Филип IV (Франция): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
руски кавички -> български кавички редактирано с AWB |
|||
Ред 35:
==Отношения с английския крал==
Съветниците на Филип, възпитани в духа на традицията на [[Римско право|Римското право]], се стараят винаги да търсят
Така например, спорейки с английския крал [[Едуард I]] за владението Гиана в [[Гаскония]], Филип го вика на съд, знаейки че Едуард, воюващ по това време с шотландците, не може да се яви. Едуард не желае война с Филип, изпраща посланици и му разрешава за четиридесет дни да заеме Гиана. След като заема херцогството обаче, Филип отказва да го предаде. Започват дипломатически преговори, които довеждат до военни действия; в края на краищата Филип връща Гиана, за да се признае отново английският крал за негов [[васал]]. Това се случва през [[1295]]—[[1299]] г., и военните действия против Англия са прекратени само защото съюзниците на англичаните, фламандците, ръководени от самостоятелни интереси, започват да безпокоят Франция от север.
Ред 53:
[[Файл:Papa_Clemens_Quintus.jpg|200px|ляво|мини|Папа Климент V]]
На събора, който се състоял през есента на 1302 г., в булата Unam sanctam Бонифаций отново потвърждава своето мнение за превъзходството на духовната власт над светската,
Скоро след това Ногаре с неголяма свита отива в Италия, за да арестува Папата, който има там смъртни врагове, улесняващи задачата на френския агент. Папата отишъл в Анани, не знаейки, че жителите на този град са готови да му изменят. Ногаре и неговите спътници свободно влизат в града, проникват в двореца и се държат изключително грубо (има даже версия за шамар ударен на Папата). След два дни настроението на жителите на Анани се изменя и те освободили Папата. Няколко дни по-късно Бонифаций умира. Тъй като тази смърт е много удобна за френския крал, то мълвата я приписва на отрова.
Ред 95:
* Marc Bloch, ''La France sous les derniers Capétiens 1223-1328'', Paris, Armand Colin, 1958.
* Elizabeth A. R. Brown :
**
**
**
**
* Philippe Contamine, Jean Kerhervé, Albert Rigaudière et Xavier Hélary (dir.), ''Monnaie, fiscalité et finances au temps de Philippe Le Bel'', La Documentation Française,
* Alain Erlande-Brandenburg,
* Jean Favier :
**
** ''Un Conseiller de Philippe le Bel : Enguerran de Marigny'', Paris, Presses universitaires de France, (Mémoires et documents publiés par la Société de l'École des chartes), 1963, 254
** ''Philippe le Bel'', Paris, Fayard, 1978, Réédition dans ''Un roi de marbre : Philippe le Bel, Enguerran de Marigny'', Fayard,
{{Капетинги}}
|