Преторианска префектура Илирик: Разлика между версии

'''Преторианската префектурата Илирик''' ({{lang-la|praefectura praetorio per Illyricum}}, {{lang-el|ἐπαρχότης/ὑπαρχία [τῶν πραιτωρίων] τοῦ Ἰλλυρικοῦ}}), наричана също просто '''Префектурата Илирик''', е една от общо четирите преториански в късната [[Римска империя]] -— останала в административно-територална обособеност от периода на [[тетрархия]]та и [[административна реформа на Диоклециан|административната реформа на Диоклациан]].

Административният център на префектурата е град [[Сирмиум]] (357-379), иа след 379 г. -– [[Солун]]. <ref name=Thessalonica>[http://www.newadvent.org/cathen/14633a.htm Thessalonica], 1910 Catholic Encyclopedia</ref><ref name=Illyria>[http://www.newadvent.org/cathen/07663a.htm Illyria], 1910 Catholic Encyclopedia</ref> Името си носи от по-старата [[Илирик|римска провинция Илирик]], която пък от своя страна е кръстена на древна [[Илирия]], и в своя най-голям териториален обхват включва и териториите на съседните и&#768;ѝ провинции -– [[Панония]], [[Норик]], [[Крит]] с по-голямата част от Балканския полуостров, с изключение на [[Тракия]].

Историята на префектурата Илирик, за разлика от другите три класически римски префектури, е по-динамична. Още през [[4 век]] се е дебатирало, дали тази префектура да бъде закрита или разделена, още повече в контекста на разделянето на Римската империя на [[Западна Римска империя]] и [[Източна римска империя]], тъй като диоцеза и&#768;ѝ попадал в границите и на Запада, и на Изтока. Голямо значение за формирането на такава /малка (в сравнение с останалите/ малка) префектура изиграло обстоятелството, че [[Диоклециан]], който осъществил административната реформа, бил родом от тези места -– от днешен [[Солин]] (антична [[Салона]]).

Отделно от това, с [[християнизация на Римската империя|християнизацията на Римската империя]], това административно разделение на [[префектура|префектури]] било възприето и усвоено и църковното такова -– на [[диоцез]]и.

Първоначално териториите, формирали по-късно тази префектура, принадлежали на централната [[префектура Италия, Илирик и Африка]] -– от 337 г., но след разделянето на империята между синовете на [[Константин Велики]], трите епархии в Македония, Дакия и Панония за първи път са отделени от Изтока и групирани заедно в отделна преторианската префектура през 347 г. от [[Констанс]] - придадени към префектурата на Италия и Африка.

След славянското нашествие от 7 век, по-голямата част от Балканския полуостров е пославянчена, като византийците успяват да запазят контрола си отчасти само върху части от Тракия в близост до Константинопол, Солун и околностите му, както и някои крайбрежни ивици в Гърция и Далмация. Преторианският префект (ὕπαρχος) на стария Илирик е засвидетелстван в изворите като управител на Солун в края на първото десетилетие на 9 век. Това ново статукво [[де факто]], налага нова административна реорганизация и система в цялата Византийска империя на Балканите, най-вече предвид войните с нарастващата мощ на Първата българска държава. В резултат от това, Солун и е конституиран като отделна византийска [[тема]], начело със стратег - някъде преди 840 г.

В последствиеВпоследствие, на основата на старото римско префектурното юрисдикционно разделение, се формира [[Охридска архиепископия]], а сетне и [[Печка патриаршия]] - под Търновско давлениевлияние, и по инициативата на новия цар [[Стефан Душан]].

След [[Източно-Западна схизма|Великата схизма]], Папата намира исторически доводи и аргументи да считасмята – в политическото си противоборство с Византия, – тази територия на старата префектура Илирик за свой [[диоцез]], в резултат отна което дава три поредни [[кралски титли в префектура Илирик]] - до [[Падане на Константинопол (1453)|падането на Константинопол под османска власт]].