 1915 - декември 1916), която настъпва в [[Македония (област)|Македония]] и попречва на обединяването на дебаркиралите в Солун войски на съглашениетоСъглашението със сръбската армия.
 
В 1916 година генерал Тодоров създава градския парк в [[Свети Врач (град)|Свети Врач]]. Под негово ръководство войници от Втора армия засаждат фиданки от [[бял бор|бял]] и [[черен бор]].<ref>Узунова, Мария. Градски паркове и градини лед Освобждението, Минало, бр. 1, 2013, с. 29-31.</ref>
 
През февруари 1917 година генерал Тодоров поема командването на III-та българска армия (до декември 1917) на Добруджанския фронт. На 15 август 1917 година е повишен в звание [[генерал от пехотата]].
 
От края на юни 1918 година генерал Тодоров е помощник-главнокомандващ, а от 8 септември -, поради заболяване на генерал-лейтенант [[Никола Жеков]], е главнокомандващ на Действащата армия. Като такъв е сред военачалниците, отговорни за неуспеха при [[пробив при Добро поле|Добро поле]] и недостатъчно адекватната реакция на българското командване на събитията на фронта от септември 1918 година. За него [[Димитър Азманов]] пише:
 
{{цитат|„''Прекрасен баща командир на своите войници, дисциплиниран войник, извънредно тактичен човек и началник, спокоен, твърд и смел пред лицето на опасностите, не му достигнаха качества, които да го издигнат до върховете на голямото командване, до истинското пълководческо изкуство и воля''“<ref>Азманов, Димитър. Български висши военачалници през Балканската и Първата световна война, София 2000, с. 237</ref>|}}
 
През 1919 година е уволнен от армията. Съпругата му загива при [[Атентат в църквата „Света Неделя“|атентата в църквата "Св„Св. Неделя"Неделя“]] през 1925 година. През 1926-1927 година е назначен за окръжен управител на [[Петрички окръг]]. Скоро обаче е оттеглен от заеманата длъжност под давлениетонатиска на младото поколение дейци на [[ВМРО]] начело с [[Иван Михайлов]].<ref>Георгиев, Георги. „Вътрешната македонска революционна организация и дейността на генерал Георги Тодоров като Петрички окръжен управител 1926-1927 г.“. Списание „Македонски преглед“, кн. 4, София, 2015, стр. 67-78.</ref>
 
ГенералГенералът от пехотата Георги Тодоров умира на 16 ноември 1934 в София.
 
На негово име е наречена [[гара]] Генерал Тодоров и село [[Генерал Тодоров (село)|Генерал Тодоров]] (край [[Петрич]]).
577

редакции